Вашето семейство и компанията ви

Ние имаме две приятелски семейства с които сме преживели какво ли не.Когато мъжете ни са и тримата на суша (малко трудно се получава),задължително почиваме заедно или пътуваме в чужбина.Но толкова сме свикнали да сме все заедно по почивки и екскурзии,че миналото лято ни се разсърдиха за това,че без да ги уведомим двамата избягахме,така да се каже, за една седмица на почивка.Посрещнах мъжа си в София на летището и от там изобщо не стигнахме до Варна. Когато им се обадихме бяха смъртно оскърбени Дотолкова сме свикнали да прекарваме свободните си дни заедно!Много  си ги обичаме!
Разбира се,имаме и други познати,но те са просто познати за кафе,за кръчма...Не са ни в сърцата.

И аз така преди време обаче...
Сега имам горчив опит!
И със съпруга ми сме решили -всеки си има своите приятели като те не са ни семейни приятели.(

Много мъже гледат на чуждата половинка като на сексуален обект.
Именно заради това не поддържаме такива отношение.
Не че не се събираме със семейни двойки, но по рядко.
Това е от мен.
Ха и имам много такива случаи ,много такива сексуални предложения са получавали и моите приятелки, които повечето са семейни
Така че направила съм си тотален извод

от както се ожених приятелите си останаха в бг, а аз създавем семейство другаде-тъжно

Откакто се родиха децата рядко се срещаме с приятели. Понеже и повечето приятели вече са с деца, като се съберем става пълна лудница.

За всяка вечер- абсурд  мъжът ми се прибира скапан, взима душ и слизаме на кафето пред входа или той слиза с детето
От време на време се събираме с приятели, вкъщи или у тях, както е по-удобно 

Най- добрите семейни приятели са ни кумовете. С тях сме във всеки възможен момент. Само дето "възможния" момент е веднъж на десетина дни, ама хайде карай
Други типични семейни приятели, като че ли нямаме. Аз имам много приятели, той също, излизаме с всички тях, но семейни чак не мога да ги нарека.

Имаме доста приятелски семейни двойки, но най-често се събираме с кумовете ни, с останалите главно по рождени и именни дни.

Ние имаме много семейни приятели но те са за по кафе
Кумците ни са тези с който се срещаме постоянно, когато  сме заедно пада голямо веселие 
Ходим и на почивки заедно и весело си изкарваме, се едно сме едно голямо семейство
Кръщелника ни толкова е свикнал с нас, че когато и да му кажеш да ходи някъде веднага казва и ние да ходим

Имаме няколко приятелски двойки,с които излизаме отвреме-навреме и прекарваме приятно,за съжаление няма време напоследък за много срещи.

Имаме доста семейни приятели част от които са извън Бургас ,но се виждаме често.Тук са няколко семейства ,с едните сме по капаните(там ни е добре),другите предпочитат семейните събирания (пак ни е добре),а другите пък предпочитат заведения със жива музика(ОЩЕ ПО ДОБРЕ)-АБЕ САМО ДА ИМА ФИНИКИЙЧЕТА!!!!!!

И аз това щях да кажа. Всяка вечер е абсурд.
Първо, аз не бих издържала на такова темпо след цял ден занимавки с децата, работа, домакинстване и т.н., а и мъжът ми се прибира в описаното по-горе състояние. Разликата е, че след душа отиваме в китайския ресторант до блока (ако нашите са взели децата да ги поразходят), или ходим заедно на люлките, или стоим у дома (татито се занимава с хлапетата или ремонтира нещо, а аз работя).
Общи приятели имаме малко, но пък с тях изкарваме страхотно.
Общи май са ни само кумовете, едни бивши колеги, един бивш съученик на мъжа ми с гаджето му и моята приятелка с нейното гадже. От тях само кумовете са с дете. Единствено с бившите колеги си направихме нещо като традиция - задължително веднъж в седмицата сме заедно (сега в топлото ходим по екскурзии, пикници и плажове, а зимата обикновено се събираме у нас, за да може да приспим шушулките и да започнем джумбурето).
По-скоро си имаме отделни приятели, с които се виждаме често. Мъжът ми през деня е с колеги (от работата или от университета - най-често ходят заедно на обяд, за да е свободен вечер), а аз си имам една женско-мамешка компания (от квартала се събрахме 5-6 мацки-мами, с които си организираме поне веднъж месечно излизане "на нощен живот", а почти всеки ден сме заедно по кафета или по гостита).
Аз си имам и няколко приятели мъже, с които мъжътми не обича да се събира и аз си пия кафе с тях самичка.
По принцип, половинката ми не обича много да седи на маса с непознати - чувства се неудобно, докато аз съм много екстровертна личност и ми е приятно.
Затова през деня всеки си навксва откъм приятели, а вечерите са си само за нас (дори и да дремем пред телевизора понякога ).
Честно да си призная, аз съм по-купонджийка и поне няколко пъти в месеца не пропускам да оставя децата на мъжа ми и да изляза на кръчма, дискотека или клуб с компания, докато мъжът ми ходи по такива места или с мен (гледаме да не е много рядко  ), или за официални поводи, когато е "задължително избираемо".

Чак за големи семейни приятелства не мога да кажа. Имаме приятели, които виждаме от време на време, но не семейно. В общи линии всеки си има неговия кръг.
Най-добре се забавлявам с няколко колежки от работата. Излизаме поне 2 пъти в месеца, по женски и си изкарваме страхотно.

Имаме много приятели , повечето са необвързани и нямат деца , но ни събират други неща , а "компанията" обикновено не е една и съща . Самите ни приятели са с различни професии , интереси , възраст ...За нас между  "семейни" приятели и "несемейни"  няма разлика и преди и сега това са ни приятелите...

ами да имаме и то много приятели,с които се виждаме често,с две от семействата всеки ден и всяка вечер-или в тях или в нас, но като се замисля май със сестра ми и зет ми най- често се събираме,и по почивки сме заедно,и навсякъде почти абе хубави са тези събирания