Отговори
Със съпруга ми сме заедно от повече от 10 години. След поредица от проблеми стана така, че откровенноста се наложи като начин на говорене между нас. Знаем си, че сме си най-добри приятели, не се залъгваме, че сме влюбени, а и не си казваме вече че се обичаме, правим секс, а не се гушкаме, не се държим за ръце, не се целуваме.
Някак си и на мен ми се иска вместо да си казваме колко и как вече не се обичаме просто да си помълчим или пък да си кажем че имаме нужда един от друг.
Аз естествено се правя на мъж и стискам зъби, но снощи не издържах. Отивахме на кино и видяхме двойка, която се беше гушнала, а мъжа беше хванал дупето на жената и си гукаха нещо. Мъжът ми каза, че сигурно е хубаво да си с партньор, който постоянно да те възбужда дотолкова, че да го държиш за задника по улицата.
Времето, което сме прекарали заедно е много дълго, за да е жива такава страст, но не мога да се примиря с пълната й липса.
Имам чувство, че цялата тази откровенност ми идва повече.
Като в онази стара песен, в която се пееше: "If you don't love me, lie to me..."

# 1
  • Мнения: 1 451
А защо не го провокира? Защо след тази му реплика не го хвана за задника или не му се хвърли на врата да го целунеш? Ако ти липсват тези неща, направи така, че да се върнат в живота ви. Явно държиш на него. Направи така, че и да ти е хубаво с него, не просто да минава времето.

# 2
Ами защото се уморих. Аз съм тази, която  е активната. Сексът - моя инициатива (напоследък той го инициира, защото аз се уморих май да ми се отказва), излизания - моя инициатива, всякакви лиготийки (като целувки, галения, гушкания, държане на ръка) - моя инициатива.
Имам претенцията да съм добре изглеждаща. Знам че обича хубави дрехи, токчета, маникюри, педикюри, хубаво бельо. Не че на мен не ми харесва да се грижа за себе си, но винаги знам, че и на него му допада и.... хибаво било да имаш възбуждащ партньор.
Знам че да се нацупиш и да млъкнеш не е решение и това не е стила ми, но точно това направих. Дори нямах думи да му се обяснявам. Отбелязах, че е хубаво, че в салона няма да сме сами, а той за да замаже гафа си ми смигна, че би било хубаво да сме си само двамата на кино, на което аз се заядох, че би било още по-хубаво ако е с партньор, който го възбужда постоянно....

# 3
  • Мнения: 2 327
Според мен в една дългогодишна връзка е нормално да липсва влюбеността, но не и обичта...
Как така ще си обяснявате че не се обичате - ми защо сте заедно?
Понякога в ежедневни грижи страстта постепенно си отива, но може да се възвърне. Забележката на мъжът ти звучи грубо. Замислял ли се е дали и той те възбужда  Twisted Evil
Може би смята че си му в кърпа вързана, а мъжете обичат лова...

# 4
  • Мнения: 1 451
Ами защото се уморих. Аз съм тази, която  е активната. Сексът - моя инициатива (напоследък той го инициира, защото аз се уморих май да ми се отказва), излизания - моя инициатива, всякакви лиготийки (като целувки, галения, гушкания, държане на ръка) - моя инициатива.

Ами отдръпни се малко. Вярно, че е пуберитетско като постъпка, ама на някои наистина им харесва като се дърпаш. Най-малкото ще се замисли, абе тая мойта що така сякаш не е тука от известно време. Уговаряй се с приятелки и излизайте, но не му казвай с кой си. Нека си мисли, каквото си ще. Щом му се събуди любопитството, после е лесно Wink

# 5
  • София
  • Мнения: 3 390
Помислих, че темата е от сорта "Бихте ли си признали, ако изневерите?"....
При подобни случаи- да, откровена съм.

# 6
  • Мнения: 53
... Знаем си, че сме си най-добри приятели, не се залъгваме, че сме влюбени, а и не си казваме вече че се обичаме, правим секс, а не се гушкаме, не се държим за ръце, не се целуваме.
Някак си и на мен ми се иска вместо да си казваме колко и как вече не се обичаме просто да си помълчим или пък да си кажем че имаме нужда един от друг.

Елия, не мога да разбера - не се обичате или не си го признавате? Защото ако вече сте само приятели, защо сте заедно? Имате нужда един от друг заради навика и сигурността, но ако я няма обичта защо се мъчите?

Ако няма страст, но има обич, има шанс за вас двамата. Но ако живеете заедно само заради навика, малко по малко нещата ще се разпадат и ти го знаеш...

Ако ти все още го обичаш, поговори с него за цялата тази работа със възбуждането и го питай какво го възбужда. Послушай съвета и на другите момичета - отдръпни се малко... Гледай да не се чувства притиснат да правите секс или да излизате някъде...

Гушкай го и го целувай дори той да не ти отвръща с това - просто го прави заради себе си, знам че е гадно да го правиш само ти, но опитай...

# 7
  • София
  • Мнения: 7 097
И аз мисля, че е по-добре да се отдръпнеш и ако въпреки всичко нещата не вървят...дай си сметка можеш ли да живееш по този начин...

