Много е страхлива

  • 1 353
  • 25
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 1 352
Дъщеря ми е на 5г. и половина и е невероятно страхлива /не знам дали точно това е думата/ Винаги трябва да има човек в радиус от 2 метра до нея и да го вижда, в противен случай почва да вика и ако не и отговориш почва да реве и пищи. Вечер не иска да ляга, защото "нямало кой да я гушка и да я държи за ръката в тъмното, защото я е страх", а аз съм на съседното легло при Митко. Реве, подсмърча, нарежда докато не кипна и не се скарам - тогава много бързо заспива.  Rolling Eyes
Вчера докато "спали след обяд" /слагам го в кавички, защото тя явно не е била заспала/ в детската стая, бабата дето ги гледа слезла да изхвърли боклука пред блока и това дете изпаднало в истерия - излязла на терасата и почнала да вика по някакъв човек, който минавал отдолу. Като я попитах после, защо е викала на чичкото тя ми отговори - "за да намери баба  и да и каже да се прибере" newsm78.
Не мога да разбера, дали наистина има някакъв страх у това дете или повече е поза, защото вижда се се шашкам. И не знам как да процедирам. Обясних и че никога няма да я оставим сама, че не трябва да се страхува, но нищо не помага.
А и това е някакъв вид тероризъм над собствената ми личност - аз трябва да съм като залепена за нея - до тоалетната да отида трябва да се отчитам. Същото е и с Митко, но него до някъде го оправдавам, нали е малък. Но 5 годишно момиче да е толкова несамостоятелно? newsm78
Не знам дали успях да формулирам проблема добре, дано сте ме разбрали. Ще ви бъда благодарна за съвети. Hug

# 1
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Не помня моята да е била чак толкова страхлива, но и не е от тези с лъвските сърца. Винаги е имало нещо, което да я плаши. Винаги съм се стремила да съм около нея, ако това ще я успокои. Минава време и тя сама решава да се отдалечи от мен. Сега е на осем /днес ги навършва/ и едва от няма и година забелязвам, че има нужда от лично пространство. Стреми се да се занимава сама, да стои сама, има желание да излиза сама. Съвсем отскоро.

Аз имах много страхове като малка и никой не се е занимавал бавно и с търпение да ми помогне да ги преодолея. Отчитам това като грешка и затова съм много търпелива по отношение на Наталия. Моите са двама, с много малка разлика и, признавам, това има голямо значение. Те са като Плиш и Плюм и желанието точно аз да споделя страховете им е по-малко. Често са си достатъчни един на друг.

Моят съвет е да проявиш търпение и разбиране и полека да се опивташ да я отдалечиш. Пет години не са чак толкова много.

# 2
  • София
  • Мнения: 1 352
Благодаря ти много за отговора Дара .
И да ти е жива и здрава рожденичката.   bouquet

# 3
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
О, благодаря.  Simple Smile

Между другото, моята е много... превзета. За нея е едва ли не въпрос на чест да има нещо, което да я смущава или плаши. Майка ми твърди, че съм прекалено търпелива с нея, но аз считам, че така е по-добре. Предпочитам да ме смятат за прекалено отстъпчива, отколкото страховете й да се превръщат във фобии. И досега няма нещо, което сама да не е преодоляла - и страха от тъмното, и от самотата, и от скакалците, и от водата. Сега сме на вълна паяци. Край нямат.  Simple Smile Да е жив и здрав брат й, който, съвсем не толкова тактично, й помага много в това отношение.

# 4
  • София
  • Мнения: 6 999
Истински или измислени - прави се, че я разбираш, за да не й се вкорени страха. А това, че иска да си близо до нея направо си е бонус, когато сте навън.

Моите мили родители след едно безкрайно самостоятелно, оправно, безстрашно и даже нахално дете /сестра ми/ посрещаха къде с насмешка, къде с учудване разни мои страхове... ами и до сега не се качвам в асансьори.  ooooh!

А дали неможе да е ревност към Митко?  Thinking

# 5
  • София
  • Мнения: 1 352
О, благодаря.  Simple Smile

Между другото, моята е много... превзета. За нея е едва ли не въпрос на чест да има нещо, което да я смущава или плаши. Майка ми твърди, че съм прекалено търпелива с нея, но аз считам, че така е по-добре. Предпочитам да ме смятат за прекалено отстъпчива, отколкото страховете й да се превръщат във фобии. И досега няма нещо, което сама да не е преодоляла - и страха от тъмното, и от самотата, и от скакалците, и от водата. Сега сме на вълна паяци. Край нямат.  Simple Smile Да е жив и здрав брат й, който, съвсем не толкова тактично, й помага много в това отношение.
Явно на мен ми липсва търпение, но страховете и ми се струват толкова глупави и неоснователни, че не мога да се стърпя и често пъти реакцията ми не е адекватна - признавам си.  Embarassed Всъщност ти си много права, че страховете често се превръщат във фобии. Ще се опитам да бъда по-търпелива.
Още веднъж ти благодаря.  Hug

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 97
А какво правите когато детето се уплаши от нещо? Моето дете например го налая едно куче, и няколко дни вече е неспокоен, не иска да спи. Опитвам се да съм максимално нежна и спокойна с него, да не му създавам силни емоции, за да може да превъзмогне лекия си уплах. Ами ако беше по-сериозно, какво правите, когато тревожността ескалира? Невролог??

