Разкажете ми за породените си деца!?

  • 2 192
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 203
Здравейте майчета, разликата на децата ми ще бъде - живот и здраве - 1г. и 8м. Разкажете ми най-трудните си моменти, после по-вселите, нещата,  които са характерни за такава малка разлика при отглеждането им, възпитанието им, независимо вашите колко големи са сега. Аз малко се страхувам , не знам Борис как ще реагира , не знам дали някой път няма да отиде и да му бръкне в окото да речем / на бебето/, дали ще ревнува или бързо ще свикне ...Той тръгва на ясла от сптември и това ще е още един стрес за него.... но все пак ще му е по хубаво. Благодаря ви предварително  bouquet

# 1
  • Мнения: 605
Разликата между 2-те ни дъщери е  колкото ще бъде и при вас - 1г. и 8м.... Не знам откъде да  започна  Simple Smile Голямата тръгна на ясла няколко месеца преди да се роди малката и в това отношение нямахме проблеми - вече беше свикнала. Отначало нямаше проблеми с ревността, а дори напротив - хвърляше и ягоди и шоколад в леглото, за да ядяло бебето; не даваше никой да се приближи до количката и да я пипа. Трудно е излизането на разходка сама с двете - с едната ръка буташ количка, с другата дърпаш 2 годишно, което си има собствено мнение за всичко, мотае се, зяпа, дърпа се и т.н. Ревността се появи когато малката започна да лази и ходи и да пипа навсякъде. Сега, когато едната е на 2г. 10м., а другата на 1г. 2м.  положението е доста трудно. Голямата вече не ходи на ясла, защото много добре разбира, че аз оставам в къщи с малката и непрекъснато плачеше, че не иска да ходи, а да стои при мен в къщи. Лягаше с това, че не иска да ходи, ставаше през нощта и пърата дума беше - не искам на градина, събужда се сутрин и пак - не искам там.  Оставих я в къщи и май съм се превърнала в пъдар - по цял ден: не я удряй, не я бутай, не й взимай играчката.... Надявам се, че е период, който ще премине и скоро ще си играят заедно, но засега ми се вижда малко утопия  Sad От друга страна, в редките случаи, когато са разделени - всяка при различна баба, голямата пита за малката и я търси, когато й купувам нещо пита - а за Ина, или да купим това на Ина.
Това е засега, че доста дълго стана, ако имаш други въпроси - питай  Simple Smile

# 2
  • Мнения: 3 367
priwet,
голяма радост ви чака,чудесна разлика е това!
**
и друг път съм казвала че това с ревността малко ние го измисляме,аз не вярвам много в това и не го правя проблем-иска играчката к смуче брат и -изчакай малко да свърши той-ето ти я-край на драмата..
**
ще си бъркат и в очите, и на по-лоши места:)обясняваме,повтаряме,предупреждаваме-ако стане много непоносимо ги разделяме за малко,тя се извинява на брат си и толкоз..
**
много е весело,няма скука,все някои нещо иска,времето около вечеря е особено вълнуващо:)
**
излизаме ок,не ми е грижа да бутам количка и да водя Ния за ръка;
**
с оранизация,ясни правила к се следват от всички и търпение ще сте най-усмихнатта група в блока..
**
ние работим и 2та,нямаме баби и помощ и се оправяме страхотно;не се тревожи излишно предварително!
**
питай ако имаш конкретни въпроси
Анна

# 3
  • Мнения: 7 831
Здравей,
Моите са с разлика от 2г2м. Бяхме подготвили Вики, че ще има братче, но той очакваше то да е достатъчно голямо за да си играят  Wink и беше разочарован малко  Grinning.
Ревността и при нас се появи когато малкия започна да лази  Sad. Отначало беше само от стана на големия, но после и малкия започна да ревнува от батко си. Гледам да не драматизирам, намирам за нормално децата да се ревнуват, както и да делят територии. От друга страна може би моите не се ревнуват чак толкова, че това да е проблем.
Аз не съм пускала големия на ясла или градина, тръгнаха заедно и не съм имала проблеми с това.
Най-трудна и за мен беше 2-рата година на малкия. Режимите и интересите им бяха все още различни, но малкия вече не беше бебе, само да спи и яде.
Сега вече е по-лесно, заиграват се заедно, не ме гонят непрекъснато да им обръщам внимание, но пък съм на тръни каква беля ще измислят и сътворят. Понякога се карат, даже се и бият  Sad. Лудницата в къщи е пълна, дори когато просто си играят са шумни и буйни.
И аз се надявам с времето да става по-лесно  Wink.

