От 2 дни започвам да разбирам отговорността си на родител по нов начин.
В градинката се събират деца, всяко със своите играчки. И моето синче също - общува, както може на тази възраст, тича след играчките си, но се заглежда и по чуждите. Завчера искаше да играе с една топка, към която прояви интерес и друго детенце. Макар и с плач, синът ми се съгласи да я даде на другото момченце, което ме накара да усетя своята отговорност на родител по нов начин - та малкия се вслуша в думите ми, изпълни това, което му казах...!
Но дали винаги ще дам правилния съвет, и добре ли ще постъпя, казвайки му едно ли друго?
Но въпросът ми е следния - когато той се плаче и настоява за чужда играчка, а отсрещната страна с неохота гледа разплакания ми син, как да постъпя? Да се опитам да го успокоя, но не зная как? Или да му кажа "не плачи, това не е твое"? Или пък да поискам играчката за малко, за да удовлетворя желанието?
Което и да направя, няма да съм сигурна, че възпитавам правилно...мисля си, че нито ще му помогна като го уча да бъде смирен и да не търси чуждото и различното, нито пък е хубаво да толерирам посягане на чуждото. Няма да помогна и ако аз вместо него постигам желанията му...
Моля ви, споделете вашето мнение, наблюдение и опит. Благодаря ви много