Татко работеше в Либия. Най-после наближи времето и ние да заминем. Негова колежка ми разкри "голяма му тайна". Бил изрисувал стените на стаята ни с картинки на приказни герои. Ядосах й се, че разваля изненадата, но толкова хубаво ми стана, че той мисли за мен и иска да ме изненада...
На моя приятелка майка й, й изпрати писмо докато бяхме на първия си лагер. Беше очертала и ръчичката на малката й сестра. Разбирах я защо се радва. И мъничко завиждах..
Дъщеря ми от доста време ме врънкаше за едно списание Барби с играчка. Хич не ги харесвам, но най-накрая реших да й го купя. Понеже вече беше получила нещо през деня, през ноща го сложих в креватчето й. На сутринта беше много щастлива и изненадана. Сега често крие рисунки под нашите възглавници...
Споделете за това как са ви радвали като малки, кои жестове на внимание сте запомнили като скъп спомен. Какво правите вие за децата си, за да им доставите радост и те да усетят, че мислите за тях и ги обичате. Вярвате ли, че именно дребните, мили и необичайни жестове изграждат в голяма степен характера?
Не си изложих много добре идеята, но съм сигурна, че повечето ще разберат накъде бия