# 4
  • Мнения: 3 491
И аз като Анна да кажа, това с ревността на по-голямото дете към новородено бебе според мене се драматизира, такива са очакванията и привиденията дори там, където няма повод. При моите разликата е 1г.11м., две момчета, големият не е ходил на ясла, гледах ги сама. Пазила съм бебето от баткото, не е имал намерение да му прави нещо лошо, но все пак той самият беше бебе. Навсякъде носех бебчо със себе си, дори в тоалетната. Наистина малко по-напрегнато стана, като малкото плъпна из къщи и окупира играчките на по-голямото, но и това се оправя.
Най-голяма радост засега съм изпитвала, като поотраснаха достатъчно за ролеви игри, и започнаха да "ходят" на магазин, на зоопарк, да играят на мама и тате, и разни такива. Или да си имат техни теми за разговор.
Сега ми се заформя като предизвикателство това, че с времето стават все по-различни и имат все по-индивидуални потребности и интереси, които на всичкото отгоре са много по-различни от моите. Но и с това гледаме да се справяме. Simple Smile

# 5
  • Мнения: 3 271
Моите са с разлика от 1 г 9 месеца и малко. Сега са на 5 и 3 и е голяма шумотевица у дома, но пък е весело. С всяка възраст си вървят съответните проблеми и емоции. Първата година си е доста трудна физически, сина ми не можеше да ходи на градина заради алергия, затова и се решихме бързо на 2-ро дете. Постепенно, когато малкото проходи започнаха все повече да играят заедно. Сега са неразделни. Не, че не се бият/спорят/ръчкат за всяка дреболийки, но това са подробности. Ревност не мисля, че е възможна на тази възраст, много бързо свикват, че това е семейството и въобще не си представят друг начин или състояние.Наистина в началото много ще трябва да пазаиш бебето, то и досега е така, де, деца са си, дори любовта не могат да изразяват достатъчно добре на тази възраст. Но ще свикне, ще го приобщиш да ти помага за бебето с дребни задачки и ще се чувства голям и важен Simple Smile
Ще се справиш. Ще ти е нужно малко време докато се организирате и после всичко ще тръгне нормално  Hug

# 6
  • Мнения: 1 526
Първо- пожелавам ти леко и безпроблемно раждане!
Мойте котета са с разлика от 1г. и 5м. Няма да си кривя душата- истината е, че в началото е доста трудно. Особено ако нямаш помощ. Недоспиване, изтощение... 2 бебета...НО това е само докато се окопитиш, после всичко си едва на мястото  Laughing
Колкото повече растат- толкова по- интересно става. Помагат си, играят си заедно, пазят се, сбиват се от време на време, но без това не може  Wink Никога не са ревнували един от друг, каката изобщо не помни какво е било без брат й. Само като гледа снимки гордо отбелязва, че тук е родена само тя...Купон...

# 7
Чудя се в случая, с какво да започна - да те окуража, защото със сигурност си задаваш стотици въпроси, или да споделя че съм щастлива майка на "породени" деца (не бях чувала този израз преди да дойдем в София). Разликата между моите момиченца е 1г и 10м. Още преди да родя второто, бабите в парка ме "подготвяха", като ми казваха че ще ми е по-трудно и от близнаци. Сега са на 3г6м и 1г7м съответно и малко по малко става по-леко. Разбира се в самото начало, когато се роди малката, ми помагаха бабите, защото недоспиването много ме мореше. Все пак наред с домакинстването всяко бебе си искаше своето. Така че, ако има желаещи да ти помагат поне от време на време ще е добре. За щастие малката беше по-спокойна и си хапваше добре, което ми спести много нерви. Мисля, че най-трудно ми беше наистина, когато малката прохождаше и трябваше да съм винаги нащрек. Разбира се и на разходките беше голям екшън, когато бях сама. Каката не пуснах на ясла от страх да не ми носи зарази, а и трябваше да ходя зиме и лете да си я прибирам с бебето, което не ми се стори много удачно. Сега септември живот и здраве ще тръгне на градина. Трудничко беше да съчетавам хубавото време през студените месеци и техните режими, но и на това му се намира лесното. Май като се замисля доста ми се е налагало да съм по-строга и да повишавам тон, но това може би е въпрос на характер. Иначе не бих казала, че каката ревнуваше - просто третираше бебето като кукла и гледаше, как ще реагираме. Един път се карат за играчките или пък щуреят та пушек се вдига, друг път се спотайват под масата двечките и все едно няма деца. Общо взето е трудно да се обобщи - ти сама ще си решиш кое е приоритетно. Да сте здрави и кураж!

