Така до кога?!
"Докато не решите да го прекъснете!" Ще кажат някои... и ще са прави до някъде, но не съвсем. Тук идва дилемата... Кое е по-добре - спокойствието от факта, че имаме работа за целия китайски народ, или нервите и терзанията, че не можем да си вземем по едно кафе на работа, защото остават два дена до заплата и сме свършили парите...
Спокойствието води до невероятни отношения, каквито рядко сме имали за единайсет години... но води и до липсата на достатъчно време за бебеправене... рядко, качествено, но недостатъчно...
Нервите водят до обтягане на отношенията, кривотия... нежелание за нищо... даже и рядко не е... няма го... а време колкото да се прероди целия китайски народ! Нервите водят до негативизъм - "Защо на другите, а не на мен!", "Защо навремето са нямали проблеми, а сега с лопата да ги ринеш!", "Майната им на позите и на изследваниата - ще се справим по класическия начин!" - Да, ама йок! Колкото и да играеш - ни пичелиииш!
Понякога, когато почна да правя грешки в работата си - спирам и затварям очи. Отпускам се. Слушам музика... и си мисля... Кога ще намеря време да си подредя живота, кога ще спрем да сме амбициозни, кога ще се оставим на течението. В този момент нещо ме стряска и се усещам, че всъщност живота е достатъчен за да си изгледам филма който тече по телевизията или да си доизслушам любимата плоча на Майлс Дейвис, или Джон Сърмън, и че утре е ден... и че никой няма да умре ако се забавят нещата с един ден... Но нервите никой няма да ми ги върне!
Може би благодарение на това което написах до тук, може би благодарение на рогата ми зодия или може би благодарение на родителите ми които са ме възпитали, ми поолекна... Поолекна ми, че си изливам момента на слабост пред вас и ви приканвам в тази тема да се оплачете - какво ви тежи, какво ви тормози, какво ви пречи...
И сега, да се обърна като фурнаджийска лопата - момичета... УСМИХВАЙТЕ се, СВИРКАЙТЕ, поемете дълбоко дъх, наплачете се и си ИЗЖИВЕЙТЕ ЖИВОТА поне до другия път... в който пак ще изпаднете в депресия... Тогава си спомнете - "Имаше една чалната в един форум, която знаеше че нищо не знае... и ни караше да се усмихваме..." и пак се усмихнете...
Сигурна съм, че утре сутрин ще се чудя за какъв дявол съм пуснала такава отегчителна тема... защото утрото е по-мъдро от вечерта... Но знам, че със сигурност аз ще смея над негативизма си... дано и други да се намерят!
Пожелавам ви много спокойна и весела Сряда - не забравяйте, че на срятата й казват "малкия петък"!
Обичам ви, целувам ви и ви
П. С. Най-вероятно и този месец изтървах влака... Но със сигурност ще опитам и другия... и по-другия... Бъдете упорити!