Или по-скоро кое е по-възпитателно? 
Чета във форума как някой майки шляпват децата си, и след това им е съвестно.
Аз съм от тези, който не шляпват, но крещя.
Не системно и много, но когато искам да ме чуе, а той се лигави - кресвам, та целия чак се разтриса.
Това ми е метода, незнам до колко е правилен.
Чета във форума как някой майки шляпват децата си, и след това им е съвестно.
Аз съм от тези, който не шляпват, но крещя.
Не системно и много, но когато искам да ме чуе, а той се лигави - кресвам, та целия чак се разтриса.
Това ми е метода, незнам до колко е правилен.
Казвам "А ти ще ми се извиниш ли, че ме удари?Това е много лошо и мама я боли".Последва прегръдка, целувка и виновен поглед в очите 
Можело, значи 
Алекс още не говори.С баща му сме обезобразени в лицата, целите издрани.Каквото и да опитвам да му говоря, ефект няма.Като му кажа, че съм му сърдита и отида в другата стая, той веднага идва след мен усмихнат и ми лепи още един шамар 
Имам моменти и когато ме целува, но са редки.Много обича като мия чинии да ме хапе за седалищните части и да бяга.В такива моменти подвиквам, все едно ми забива хиляди игли.Но наистина нито викането, нито шляпането имат ефект.Като почна да се правя, че плача е най-добре. 
