За приятелите, които емигрираха

  • 1 913
  • 35
  •   1
Отговори
Не знам дали тази тема е обсъждана, но аз реших да пиша за това сега, защото вчера бях на поредния прощален купон на много много близки приятели, които заминават за Канада. Всъщност от най-близките ми приятели почти никой не остана тук. Пръснаха се в САЩ, Канада, Англия, Франция...
Много ми е мъчно...
Имате ли много заминали навън приятели?
Вие как се справяте с тъгата по заминалите далече, замествате ли ги с други приятели? Продължава ли, макар и виртуално дружбата със старите?
А на тези които са вече навън тъжно ли им е за близките и приятелите в България?  Успяхте ли да създадете там истински приятелства?

# 1
  • Мнения: 7 837
Поддържам връзка, макар че часовата разлика е голяма и е донякъде пречка. А и животът и ежедневието те завъртат и приоритетно нещата се менят.
Тъга не изпитвам. Аз съм с Моето семейство и това ми е достатъчно.
Другото се компенсира с телефонни разговори. И срещи на родна земя, живот и здраве  Grinning

# 2
  • Мнения: 46 438
Имам, половината вече се върнаха  Laughing

# 3
  • Мнения: 3 153
Да, много са, от всички само 1 се върна и сега честно казано не съжалява! С някои от другите държим връзка (поне интернет предлага много възможности за радост), редовно пускаме скайп, като се съберем някъде на трапеза и наши приятели от Щатите участват дистанционно в купона. Но все пак е тъжно някак си Rolling Eyes

# 4
  • Мнения: 337
Аз самата съм от заминалите,а и почти всичките ми приятели са пръснати по света.В България са ми останали може би 5 човека,с които поддържам редовен контакт.Най-много ми е криво затова,че е почти невъзможно да се съберем всички по едно време в Бг.Иначе,добре че го има интернета,въоръжили сме се с уеб камери и всеки ден се гледаме,та разстоянието не се усеща чак толкова.Но друго си е да се видим на живо,някъде в домашна обстановка,като едно време...  bigdance2

# 5
  • Мнения: 765
 Майка си виждам 1 годишно , ако имам късмет - вече 13 ли 14 ли години е в Италия , брат ми учи в Ница и вече 5 години е във Франция , най-добрият ми приятел е в ЮАР , приятели в Израел ... Знам че няма да се върнат и ги разбирам и аз не бих , ако не бях открила тук мъжа си . Носталгия лично аз не съм изпитвала , явно носталгията не е за всеки , то почти нямаше и към какво . Както се каза по-горе където е семейството там е дома , моят засега е тук  Peace

# 6
  • Мнения: 2 047
   Почти всичките ми приятели са извън България, никой не се е върнал и няма да се върне. Връзката постепенно се губи - тел. разговори, мейли и прочие не могат да се сравняват с живото общуване, отдалечаването е бавно и сигурно.
 
   Това са стари приятелства - от детски години още, така че няма как да бъдат заменени с нови.

# 7
  • Мнения: 221
много от приятелите заминаваха и няма да се върнат.. във Франция, Белгия, Унгария, Канада, Германия, САЩ..
много ясно, че няма да се върнат.. и аз не бих..
в България става все по-трудно да се живее.. То тук даже не се живее, а се преживява.. Много малко са хората които "живеят".. Жалко е...
Обичам родината, но мразя държавата..

# 8
  • София
  • Мнения: 61
   Почти всичките ми приятели са извън България, никой не се е върнал и няма да се върне. Връзката постепенно се губи - тел. разговори, мейли и прочие не могат да се сравняват с живото общуване, отдалечаването е бавно и сигурно.
 
   Това са стари приятелства - от детски години още, така че няма как да бъдат заменени с нови.
Да, така е. Абе не е приятно да изгубиш приятел така. Имаше едно момче, бяхме съученици с него, после като завършихме продължихме да се виждаме периодично, но сега на последната ни среща ме изненада, като ми каза, че щял да заминава за Испания да работи. Била го уредила братовчетка му. Някак си ми стана гадно. Така хубаво ни минава времето като сме заедно, приказката ни върви и изобщо са ни много добри отношенията с него но...

# 9
  • Мнения: 2 019
имам приятелка всеки ден се 4уваме по скаип и не успях да я заместя много ми липсва,сапругат ми е зад граница и ми е много гадно newsm45 smile3518 smile3514

# 10
  • Мнения: 5 622
Имам такива приятели, разбира се. Както се казва: "всички вече се изнесоха"....и не е много далеч от истината  Wink

# 11
  • Мнения: 1 526
И на мен ми е мнооооооооого мъчно, за един приятел, с който си споделяхме всичко - дори на срещите си го взимах с мен  Laughing
е разликата е, че не той емигрира, а аз но крайния резултат е същия - гадна раздяла... добре че има телефони...

# 12
  • Мнения: 97
Да, тъжничко е. Понякога се връщат... за малко.Шегуваме се, че сме се превърнали в международна агенция - посрещнахме и изпратихме канадците, сега тук са тези от Австрия и Русия. Чакаме ЮАР, а с тези от Америка си пишем

# 13
  • Мнения: 9 990
Да, и моите приятели се пръснаха.Идват си за малко и бързат да се връщат.Т.е, не мислят да се връщат тук.На втората част от въпроса-ами не, не ги гони носталгията особено.Чуваме се често.С родителите си също, канят ги на гости за по два-три месеца годишно/ то аз тук се виждам 100 пъти по-рядко с моите/.Така че няма за какво да им е мъчно особено.Там където са също са създали някакви приятелства вече.

Последна редакция: чт, 20 юли 2006, 22:04 от пенелопа

# 14
  • Мнения: 2 253
Не знам дали тази тема е обсъждана, но аз реших да пиша за това сега, защото вчера бях на поредния прощален купон на много много близки приятели, които заминават за Канада. Всъщност от най-близките ми приятели почти никой не остана тук. Пръснаха се в САЩ, Канада, Англия, Франция...
Много ми е мъчно...
Имате ли много заминали навън приятели?
Вие как се справяте с тъгата по заминалите далече, замествате ли ги с други приятели? Продължава ли, макар и виртуално дружбата със старите?
А на тези които са вече навън тъжно ли им е за близките и приятелите в България?  Успяхте ли да създадете там истински приятелства?

на втората ти част от въпроса:много ми липсват приятелите  не -не успях тук да намеря такива приятели,губя надежда вече и че ще успея Cry

Общи условия

Активация на акаунт