# 8
  • Мнения: 542
Здравей,
при моите момиче и момче, разликата е 1г и 2м и няма надежда да стане по-голяма. Напротив - като близнаци са вече - на 3 и на 4 години. Не го коментирам негативно, но понякога ми се е искало повече да разбира поне единия, но май най-много ми се е искало .... близнаци Joy
Още от бебета си споделят биберони, колички, дрехи и т.н., но най-хубавото беше, че това, което съм изживявала като страх с едното, с второто не се повтори и с по-леко сърце посрещнах боледувания и тежки моменти.
Някои познати казват на шега, че сме се явили "на поправителен", но пък го взехме като "на повишителен"...
Добре е да има някой да ти помага, защото каквото и да вършиш в повечето случаи се оказва за сметка на единия от двамата - просто не можеш да се разделиш на три: едно дете, второ дете и къщата... всеки си има във всеки един момент някаква нужда и си я изисква по най-безкомпромисния начин. Все си мисля, че някой остава все пак ощетен - особено когато имат различни желания, а аз не мога да се клонирам. Ясно е, че се изпълнява първо на единия, после на другия, но когато и двамата имат желание да са ..."първи"?!?
Много се обичат и много се карат - все още имат разлика в говоренето и разбирането, но на ръст и едрина - не може да ги различат, кой  е големият...
Изкараха неразделни, (но всеки поотделно) варицела - не се заразиха един от друг, въпреки, че се търкаляха без ограничения.
Нещата им се купуват еднакви, защото иначе става... война!
Всеки си има собствени предпочитания за играчки - дъщеря ми - кукли и пъзели, синът ми - камиони, коли и животни. И двамата могат да карат колело - докато припаднат от умора, обожават балони, сладолед, шоколад и бонбони.
Единствено са се разделяли, когато първо заведохме само каката на море - 10 дни. На следващата година - всички заедно... много е дълго за разправяне какво стана там, но пък като всичко хубаво  - стори ми се, че свърши бързо...
**
много е весело,няма скука,все някои нещо иска,времето около вечеря е особено вълнуващо:)
**
Това е особено вярно и за нас - все едно включват "турбото" тогава - нещо им стваа и се превъзбуждат.
Пожелавам ти щастливи бременност и майчинство, пази се и леко раждане. Hug

# 9
  • Мнения: 3 367
oще нещо-на мнение сме 1е децата имат разли1ни потребности и се съобразяваме с това колкото можем,съпругът ми има брат 2 година по-голям и много се оплаква 1е все са ги слагали в един к'п,а те са мноооооооооого разли1ни..понякога аз водя Ния на гимнастика, а татко и бебе се гледат по мъжки и пр. примери-не са "децата' , а Ния и Стефан,макар това да прави гледането малко по-зор на моменти..

# 10
  • Мнения: 416
Чудесна тема!

Аз също имам един въпрос, и  за да не пускам нова тема, ще използвам тази тук.

Моите деца ще имат разлика 1г. 11 месеца. Най-големият ми проблем е дали да дам сина ми на ясли, 2-3 месеца преди да се роди бебето. Това, от което ме е страх, че ще се разболява и ще носи болести на малкото бебе, и тогава две болни, не знам какво ще ги правя. Освен това се притеснявам големият да не се почувства пренебрегнат заради малкото, защото той ще ходи на ясли, а пък аз вкъщи с друго бебе.

От друга страна, не знам как ще се справям едновременно с две деца. Няма кой да ми помага. Мога евентуално да наема жена примерно за 4 часа на ден.

Какво ще ме посъветвате?

# 11
  • Мнения: 3 740
Не се плаши от малката разлика. Важно е да осигуриш някаква физическа преграда, която да не позволява на по-голямото дете да стига по-малкото, докато не ги виждаш - ако си в банята, кухнята, на балкона... Не да му се караш или да му забраняваш, а просто да няма възможност да навреди на малкото без да иска. Ако можеш да изолираш бебето в отделна стая, в която по-голямото дете да не може да влиза по време на дългия дневен сън през първите месеци, ще си осигуриш повече спокойни мигове с първото дете.
Иначе и аз си мислех, че Бобо и Сашко /разлика 1 г. 6 м./ ще са като близнаци, но Бобо е по-близък с кака си, която е с 3 години по-голяма, а Сашко - с Камен, който е с 3 години по-малък от него. Просто са страшно различни като личности. Но при всички положения е хубаво, ще видиш. Не казвам, че е лесно.

