Публикувана: 26 юли 2006, 09:41 ч.
Последно мнение: 26 юли 2006, 15:26 ч.

Как говорите с нови познати?

1 223
15
1

26 юли 2006, 09:41 ч.

зад парка
Мнения: 1 583

Когато имам важен разговор с шефа ми или се виждам с някой нов познат, разговорът ни не винаги върви в посока, която аз мога да контролирам.
Често след това ми се случва да премислям казаното от мене и да искам да се върна назад, за да кажа нещо по друг начин или да отговоря на въпрос различно. Ако смятам, че съм "сгафила" с някоя реплика, това ме терзае с часове.

Например вчера говорих с един мой нов колега- чужденец, който е за първи път в Бг и разговорът се завъртя към негативните аспекти на живота тук. Надлежно му обясних как около 2 млн. българи са напуснали страната за последните 20 години, колко висока е престъпността, корупцията и т.н. После съжалявах за така проведения от мене разговор, може би трябваше да говоря за положителните неща в живота си, все пак изборът да остана тук си е чисто мой и за момента не смятам да го променям.

Не мога със сигурност да преценя проблема си- дали да си затварям устата, когато е необходимо или да се опитам да мисля по-бързо и да се старая да съм поадекватна newsm78

Споделете моля мнения, това случва ли ви се и на вас и как се борите с голямата си уста.

# 1 26 юли 2006, 09:45 ч.

Пловдив
Мнения: 2 492

На мен ми се е случвало да се 'връщам' и да премислям диалога с някого, но не толкова за нещо, което съм казала, а по-често съжалявам за нещо, което НЕ СЪМ КАЗАЛА, а е трябвало може би.

# 2 26 юли 2006, 09:45 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Не мога да се боря с голямата си уста. Често плещя неща, за които съжалявам, особено като съм нервна и говоря без да спирам.

# 3 26 юли 2006, 09:47 ч.

Мнения: 899

И аз го имах този проблем. В такива ситуации предпочитам да си замълча и до някаква степен да изглеждам незаинтересована. Вече много внимавам какво говоря, защото в крайна сметка, много често, думите се обръщат срещу мен. Отделно, че лесно избухвам и когато нещо ме вбеси гледам да изляза да пуша, докато ми мине и после спокойно да мога да говоря по въпроса.. Confused

Майката на един приятел казваше, че хората, които са като тръстики и никога не скланят глава, ги чупи вятъра. Трябвало да бъдем като тревите - да се накланяме насам-натам. Понеже това не ме устройва, мълчанието ми се струва най-добрия изход.

# 4 26 юли 2006, 09:51 ч.

Мнения: 8 769

Цитат на: InaDot в ср, 26 юли 2006, 09:41

После съжалявах за така проведения от мене разговор, може би трябваше да говоря за положителните неща в живота си, все пак изборът да остана тук си е чисто мой и за момента не смятам да го променям.

По този повод-вече изобщо не ми пука какво говоря пред чужденците. КАзвам си нещата в прав текст, като не изпускам и хубавите страни на живота тук (доколкото ги има), на природата (която окепазяваме здраво) и прочие. Миналата седмица един чех (представете си!) се възмути, как цели 5 минути не можем да пресечем оживен булевард в центъра на ВАрна. И каза, че там има закон, според който като е стъпал човек наплатното, автомобилът трябва да спре (а ние чакаме на огромна боядисана в ярко червено пешеходна пътека!!!). Аз само се засмях (защото съм чувала подобни неща че има и в Швейцария, а един американец, който работи при нас преди цели 8 години се възмущаваше на абсолютно същите неща) и муказах "Добре дошъл в джунглата"! Mr. Green

Сега съвсем по темата-напоследък уж се опитвам да съм рАзумна и в какъвто и да е разговор да се държа прилично, но не винаги успявам. Пък и не виждам смисъл. Flutter

# 5 26 юли 2006, 09:58 ч.

Мнения: 412

Цитат на: daffodil в ср, 26 юли 2006, 09:45

...и аз така ooooh!

възхищавам се на хора, които успяват да планират насоката на разговора и впечатлението, което създават...
...това другото, съм го определила като следствие от желанието да се харесаш на всяка цена...от там идва и дрънкането, и после терзанията защо така - защо иначе... Rolling Eyes

# 6 26 юли 2006, 10:29 ч.

на плажа
Мнения: 1 866

Направо! Аз съм си открита и ако са ми симпатични си говоря нормално, но ако не са - държа се официално или си лепвам дежурна усмивка и не слушам - кимам умно и разбиращо и така.

# 7 26 юли 2006, 10:31 ч.

Мнения: 2 161

До сега съм се контролирала успешно.Преди сериозен разговор планирам на две на три разговора и при самата среща вече импровизирам по плана Simple Smile

.Мисля,че имам талант да водя разговори с непознати.

# 8 26 юли 2006, 10:39 ч.

Мнения: 495

ами сигурно всички знаете за т.нар. емоционален интелект - това е способността да съпреживяваш с другия
израз на тази способност е и способността да общуваш с другите
тук говорим за контакт на живо, когато събеседника ти е пред теб
в такъв случай, поне за мен, много важен е езика на тялото, мимиките, жестовете, които прави човек, отместването на погледа, почесването и всичко друго
на мен лично тези неща ми правят голямо впечатление и в по-голяма степен реагирам съобразно тях, а не на думите
да не се хваля, но това мое усещане почти никога не ме е подвеждало
що се отнася до разговори с чужденци - предпочитам да хваля Бг, отколкото да се оплаквам

# 9 26 юли 2006, 10:53 ч.

Мнения: 215

С познати, с непознати, ако не е планиран разговорът, често се случва да съжаля за нещо казано или премълчано.

ако става въпрос за разговор с шеф или бизнес-партньор там обикновено не бъркам. Пиша си целите, пиша си какво евентуално съм решила да жертвам в замяна на нещо искано от мен, пиша си въпросите, които следва да се изяснят в разговор...в планирането съм страхотна и в преговорите също- това ми е работата, но това наистина е различно от непланираните разговори.

# 10 26 юли 2006, 11:10 ч.

Ямбол
Мнения: 28 236

Aз затова не говоря много, повече мълча.
Не съжалявам какво съм казала от гледна точка на това какво ще си помислят за мен.
Който ме познава ме е оценил вече, а новите ми познати да се спасяват, ако не съм им харесала, не държа да се харесам на всички. Crossing Arms