# 7
  • София
  • Мнения: 1 352
А дали неможе да е ревност към Митко?  Thinking
Аз смятам че голяма доза от страховете и са точно това - ревност. Това е и причината понякога да реагирам остро, след което се чувствам виновна... Cry

# 8
  • София
  • Мнения: 1 105
Моят син е на 4 години, но е същата работа. Просто е страшно шубе от всичко като почнеш от тъмното та свършиш до носенето на конче на рамене от баща му. Не знам какво да го правя Confused

# 9
  • София
  • Мнения: 4 493
dara честит празник в къщи, да ти е здраво и усмихнато твоето лъвче   bouquet
Gercho всички деца имат страхове и с възрастта им страховете се променят, просто някой деца ги показват по-често и по-явно, а други стискат зъби. Д-р Спок е описал възможните случай на страх при децата и ги е разделили /условно/ на възрасти. Не можеш да си представиш от какви работи ги е страх децата - от това да не ги изоставят родителите, да не се загубят от мама, да не ги отвлече торбалан и куп други неща.
Не се карай на детето, опитай се да обесняваш, макар и по 1000 пъти едно и също. Моята дъщеря все още спи на леко светната лампа и пуснат телевизор - защото я е страх. Заведи дъщеря си в магазин за лампи и тя нека си избере една нощна лампа, която да й свети и да не я е страх от тъмното /това при нас действаше за около 1 година/, това ще е нейната специална лампа, а да гушка може и някое плюшено животно или кукла.
Бъди търпелива с нея, тези страхове ще отминат, но ще дойдат други.
Това е нормално за децата, не се ядосвай и в никакъв случай недей говори на детето, че е бъзла, страхливка и т.н.
Успех

# 10
  • София
  • Мнения: 1 352
Gercho всички деца имат страхове и с възрастта им страховете се променят, просто някой деца ги показват по-често и по-явно, а други стискат зъби. Д-р Спок е описал възможните случай на страх при децата и ги е разделили /условно/ на възрасти. Не можеш да си представиш от какви работи ги е страх децата - от това да не ги изоставят родителите, да не се загубят от мама, да не ги отвлече торбалан и куп други неща.
Не се карай на детето, опитай се да обесняваш, макар и по 1000 пъти едно и също. Моята дъщеря все още спи на леко светната лампа и пуснат телевизор - защото я е страх. Заведи дъщеря си в магазин за лампи и тя нека си избере една нощна лампа, която да й свети и да не я е страх от тъмното /това при нас действаше за около 1 година/, това ще е нейната специална лампа, а да гушка може и някое плюшено животно или кукла.
Бъди търпелива с нея, тези страхове ще отминат, но ще дойдат други.
Това е нормално за децата, не се ядосвай и в никакъв случай недей говори на детето, че е бъзла, страхливка и т.н.
Успех
Благодаря ти много Диони.   bouquet
Почуствах се толкова виновна.  Cry  Аз наистина и казвам че е шубе и искрено се ядосвам на неоправданите и страхове. Явно тя наистина ги преживява, а аз по този начин я карам да ги подтиска. Сигурно детето си мисли каква лоша майка има, дето не го разбира. Много ми стана мъчно. Довечера ще и се извиня.

# 11
  • по Пътеката
  • Мнения: 180

     И на нея й е тежко и напрегнато в тези ситуации.Децата очакват от нас защита,подкрепа и съчувствие...Успех Simple Smile

# 12
  • Мнения: 416
Децата наистина преживяват нещата по различен начин.

Но ми направи впечатление, че спиш на едно легло с другото ти дете. Дано не прозвучи нелюбезно, но в едно легло ли си спала преди това с другото дете?

Може би ти така си ги научила и сега ти е трудно. Помисли добре дали не си била ти твърде залепена за тях, а сега да се дразниш от това. С най-добри чувства.   bouquet

# 13
  • Мнения: 545
Аз наистина и казвам че е шубе и искрено се ядосвам на неоправданите и страхове. Явно тя наистина ги преживява, а аз по този начин я карам да ги подтиска. Сигурно детето си мисли каква лоша майка има, дето не го разбира. Много ми стана мъчно. Довечера ще и се извиня.
Много добро решение - да се извиниш. И не й се подигравай или обиждай. По-добре малко повече внимание и търпение и всичко ще си дойде на мястото. Нашият юнак (5г 8м) също има своите страхове, но се надявам с времето да ги израсте, защото видимо са безпочвени.

# 14
  • Мнения: 429
Нямах време да изчета всички отговори,  за което се извинявам.
Мойта дъщеричка има подобен навик. Не ме пуска да се отделя от нея, дори и в пясъчника да съм с нея, а за детските кътове до нея независимо къде да съм до нея или при нея. Онзи ден така изгоря билета в София ленд никъде непожела да влезе без мен. Опитвам се с думи, но не става. Знам, че не се впуска в неизвестностите стремглаво, но и там в пясъчника да си играя с нея малко ме озадачава.
Искам да подчертая, че във всичко друго е самостоятелна в обличане, хранене, миене, но за моето присъствие навсякъде все още нямаме лекарство. 
Търся отговор и аз като теб, затова ще следя темата с интерес.

Общи условия

Активация на акаунт