Една по-особена тема

  • 1 030
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 11 306
Напоследък ме гонят най-различни мисли в посока бебета, раждане и кърмене и проведох доста разговори с познати.
След тези разговори обаче останах с много странно впечатление. За какво става дума - връзката между страха от раждането, кошмарно преживяното раждане и неуспех в кърменето.
Според вас има ли такава връзка? Споделете как беше при вас - особено мамите с по-дълъг стаж. Благодаря на включилите се!

# 1
  • Мнения: 3 161
Хубава ти е темата, ама не знам кой ще ти отговори в тази еуфория около Световната седмица на кърменето....

Според мен връзка има. Колкото по-позитивно си настроена към раждането като към естесвен процес, толкова по-лесно ще ти е да приемеш и кърменето като такъв. Но пък не е нужно кошмарното раждане да води до неуспех. Моето беше доста гадно (от лично субективна гледна точка - исках си нормлано, а се стигна до секцио и се чувствах много прецакана, за болките после да не говорим) - но кърменето ми тръгна успешно и продължи близо 3 госини след това. Разгледай и Маймунската тема, силно ти я препоръчвам.

# 2
  • Мнения: 11 306
Хубава ти е темата, ама не знам кой ще ти отговори в тази еуфория около Световната седмица на кърменето....

Според мен връзка има. Колкото по-позитивно си настроена към раждането като към естесвен процес, толкова по-лесно ще ти е да приемеш и кърменето като такъв. Но пък не е нужно кошмарното раждане да води до неуспех. Моето беше доста гадно (от лично субективна гледна точка - исках си нормлано, а се стигна до секцио и се чувствах много прецакана, за болките после да не говорим) - но кърменето ми тръгна успешно и продължи близо 3 госини след това. Разгледай и Маймунската тема, силно ти я препоръчвам.
Емем, благодаря ти, че се включи. Аз хич не съобразих съвпадението с ССК.
Маймунската тема си ми е любима още като я започна Деси. Точно и заради нея, заради моя личен опит (положителен разбира се), се замислих дали има някаква връзка.

# 3
  • Мнения: 3 161
Що не казваш че си ти бе, Фиди. Зачудих се коя ли е тази нова звезда и защо ли я вънува раждането, след като по снимката изглежда, че е раждала доста вече, ама все пак да отговоря...

# 4
  • ville de Quebec
  • Мнения: 509
Ami i  pri men kato emem, rajdaneto mi zavarshi sas sektzio, koeto az ne jelaeh. No, tova mai po-skoro me ambitzira da karmia, otkolkoto da me otkaje, no pak ne bih kazala, che sam imala tejko rajdane.

# 5
  • Мнения: 11 306
Що не казваш че си ти бе, Фиди. Зачудих се коя ли е тази нова звезда и защо ли я вънува раждането, след като по снимката изглежда, че е раждала доста вече, ама все пак да отговоря...
Планирам аз, разпитвам кое как, щото при трето нещата са винаги по-различни и да се подкова по всички възможни точки.

# 6
  • Мнения: 2 959
Чаровна Вечернице, според мен няма такваз връзка. Имах болезнено и дълго, но изцяло натурално, без никакви лек-ва раждане. Кърменето първите 6 седмици беше кошмар за мен- болка, сълзи и упорство. Но всяко начало е трудно, поне за мен, и така кърменето от ад в началото, се превърна в удоволствие и взаимност сега. А Ти не се притеснявай толкоз отрано, първо нека стане, пък после кърменето лесно ще си дойде на мястото. Мирелката и Лени какво бебче искат- братче или сестриче? Hug

# 7
  • София
  • Мнения: 18 679
За позитивната настройка - да, вероятно има връзка.Бях много ентусиазирана по отношение на раждането, не ме беше страх, твърдо бях решила и да кърмя - и се случва вече 2 години Grinning
Но за естественото - не знам Rolling EyesАз не съм раждала естествено в пълния смисъл на думата.Бях с епидурална, на практика не знам какво са родилни болки Rolling EyesНе смятам, че съм изгубила нещо, честно казано Simple SmileСледващият път планирам пак да съм с упойка и пак да кърмя до естествено отбиване.Така че в конкретно в този аспект при мен нямаше връзка.

# 8
  • София
  • Мнения: 2 164
Не знам дали има връзка  Thinking
Винаги съм изпитвала ужасен страх от раждането. Имах кофти раждане, въпреки упойката. Но винаги съм била уверена, че ще кърмя бебето си. При мен такава връзка няма.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 242
И при мен няма такава връзка раждане - кърмене. Бях положително настроена към раждането, че е естествен процес и т.н. (страхувах се по-скоро от самата обстановка в болницата, лекарите, манипулациите) и въпреки че бях с епидурална упойка и си спестих огромна част от болките, пак раждането не мина изобщо леко.  Confused

За кърменето - също положително настроена, естествения начин да си храниш детето, имам спомени от детството как майка ми кърми брат ми, доста приятелки кърмеха децата си. Първите 2-3 месеца запушени канали нон-стоп, ужасни рагади, минаха проблемите и все още кърмя.  Simple Smile

# 10
  • Мнения: 4 399
Фиди, какво го мислиш толкова, ако ти се ражда, ако ти се гледа още едно дете, роди си, пък както си кърмила 2, така ще кърмиш и третото. Laughing

Аз не съм с дълъг опит, но тъй като едва ли ще стане много по-дълъг, ще се включа. Според мен няма никаква връзка между раждане и кърмене. Аз също родих със секцио по спешност след доста мъки за естествено раждане. Но неуспехите ми в кърменето не се дължат на това. Просто за мен физическото и психическото усещане от кърменето са много негативни. И най-лекото раждане да имах, пак щеше да е същото. В болницата лежах с една жена в стаята ми, която имаше абсолютно същото раждане като моето, но тя много се кефеше на кърменето. Непрекъснато премяташе детето от едната цица на другата и му се извиняваше когато ставаше за да отиде до тоалетната.  Shocked А аз още тогава гледах да изкръшкам, макар че неприязънта ми към кърменето ескалира още повече по-късно.

