Молбата ми за развод е факт и Той е получил призовката.
Причините:
- четвъртото дете му дойде в повече! Чия е вината? - Такава не съществува! Детето е родено и двамата много го обичаме, НО...
Обичта на таткото се изразява само във вечната му заетост да работи, за да "сложи хляб на масата". Няма време за никого и нищо друго освен бизнес и пари. Не се говори за нищо друго освен за работа, доходи и разходи. Майката, т.е. аз, поела грижите за всички, освен другите си задължения, се скъсвам от усилия да му помагам. Колкото повече се старая, Той толкова повече е недоволен, сърдит и неоправдано сипе обиди наляво и надясно.
Защо родих трето и четвърто дете? - Той е вдовец от първи брак с доказана стерилност, т.е. няма и не може да има деца. Чудото стана, а след това се повтори. Няма нужда от кръвен тест, защото децата са "одрали кожата му". Бащата на големите деца почина след упорит алкохолизъм.
Според Него - това ми е за наказание, че не съм откликнала на молбата му 4-то дете да не се ражда. Въпреки че нямаме финансови проблеми, Той трябва да направи всичко възможно, за да осигури блестящо и богато бъдеще на децата като смята, че душевно те се нуждаят само от майка Аз, съпругата трябва да му дам пространство, за да осъществи целите си.
Според мен - Опцията да не родя се равняваше на убийство. Семейството е за това, за да бъдем поне от време на време заедно, още повече, както се казва, в радост и тъга. Не възприемам идеята му за пълно игнориране на близките си в името на пари и познати, които биха допринесли за правенето на такива. Долавям, че причината е по-скоро самодоказване.
И понеже съм мека душа и Той много добре го знае, знае също колко много го обичам, не можа да повярва на молбата ми за развод. Аз, обаче, не мога да издържам на този начин на живот, защото всички вкъщи имаме нужда от нашия Татко - онзи Истинския, за който се омъжих.
Сега Той ме моли да призная, че съм сгрешила с постъпката си. В същото време споделя, че се отнася наистина недостойно вкъщи и все пак иска да си продължаваме по същия начин поне 1-2 години, докато кариерата му се стабилизира до там, че да има свободно време и за нас.
Той, толкова обиден, че е неразбран, не пропуска да жегне, че в крайна сметка ще отиде и ще подпише, че е съгласен. Напротив, разбирам го напълно, по-лесно е без деца и задължения по семейство, но дали си струва да ни загуби за едното нищо, това не зная...
Извинете ме, че няма да скрия самоличността си и се надявам, ако някой има подобен опит да сподели. Дали си струва да търпя и да чакам, защото има моменти, в които си мисля, че сами бихме били много по-добре.