# 8
  • Мнения: 98
Със съпруга ми сме заедно от повече от 10 години. След поредица от проблеми стана така, че откровенноста се наложи като начин на говорене между нас. Знаем си, че сме си най-добри приятели, не се залъгваме, че сме влюбени, а и не си казваме вече че се обичаме, правим секс, а не се гушкаме, не се държим за ръце, не се целуваме.
Някак си и на мен ми се иска вместо да си казваме колко и как вече не се обичаме просто да си помълчим или пък да си кажем че имаме нужда един от друг.
Аз естествено се правя на мъж и стискам зъби, но снощи не издържах. Отивахме на кино и видяхме двойка, която се беше гушнала, а мъжа беше хванал дупето на жената и си гукаха нещо. Мъжът ми каза, че сигурно е хубаво да си с партньор, който постоянно да те възбужда дотолкова, че да го държиш за задника по улицата.
Времето, което сме прекарали заедно е много дълго, за да е жива такава страст, но не мога да се примиря с пълната й липса.
Имам чувство, че цялата тази откровенност ми идва повече.
Като в онази стара песен, в която се пееше: "If you don't love me, lie to me..."



Мила Елия , сигурна съм че си много ценен човек и ако твоят съпруг вече не го вижда и те приема като някаква даденост , е дошло време да го накараш да се замисли . А това ще се случи /според мен / не като действаш тактично и предпазливо ..... просто трябва да го разтърсиш по -някакъв начин , ти да се промениш с нещо , по начин , който не е очаквал... Казвам ти това , защото съвсем наскоро същото се случи с моя приятелка-години опитваше , намекваше , крепеше този брак ..... без да чува и без да чувства , че е обичана . И едва когато вече беше на ръба и изпита неистова нужда да промени коренно нещо в живота си , и това нещо беше самата тя - тогава той си отвори очите и започна да я вижда като жената , в която се е влюбил , с която е изградил семейство и която все още обича....

# 9
  • Мнения: 490
Това ми напомня на една история на клиентка на мъжа ми , която била толкова бясна,че мъжа й и отказвал постоянно секс с оправданието,че вече си били само приятелчета #Crazy #Crazy #Crazy и тя така се ядосала и му казала -я вземи ме намрази ,че да ме изч......ш !!!! ooooh! Laughing

# 10
  • Мнения: 288
Хубаво е човек да е откровен, но понякога, някои неща, е по-добре да ги премълчи... В такъв случай е на ход демонстрацията на едно или друго... на недоволство или тих протест... или.., или...
Понякога, обаче, заявяването на това, което мислиш и чувстваш, таиш, може да предизвика точно онова, което не очакваш като резултат и то да е хубаво, както и желания да чуеш от теб отговор.

Пример: При мен се получи така, че мислех, че вече не ме желае,  което боли, обижда до една известна степен и подтиска. Един ден се скарахме и му го казах директно. Отговора, който получих беше много убедителен и ме зарадва /да го кажа така/. Естествено и нещата се промениха.

В случая е втория вариант.

Ако го обичаш /не говорим за страст, макар че си мисля, че я има, поне от твоя страна, след като си изревнувала от репликата му или просто обидила?/ - кажи му го! Как ще реагира? Но дали да го кажеш сега или след 'провокация' (онова, за което говореше свил/ ? Сама избираш!

В крайна сметка сама избираш и си носиш, обаче, последиците от избора си.

# 11
  • София
  • Мнения: 1 444
Според мен това са две различни неща. Аз съм до болка откровен човек, особено с мъжът до мен и децата ми, те са най-важните за мен и не мога да си помисля дори да имам нещо скрито-покрито от тях. Не смятам, че да си откровен пречи на отношенията по някакъв начин или на страстта и желанието. Щом има диалог между вас, то просто попитай на какво се дължи тази рутинност в отношенията ви, дали не е претръпнал прекалено с годините и дали не си се превърнала просто в най-добрата му приятелка. Гадно звучи, но не е невъзможно. Не ти го пожелавам ни най-малко, но ако се е получило, то би обяснило нежеланието му за секс и изобщо за интимност. Това значи също, че сърцето му е отворено за друга, всеки има нужда и се стреми към това.Когато го няма, без да е умишлено, просто го търси и ако го намери в нечие лице в един момент, тогава ще го загубиш. Мисля разбираш какво имам предвид, дано не е така при вас. newsm78
Поговорете и ако връзката ви е станала суха и лишена от чувства, пробвайте да я съживите докато може и ако все още може. Отидете на почивка сами, например в Турция, това би ви сближилор някак романтично е.Нещо такова пробвайте.Успех!!!  bouquet

# 12
  • Мнения: 495
когато истината наранява - може да я поспестя или лекичко изкривя
не съм привърженик на 100 % откровеност

# 13
  • Мнения: 2 336
Аз пък си мисля, че откровенността е едно, а подобни коментари съвсем друго. Такова отношение обижда. Аз нещо не можах да разбера- и двамата ли вече сте си омръзнали или той бие отбой. Ако ти си го искаш наистина - направи нещо. Където има неизгаснали въгленчета онтово може да заплъмти огън. Просто действай-ти знаеш какво му е харесвало и какво го е привлякло в теб.
Успех!

Последна редакция: пн, 31 юли 2006, 12:17 от Sissi_82

# 14
  • Мнения: 42
Ами защото се уморих. Аз съм тази, която  е активната. Сексът - моя инициатива (напоследък той го инициира, защото аз се уморих май да ми се отказва), излизания - моя инициатива, всякакви лиготийки (като целувки, галения, гушкания, държане на ръка) - моя инициатива.



И  при нас е така.Но някак си свикнах.Все пак като си помисля може би аз съм виновна от части за това положение.Винаги аз съм ръководила нещата.И в един момент може би е решил ,че каквото и да направи ще бледнее пред мойте изненади или просто го е домързяло.Нашите години не са 10,а са 3 и все пак се старая да провокирам изненади от негова страна и проява на нежност.Не ми харесва положението,но е такова.Или го приемам,или не

Общи условия

Активация на акаунт