# 12
  • Мнения: 7 430
На моите деца разликата е 1г и 7м - наистина си е трудничко, но се свиква, а и като си направиШ план график Wink става много по-лесно Peace

Няма да се повтарям с другите мами - почти същото е и при нас - все гледа да му бърка в окото, по главата да удря....и за това, бебока винаги е с мен, на дъската за преобличане или в кошарата Mr. Green
При нас всичко е кротко и спокойно, докато не писне малкия и трябва да го взема - тогава и ВикО иска...абе оправяме се.Неимоверно е трудничко, но с общи усилия на мен и таткото - живота на четиримата ни е прекрасен Wink



...Аз също имам един въпрос, и  за да не пускам нова тема, ще използвам тази тук.

Моите деца ще имат разлика 1г. 11 месеца. Най-големият ми проблем е дали да дам сина ми на ясли, 2-3 месеца преди да се роди бебето. Това, от което ме е страх, че ще се разболява и ще носи болести на малкото бебе, и тогава две болни, не знам какво ще ги правя. Освен това се притеснявам големият да не се почувства пренебрегнат заради малкото, защото той ще ходи на ясли, а пък аз вкъщи с друго бебе.

От друга страна, не знам как ще се справям едновременно с две деца. Няма кой да ми помага. Мога евентуално да наема жена примерно за 4 часа на ден.

Какво ще ме посъветвате?

Аз 3 месеца преди да се роди малкото го дадох баткото, точно поради тази причина - да мине адаптационния период, болестите и т.н., макар, че не е гаранция във всеки един момент да се случи Laughing
Вики не се чувства пренебрегнат, поне за сега си ходи на ясла (даже от 2 седмици е на нова), но той си е голямо бебе и не разбира Crossing Arms

....ако няма кой да ти помага - дори и татито ви, наеми жена, хем и ти да си по-спокойна.


Пожелавам и на двете ви лека бременност и кураж  bouquet

# 13
  • Мнения: 705
и аз да се включа в темата с позитивните си емоции:)Simple Smile

още преди да родя симона исках второто ни дете да е веднага след това и слава богу стана сравнително бързо - разликата им е 1.4г. имаме приятели с породени деца, които вече са големи и те са ми пример за подражание - колкото по-големи стават, все повече държат един на друг и въобще са страхотен тандем. много се надявам и нашите да са така. това е страхотно за децата и не чак толкова трудно за родителите, колкото изглежда отстрани. поне при нас е така. аз имам домашна помошница през деня, но за сметка на това мъжът ми често пътува и нямаме баби наблизо. ходя на работа за 1/2 ден, през другото време сме по разходки и смея да кажа, че всички сме много доволни и щастливи (може да звучи адски банално, но по-точно не мога да го кажа). у нас истериите са рядкост, за ревност засега не мога да говоря, в 90% от случаите капризите и на двете бебета са задоволени, а за другите 10% се обясняваме до припадък. симона редовно налага павел, но пък той в повечето случаи го приема за игра и се радва (миличкото балъче). какво ще стане като и той почне да проявява повече претенции, мога само да гадая newsm78.

леко раждане и много търпение и късмет   bouquet

# 14
  • Мнения: 705

Моите деца ще имат разлика 1г. 11 месеца. Най-големият ми проблем е дали да дам сина ми на ясли, 2-3 месеца преди да се роди бебето. Това, от което ме е страх, че ще се разболява и ще носи болести на малкото бебе, и тогава две болни, не знам какво ще ги правя. Освен това се притеснявам големият да не се почувства пренебрегнат заради малкото, защото той ще ходи на ясли, а пък аз вкъщи с друго бебе.

Какво ще ме посъветвате?

аз по същите причини не пуснах симона на ясла и не съжалявам! така и така си бях до скоро вкъщи заради павел, където едно, там и две. особено пък едното, което само спи и яде някоко месеца. после ще дойде време за детска градина. 4часа помощ на ден според мен са абсолютно достатъчни.
според мен рисковете (физически и психически) не си заслужават, но всеки сам си решава. успех в избора!

Общи условия

Активация на акаунт