Вървим с малкия към морската градина и насреща ни баба с дете в количка. Момченцето беше на около 2 -2 и половина години и си седеше кротко. Както си буташе количката, бабата спря, махна шапката от главата на детето и го цапардоса по главата с всичка сила . Момченцето се разплака, а тя продължи да бута количката . Вече приближавайки я чувам как му крещи да млъкне, че нямало защо да реве. Аз я гледам втрещяно . Разминаваме се и няколко крачки след мен тя спира и започва зверски да бие мъничето . Ама като ви казвам зверски, направо го помля от бой. Шамарите бяха толкова звучни, че детенцето пищеше от болка и се молеше да спре . А аз стоя и не мога да повярвам просто. Насълзиха ми се очите, побеснях и започнах да й крещя, как не я е срам така да бие малко дете . А тя се обърна и ми отговори:" Ми на , ей така, може." .Спря да го налага и продължи да бута количката крещейки. Анди също се изплаши. Улицата не беше безлюдна, минаваха и други хора, но никой нищо не каза, просто поглеждаха и отминаваха. Ако бях сама сигурно щях да й нахвърла на тая гадна свиня.
Никога до сега не съм виждала някой с такава жестокост и ярост да бие дете. Никога .И това от баба му, която би трябвало да го глези повече и от собствените му родители. Не искам да си помислям, че за това детенце , насилието и тормозът са ежедневие .