Според мен връзката е друга. С удоволствие кърмят, и съответно успешно, жени на които им харесва безпомощността на бебето. Гледката на дете върху гърда ги изпълва с небивало умиление и много се радват че то е зависимо от тях. Докато при мен е съвсем различно. Нито изпитвам умиление от такава гледка, нито ме кефи някой да ми виси с часове на циците. Всичко по отглеждането на детето ми прави невероятно удоволствие с изключение на кърменето. Но при мене удоволствието е от това да наблюдавам развитието, а не от безпомощността и зависимостта на бебето. И честно казано много ми се иска да си родя още едно бебе, имам прекрасни спомени и чувства към бременността си. И раждането не ме плаши, колкото и да е тежко, за ден-два минава. Аз много дълго се възстановявах от секциото, защото ме инфектираха, но и това се забравя. Единственото което обаче би ме спряло е кърменето. Не знам дали бих могла да си причиня толкова много негативни чувства и емоции отново.

# 11
  • Мнения: 11 306
Явно повечето сте ме разбрали погрешно.
Аз не се страхувам от следваща бременност, раждане или кърмене. Ни най-малко. Просто от споделените преживявания на други жени реших, че е възможно да има връзка негативното отношение към тези събития и нежеланието, намразването или други отрицателни чувства към кърменето.
Имах предвид паническия страх от раждането, отношението към бремеността като към болест, тежко протекло раждане с усложнения, които в комбинация могат да доведат и до неприязнено отношение към процеса на кърменето като нормално продължение на бремеността и раждането.
В такава насока течаха мислите ми.

# 12
  • Мнения: 816
Има връзка, естествено. На всички е ясно, че страхът е най-голямата пречка на един човек да се държи естествено. Той действа на ЦНС много силно и от там идват всякакви проблеми, свързани както с раждането, така и с кърменето и какво ли още не.
Ето защо е толкова важно, жената да слуша на първо време тялото си, след това момичета и жени като нас, тука, после ако иска и някой друг лекар ( по възможност с по-съвременни схващания за живота ) и т.н.
И аз се страхувах, особено с второто раждане. Обаче като дойде момента оставих природата в мен да действа както си знае, молих се на Св. Богородица да ми помага и всичко си протече как си трябва.
С кърменето не съм имала никакви по-сериозни проблеми, освен обичайните дребни.
С първото дете имах доста повече неприятности, защото се противопоставях на себе си.

# 13
  • Мнения: 422
Не мисля,че има връзка.Имах лека бременност,доста тежко нормално раждане(без всякакви упойки...търпях  си до последно smile3537 ), първите три месеца ми беше доста трудно да кърмя(запушени канали, изцеждане по цял ден и какво ли не още  Sad ),но продължавах упорито и всичко отмина,сега всичко е наред и смятам,че това е едно прекрасно изживяване..не мисля че бебо е зависим по този начин.Приятно ни е и на двамата,това е.  Hug

# 14
  • София
  • Мнения: 630


Според мен връзката е друга. С удоволствие кърмят, и съответно успешно, жени на които им харесва безпомощността на бебето. Гледката на дете върху гърда ги изпълва с небивало умиление и много се радват че то е зависимо от тях.

    Добре е, че уточняваш, че това е твоята идея за кърмещите жени  Laughing. Аз не мисля, че има нещо безпомощно в кърмещо се бебе. Напротив даже много пъти съм си мислела, че кърмачетата само изглеждат измамно  крехки.
    Аз изпитвах, малко е да се каже, неистов страх от естествено раждане. Изобщо не исках да го мисля и прекъсвах всякакви разговори на тази тема - все едно не ми предстои подобно нещо Shocked. Страхове и фантазии в главата ми всякакви Mr. Green. Когато дойде времето за мое учудване бях много спокойна. Раждането беше бързо и лесно.Изобщо предварително не бях мислила за кърменето и имах по-скоро негативно отношение Sick. Промяната настъпи съвсем естествено, без изобщо да се насилвам. Не, че началото беше лесно Twisted Evil. Липсата на всякакви познания си изигра ролята (разранени зърна, болки всеки път при засукване, страх стига ли и т.н. с обичайните въпроси)   . И сега 5 месеца по-късно, мога да кажа, че кърмя бебата успешно.
    Като цяло мисля, че може би съществува известна връзка между тези фактори. Не, че една жена си казва нещо от рода: "аз родих много болезнено и трудно и сега няма да кърмя", но може би тези нагласи се стимулират  от подобни преживявания. Също така мисля, че са необходими и други причини за решението да кърмиш или не.

Общи условия

Активация на акаунт