Как да го накарам да иска детето?

поизчакай малко, постепенно ще свикне и ще разбере,че това си е дар божи!

Дай му малко време, вероятно се е уплашил много.
Може да не иска да си променя живота, а едно дете си е голяма промяна.
Вземи го с теб на преглед, да види на видеозона как тупка сърчицето му, едва ли ще остане безучастен.
Успех! 

Знаеш ли, мисля, че темата е доста деликатна и само ти можеш да вземеш правилното решение за себе си..
Навремето имах едно гадже, което беше на 30 години, имахме връзка вече 4 години и един ден просто ми закъсня. Тогава го попитах, ако причината за това закъснение се казва "бебе", какво правим двамата оттук нататък. Отговорът беше сходен на този, който си чула ти. Тогава бях уплашена, разочарована и ужасно обидена от този отговор. Слава Богу, закъснението мина и замина, и аз не бях поставена пред трудна дилема като твоята, но искам да ти кажа, че ако той не иска сега това дете, шансът да го поиска след някой и друг месец е изключително малък. По-скоро ще се уплаши още повече и даже ще ти се ядоса, ако решиш на своя глава да задържиш детето, и нищо чудно да бие тотатен отбой от ситуацията. Колкото и жестоко да звучи, това говорят фактите.
Ако бях на твое място, щях да почакам още мъничко- все пак имаш поне месец време да проучиш ситуацията детайлно, и ако не срещна щастливо разбиране и поне мъничко желание от страна на мъжът до мен да поеме бъдещото бащинство, просто ще махна с ръка и ще продължа напред без него. Колкото до решението дали да родиш това бебе, наистина е много трудно да избереш позицията на самотната майка на едно наполовина самотно още от раждането си бебе.. Аз не бих го направила..Желая ти силата и разума да вземеш най-правилното за теб решение!

 

Много точно и вярно.
Поговорете сериозно, не сте тинейджъри за да не можете да се справите... Последиците от аборт, могат да бъдат лоши..., както добре знаеш...
Успех, каквото и да решиш.

Не можеш да го накараш да иска детето, можеш да го изчакаш да реши какво иска, бременността ти е много ранна, така че има време.  Разбери, че това не са решения, които са взимат за пет минути или един ден, още повече, когато нещата се случват не планирано, дай му време да осъзнае ситуацията.

Доколкото разбирам си решила, че ще родиш детето. КАжи на таткото какво е решението ти и, че независимо от това дали иска или не той е бащата на това дете. Не го притискай - дай му време да свикне с мисълта и дано всичко да се нареди добре   

Това че няма работа в момента може да се промени- просто трябва да се хване и да търси сериозно. А и вие не сте малки. Направи всичко възможно за да промениш мнението му. След години ще ти е благодарен.

Не можеш да го накараш да иска детето. Та той е мъж на 32 години, не е някакъв хлапак, който го е страх да не му се карат майка му и баща му! Щом не иска детето от тебе, при положение, че ходите 1 година, значи едва ли след още 1 година ще започне да го иска. Била съм в такова положение и мисля, че избрах правилното решение- направих аборт. Не, че не съм искала тогава детето, но просто знаех, че не желая то да страда заради безотговорния му биологичен баща. Повярвай ми, нищо не може да се сравни с щастието да изживееш с любим човек, който е до теб и те подкрепя,  щастливата новина, че ще стаавате родители! Да плачете и да се целувате от радост, а деветте месеца да ти се сторят като безкрайно щастлив сън, а не като кошмар от неизвестното бъдеще. Дай си този шанс! Децата трябва да идват на този свят желани и от двамата.

По данните, които си дала, да ти кажа, че на 28 е малко опасничко да правиш аборт и то без да си раждала още. Помисли си много сериозно, пък имаш и време, до края на 12 г.с. е разрешено. Ти най-добре си познаваш човека. Ние тук и да дадем съвет гадаем на сляпо, не ти познаваме половинката. Досега говорили ли сте за деца, неговото отношение какво е? Лично според теб, както го познаваш дали би "клекнал" за такова нещо? Това, че е на 32 и е без работа не бива да те притеснява, освен ако при него не е перманентно състояние. На кого разчита, за да се издържа, какъв начин на живот води и дали би го жертвал за да има дете, или твърде много държи на свободата си..... Сама знаеш отговорите на тези въпроси, така че първо ти самата добре помисли, а после чакай от него да взема решение.

Лично според мен щом веднага ти е споменал за инжекции и тем подобни, той дори не допуска възможността да става баща. Ефимерно и далечно в бъдещето, да, някой ден може би, но точно сега...  
Най-вероятен отговор: "Абсурд! Не съм готов! Махни го! Някой ден като сме по-готови..."
Разбирай: Свикнал съм сам да си бъда господар и харесвам живота си такъв, какъвто е! Скоро не ме чакай да стана готов и не ме карай да поемам такъв товар! Махни го и пак ще си гукаме, ако не - аз изчезвам!

Зная, че звучо много цинично и дано не съм права, нито искам да те плаша допълнително, нито да те разстройвам. Просто, по това, което си написала нещата ми изглеждат тата. Но ти най-добре си познаваш човека и най-добре ще прецениш каква позиция да заемеш!

Успех и пиши какво си решила!  

Напълно подкрепям мнението на българка! 

Ох, какво да ти кажа. Моят случай беше същият, с тази разлика, че преди бременността бяхме заедно от 5 месеца. Същата реакция, прати ме на лекар да питам как и кога да го махна. Е, не отидох. Сега нещата са други. Вече сме семейство. Бебокът порасна   С татко му много се обичат. Просто в началото и двамата не бяхме готови за това. А подходящото време за деца никога няма да дойде. Бъди сигурна.

Аз и сестра ми чакаме т.н. "баща" вече седем месеца да свикне и да разбере че е дар божи, за съжаление   "човека", откакто разбра си ходи по други мацки и седем месеца не съм му виждала мутрата  .
Аз лично щях да посъветвам сестра ми(предвид възраста й) да направи аборт  , ако бях разбрала по рано, но за съжаление разбрах в края на трети месец и категорично й забраних да си играе със живота си  .
Сега съм плътно до нея, подкрепям я и с нетърпение чакам бебето да се появи, мисля че тогава нещата
ще се наредят и за нея- сега умира от страх и несигурност . Но не храня илюзии, "бащата" на детето да се осъзнае. Но след всичката болка която и причини ми иде да го   за мен той отдавна загуби правато си да бъде баща, колкото и крайно да звучи.
стана малко дълго но... мила ти си достатъчно голяма за да можеш да решиш сама и каквото и решение да вземеш си помисли заслужаваш ли и ти и детето ти- такъв човек до себе си! За мен лично няма по хубаво нещо на този свят от децата!
П.С. сестра ми е на 21 а той на 28

Здравей, Веселина.

Аз също не съм малък - на 28 години съм.  Големият ми син Георги е на 6 години.  Малкият ми син Павел е на 3 години.  Разведен съм, но гледам да се виждам децата 1-2 пъти седмично.

Само за сведение: вероятността за спонтанен аборт в първия месец е доста висока - повечето жени дори не разбират, че са били бременни.  Имай го предвид, когато планираш бъдещето.