Публикувана: 27 юли 2006, 14:06 ч.
Последно мнение: 1 авг. 2006, 17:04 ч.

Моля, помогнете със съвет относно самотно дете

Гост

27 юли 2006, 14:06 ч.

Здравейте на всички,

Моля помогнете ми със съвет. Бащата на детето ми повече от 1 година не е идвал да го види и въобще не му дреме за него. Детето ми страда от това и много плаче. Не зная какво да му кажа. До сега винаги съм казвала на дъщеря си, че той има много работа и затова не идва. Но ми омръзна да го "крия" и защитавам. Толкова съм побесняла като гледам нещастното си дете, че не виждам смисъл да защитавам такъв идиот и кретен. Изкушавам се да кажа на дъщеря си, че е умрял. Или да й кажа самата истина какъв недостоен червей е, за да го намрази. Друг е въпроса, че едно 6 годишно дете едва ли може да мрази.
Не зная и къде е точно проблема. Дали детето ми страда, че го няма именно биологичния й баща или че по принцип няма баща.

Дъщеря ми беше на 1,5 г. когато баща й ни заряза. Досега не е имало проблем. Не се сещаше, че кретена го няма, но сега изведнъж се сети за него и много страда.

Дайте ми съвет как да постъпя, моля ви!

# 1 27 юли 2006, 14:19 ч.

София
Мнения: 4 493

О О О горкичкото!!!
Те повечето много страдат независимо дали "Бащите" се сещат за тях или не.
Опитай да й намериш някакво хоби, ново занимание, научи я да прави нещо - ако обича да си майстори някакви неща от хартия и лепило, или да оцветява, да учи език, или да пее и танцува, амбицирай я да се занимава с нещо, което до-сега не е правила. И не говори изобщо за баща й. А като се сети за него /аз поне така обеснявам на моята/, кажи че той страшно много губи от това че няма щастието да е всеки ден с нея, а ти си късметлийка да имаш такова невероятно дете.

# 2 27 юли 2006, 15:21 ч.

Мнения: 2 327

Не се изкушавай да говориш на детето лоши неща за баща му. Няма да и направиш услуга.
Приеми че не оправдаваш него, а пазиш детето си като казваш че има работа и не идва да я вижда. Не знам какво оправдание друго би могла да измислиш.
Най вероятно им причина така изведнъж да се сети за него, може би нещо и е напомнило и ще позабрави след време пак.

# 3 28 юли 2006, 10:46 ч.

София
Мнения: 6 999

bubata19, в кръга на шегата: Ами не блей, ами му намери един баща на детето и ти пък. Какво толкова? Wink

А сериозно: Много неприятна ситуация. Забелязала съм, че ако нещо, което не е било проблем изведнъж стане - има външна причина за това. Щом детенце до сега не се е сещало и не му е липсвал таткото, а сега вече - да, опитай се да откриеш защо. Може да е нещо супер идиотско от рода на: "Искам да ме вземе от градината както на Сашко татко му." или "Искам да ми купи една кукла.", до това, че след като другите деца имат и тя иска.

Опитай да намериш най-близкото да сърцето й обяснение, което тя да приеме и да се успокои. След 1-2 години ще трябва да измислиш друго, защото старото ще е явна лъжа от порасналата позиция на детето и така Hug

А междувременно, момиче, не се мотай, а търси подходящ татко, че не останаха, ей Wink

# 4 29 юли 2006, 17:27 ч.

София-в сърцата на моите деца
Мнения: 1 727

Мило момиче, Аз съм разведена отдавна/преди 25г./. Навремето и аз имах същите проблеми с дъщеря ми, но намирах начини да отвлека вниманието й с какви ли не неща. Като се почне с ескурзии по планините с приятелки с деца, кино , спорт, танци , театри и какво ли не още, само и само да не се сеща за баща си. Е, като стана на 15г. се появи наново в живота й , за да се "дуе" каква голямя дъщеря имал, но тогава тя сама си направи извода за него без мойта намеса.Имахме много караници и много обич, но нещата сами си дойдоха на мястото . Сега дъщеря ми е млада жена с две малки ангелчета и съпруг и сама може да си направи изводите за своя баща. Не е необходимо нещата да се насилват и да се всява озлобление в душата на една невинна душичка, само защото двамата родители не се разбират. Мило момиче, обичайте се с детето си и дано Бог Ви даде онова спокойствие ,от което се нуждаете!!!!
Със лошо никой нищо градивно не е постигнал!!!! newsm78

# 5 29 юли 2006, 18:01 ч.

Мнения: 65

Не се притеснявай. По-скоро разбери защо сега се сеща за него. Може някой "добър" човек да я е питал за него. Според мен е добре да й разкажеш с детски думи истината, без да спестяваш лошите неща, но без да ги подчертаваш. Може би ще разбере. При всички случаи обаче ако й отвличаш вниманието както пише dianivo ще пита по-малко за баща си. Пък дано да й намериш един татко, който да ви обича и двамата.

# 6 29 юли 2006, 18:10 ч.

Мнения: 6 417

Моята дъщеря изобщо не познава баща си. Беше на 1 г. и 2 м.когато се разделихме и не се сеща нито за Коледа, нито за рожденния й ден поне да се обади. Издръжка естествено също не праща. Никога не ме е питала къде е баща й и защо не се интересува от нея. Обяснила съм й, че някои деца си имат само майка, други само баща, трети живеят с баба си и дядо си и т.н. Веднъж само ме попита:"Ти защо си се оженила за този мъж?" и това е.

# 7 1 авг. 2006, 17:04 ч.

Мнения: 332

Аз лично изтръпвам при мисълта че и при мен ще доиде този момент-да го търси,да не ме иска....
Сега реве при срещите с него,защото иска и аз да отивам с тях.Всеки път е толкова болезнено даването и./ на 2.8г/.

Незнам какво да те посъветвам???Не и говори лошо/знам че се изкушаваш.аз също едва се сдържам да не и обесня ,макар че е малка и няма да ме разбере,какъв паразид е баща и/чуствам и вина ,че не съм преценила човека...Но ,радвам се че сме заедно двете и че сме здрави.Може би е период и трябва да мине.Бъди силна и и показвай любовта си постоянно.
Успех. Hug

Препоръчани теми

Има ли вдовици/вдовци сред вас? 2

Ако пробват да ми вземат детето?

Консултации с адвокат

Дете от анонимен донор- какво да кажа

Причина:

Причина: