Бабиейрос IV част

  • 12 326
  • 292
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Хавански клуб ІІІ

Нов тема по въпросният Хавански клуб, но с някакви видоизмемения сякаш бил... Доня Проклетисио може да добави линкове към предишните частици, днешният форун дава много затруднения в презареждането, пущината!!  Crossing Arms

Та параход ли ще наемем, хасиендата ще продаваме ли, в Бретан няма ли да отседнем? Какви са плановете?
Пуф! ooooh!

Последна редакция: пт, 21 юли 2006, 12:57 от Доня Проклетница

# 1
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Айде, качвайте се  Grinning

# 2
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 802
Доня Рижата седеше умислена на плажа. Дали да се качи на кораба? Накъде щяха да я отведат оглупелите от старост бабки? Дали щеше да има достатъчно мъже и ром там, където отиваха?

Такива мисли й се въртяха в главата, докато простираше прекрасните червени чорапи, подарени й от близка дружка да топлят старите й крака.

Задуха внезапен вятър. Чорапите предателски се омотаха около палмата, завръзвайки кълнящата високо доня Проклетница.

Изви се буря. Вълните се надигаха и скоро започнаха да заливат плажа под напора на вятъра. Нещастната доня Проклетница почти се давеше под големите вълни солена вода. 'Ей така ще си умра като куче, без дори да успея да поднеса последни любовни думи на капитан Джонидепио... Горкичкият, колко ли ще страда за мен! А развратните бабички само това и ще чакат, веднага някоя ще го придърпа да го утешава, пфуй... Макар че и аз на тяхно място щях да направя същото, мда, гл-гл-гл...' задави се с вода доня Проклетница.

За нейно щастие бурята свърши така бързо, както и се беше извила. Доня Проклетница можа да продължи с пустосването с нови сили, подгизнала цялата и безнадеждно увързана към палмата със собствените си чорапи.

Тогава се зададе Василиса. 'Проклетнице! Къде ли не те търсих!' Тя бързо я отмота и й помогна да си стъпи на краката. Захили се - 'Проклетница да, но не и Рижа!'
Доня Проклетница извади суетно огледалце от пазвата си и се огледа. Василиса беше права - морската вода беше отмила изцяло рижият цвят от боядисаната й коса.

'Е, какво пък!' помисли си доня Проклетница - 'ще се наложи да наблегна повече на второто си име, щом вече не съм Рижа!'

И двете с Василиса закрачиха бодро към кораба, откъдето Дафодил им махаше с по един коктейл във всяка ръка.

# 3
  • Мнения: 3 447
А... не разбрах... капитан Джонидепио на кораба ли е Blush

И още - дайте да уточним дестинацията, няма да веем непраните си кюлоти из океана докле сме живи, я.

# 4
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 802
А... не разбрах... капитан Джонидепио на кораба ли е Blush
На кораба - в моя хамак  newsm66

# 5
  • Мнения: 5 877
            - Не, не мога да те взема със себе си - обясни доня Аманда на каменния си любовник. - Край. Финито. Ти стой тук и наглеждай плантацията, фабриката за лютеница и колекцията ми динозавърски кости, а пък аз някой ден все ще мина да те видя.
    По бузата на каменния мъж се търкулна един rolling stone.

Последна редакция: пт, 21 юли 2006, 13:48 от Анда

# 6
  • Мнения: 1 629
Писма до лодката I

Прелестни Дониери,
Тук в Ел Салвадор нощта е черна и студена като самата смърт, но звездите, ромът и вярата ми в Каузата ме сгряват до припотяване. Ние лагеруваме в хххххx.Планините са ужасни, но партизаните, ах! партизаните са бонбон, всички под 30 години. Други жени, освен палавата ви другарка, йок. Раят, драги, раят. Трябва да видите непременно ххххх!
Комарите и мухите вече не ме закачат, откак удвоих рома. Гените някак им подсказват, че да смучат от мен не е никак хранително.
Пиша ви с карабина в едната ръка и с наплюнчен молив в другата. Романтиката на Революцията ми влива нови сили и хич не бързам да побеждаваме, че ми е рано за порция скука. Ще пратя снимки при първа възможност, но Щабът има навика да засекретява най-интересното.
Мисля за вас, често. Липсват ми Ламелиндините манджи (тук основно ядем ххххх) и Донините отвари. Алмундя, Василисето, Андиня и Еспиранца, Сеньората и Дафодилия, както и Проклетницата. ПоплакаФ си малко, дано не го сметнат за размекване, че ми отиде имиджа. Като ми замръзнат съвсем революционните кокали(няма изгледи засега, момчетата добре се справят със затоплянето ми) ще доплувам до вашето корито за две-три парчета на китарата и няма да пея, ако това ще ви успокои. Хихи, как пък да няма да пея, да не се хванахте?!
Адиос засега, ще пращам сведения от бойната линия в хххxxхх

Мюриеле

# 7
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Бабите отрониха по една сълза, надвесени над писмото на дружката си. Да ги зареже заради някаква псевдо революцийка! От друга страна- там имало много млади мъже, веднага им мина през старческите кратуни. Тъй че, защо да не е това търсената дестинация? Ми то там всичко ол инклузив! Цензурираното местонахождение на Мю събуди любопитството им. Заваляха предположения....

# 8
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Факсово събщение от мадам Ивон - ментов лимон

Отседнал съм в Рио. Почивам от почивката и ви пресрещам по море, пишете ми где и каков корабл. Обича и се врича, коктейлето потича по пияната брада, от ненаситната уста.. Адиос!

# 9
  • Мнения: 6 243
Сеньора Хапка се опна на верандата, парцалът беше станал на дрипа от прекомерна злоупотреба, а червеното цвете зад ухото й почти се беше хербаризирало. Сеньората огледа с чуство на задоволство излъсканата хасиенда, светещата от чистота плевня, с носталгия си спомни за навяващите спомени паяжини, които безвъзвратно бяха заминали като майска река и въздъхна. "Свиден дом, напускам те, но там, където отивам, мъжете са още по-горещи, ромът - още по-изобилен, а лютеницата извира сама от трилитровите буркани."

Сеньора Хапка хвърли за всеки случай един боб, за да установи местонахождението на Мюрь, но понеже знаците бяха неясни, си обу банския и със стегнат кроул се отправи към друйфуващият наблизо кораб. Дружките й тамън превързваха на буксир катамарана на Фрау К. Изглеждаше, че с днешния отлив ще могат да потеглят...

На брега остана само дон Ламелито, който с тъжен поглед се сбогуваше със своята прекрасна, но непостоянна спътница в живота

# 10
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Eто фотографиос няколкос по изминали събития. Whistling

# 11
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Дафодилия завистливо разгледа младежките снимки на Алмундето. Каква коса, каква сплетена прелест! Оплещивяващата и одъртяваща Дафи се скри в камбуза да бели картофи.

# 12
  • Мнения: 3 447
Ай, Алмундиня, изключително ми е странно да Ви видя млада Shocked Не знам защо, но все си мисля, че изглеждате като на аватара, уважаема ooooh!

# 13
  • Мнения: 6 243
С удоволствие разгледах фотографиите Ви, Уважаема и с благодарност виждам, че Сеньор Ананасов е все така в цветущо здраве. Другият път като му пращате любовен привет, му предайте и моите благопожелания.

# 14
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 802
Въх, подмладителното биле ви е подействало прекрасно, сеньора КрасТавица! Бравос, бравос!

Стомахът на доня Проклетница се бунтуваше неудържимо. Чувстваше се зле. 'Някоя от тези проклети бабички ми е подсурнала отрова! Искт да ми вземат капитан Джонидепио, знам аз! Но няма, няма да им се дам!' кълнеше наум тя. После се отправи за следобедна дрямка с надеждата, че като стане, стомашните й неприятности ще са отминали и с нови сили ще може да се впусне в авантюри с капитана.

Общи условия

Активация на акаунт