Необходимото Ви законодателство и образци на документи

  • 138 875
  • 39
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 2 655
ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Обн. ДВ. бр.27 от 29 Март 2005г., изм. ДВ. бр.82 от 10 Октмври 2006г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. (1) Този закон урежда правата на лицата, пострадали от домашно насилие, мерките за защита и реда за тяхното налагане.
(2) Отговорността по този закон не изключва гражданската и наказателната отговорност на извършителя.

 

Чл. 2. Домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.
 

Чл. 3. Защита по този закон може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;

2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство;

3. лице, от което има дете;

4. възходящ;

5. низходящ;

6. брат или сестра;

7. роднина по сватовство до втора степен;

8. настойник, попечител или приемен родител.

 

 
Чл. 4. (1) В случай на домашно насилие пострадалото лице има право да се обърне към съда за защита.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г.) В случаите, когато са налице данни за пряка и непосредствена опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде молба до полицейските органи за налагане на спешни мерки съгласно чл. 71 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Органите на Министерството на вътрешните работи изпращат в съда молбата заедно с обяснението на извършителя, ако такова е дадено, и съставения протокол за наложените мерки, като посочват обстоятелствата за незабавна съдебна защита.

(3) По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

 

 
Чл. 5. (1) Защитата срещу домашното насилие се осъществява чрез:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;

2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;

3. забрана на извършителя да приближава жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда;

4. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;

5. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми;

6. насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване.

(2) Мерките по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от един месец до една година.

(3) Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.

 

Чл. 6. (1) Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие и програми, осигуряващи помощ на пострадалите лица.
(2) Органите на изпълнителната власт извършват подбор и обучение на лицата, натоварени със защитата по този закон.

(3) Органите на изпълнителната власт и регистрираните по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане физически и юридически лица работят съвместно за защита на лицата, пострадали от домашно насилие.

(4) Лицата по ал. 3 разработват, организират изпълнението и изпълняват програмите по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.

 

Глава втора.
ПРОИЗВОДСТВО ЗА НАЛАГАНЕ НА МЕРКИ ЗА ЗАЩИТА СРЕЩУ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ
Раздел I.
Общи положения
Чл. 7. (1) Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по настоящия адрес на пострадалото лице, а в случаите по чл. 4, ал. 2 - районният съд по местонахождението на районното полицейско управление, на чиято територия е потърсена защитата.
(2) Съдът, пред който има висящо дело между пострадалото лице и извършителя или по отношение на някой от тях на основание, посочено в Семейния кодекс или в Закона за закрила на детето, е компетентен да наложи мярка за защита при всяко положение на делото.

 

 
Чл. 8. Производството по издаване на заповедта може да се образува по:
1. молба на пострадалото лице;

2. искане на директора на дирекция "Социално подпомагане";

3. молба на брат или сестра, или на лице, което е в родствена връзка по права линия без ограничения с пострадалото лице - в случаите на незабавна съдебна защита.

 

 
Чл. 9. (1) Молбата или искането са писмени и съдържат:
1. имената, адреса и единния граждански номер на молителя или на подалия искането; в случай че пострадалото лице не може или не желае да разкрие адреса си, то може да посочи съдебен адрес;

2. имената и настоящия адрес на извършителя или друг адрес, на който може да бъде призован, включително телефон и факс;

3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;

4. описание на фактите и обстоятелствата, при които е извършено домашното насилие;

5. подпис.

(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 съдът служебно конституира като страна пострадалото лице.

(3) Към молбата по чл. 8, т. 1 се прилага и декларация от молителя за извършеното насилие.

(4) Съдът по искане на молителя служебно изисква за извършителя справка за съдимост, справка за наложени мерки по този закон и удостоверение дали се води на психиатричен отчет.

 

Чл. 10. (1) Молбата или искането се подава в срок до един месец от акта на домашно насилие.
(2) Молбата или искането се завежда в специален регистър и се разпределя в деня на постъпването.

(3) В случаите по чл. 4, ал. 2 молбата се подава чрез най-близкото районно полицейско управление.

 

Чл. 11. (1) При подаване на молба по чл. 8, т. 1 и 3 не се внася държавна такса.
(2) При издаване на заповедта съдът възлага държавната такса и разноските по делото на извършителя на домашното насилие.

(3) При отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя, а в случаите по чл. 8, т. 2 разноските се заплащат от Агенцията за социално подпомагане.

 

Раздел II.
Разглеждане на делото
 
Чл. 12. (1) В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.

(3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.

 

Чл. 13. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:

1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;

2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;

3. декларацията по чл. 9, ал. 3.

(3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.

 

Чл. 14. (1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда.
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1, на лицето, което е трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер 100 лв. по реда на Гражданския процесуален кодекс.

 

 
Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за защита.

 

Чл. 16. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
(2) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 2.

(3) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - и на районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

 

Чл. 17. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна. Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
(2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

(3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в тридневен срок от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови доказателства. След изтичане на този срок жалбата заедно с приложенията и възраженията се изпраща на окръжния съд.

(4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито заседание с призоваване на страните по реда на чл. 12 и се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед.

(5) Решението на окръжния съд е окончателно.

 

Чл. 18. (1) Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до районното полицейско управление.

(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция "Социално подпомагане".

(4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.

(5) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.

(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.

 

Чл. 19. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
 

Раздел III.
Изпълнение на заповедта за защита
Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
 

 
Чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 

Чл. 22. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът издава служебно изпълнителен лист.
 

Заключителни разпоредби

§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
 

§ 2. Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на финансите в срок 6 месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие.
 

§ 3. Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
 

§ 4. Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите.
 

§ 5. В чл. 63, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11 и 19 от 2005 г.) се създава изречение трето: "В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване."
-------------------------

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

 

Раздел II.
Разглеждане на делото
 
Чл. 12. (1) В деня на постъпване на молбата или на искането съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.
(2) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.

(3) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.

 

Чл. 13. (1) В производството по издаване на заповед за защита са допустими доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс.
(2) Доказателствени средства в производството по ал. 1 могат да бъдат и:

1. протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;

2. документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;

3. декларацията по чл. 9, ал. 3.

(3) Когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл. 9, ал. 3.

 

Чл. 14. (1) Когато от данните в молбата или искането е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда.
(2) За неиздаване на документ или препис от документ по ал. 1, на лицето, което е трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер 100 лв. по реда на Гражданския процесуален кодекс.

 

 
Чл. 15. (1) Съдът се произнася с решение в открито заседание.
(2) При уважаване на молбата или на искането съдът издава заповед за защита.

 

Чл. 16. (1) Със заповедта за защита съдът налага една или повече мерки за защита.
(2) Заповедта трябва да съдържа предупреждението за последиците от неизпълнението й по чл. 21, ал. 2.

(3) Решението и заповедта се връчват на страните, а когато е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 - и на районното полицейско управление по настоящия адрес на извършителя и на пострадалото лице.

 

Чл. 17. (1) Решението може да се обжалва пред окръжния съд в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата се подава чрез съда, постановил решението, с препис за другата страна. Към жалбата може да се приложат и нови доказателства.
(2) Обжалването не спира изпълнението на заповедта.

(3) Районният съд изпраща препис от жалбата с приложенията на другата страна, която в тридневен срок от получаването им може да направи възражения, както и да посочи нови доказателства. След изтичане на този срок жалбата заедно с приложенията и възраженията се изпраща на окръжния съд.

(4) Окръжният съд разглежда жалбата в 14-дневен срок в открито заседание с призоваване на страните по реда на чл. 12 и се произнася с решение по същество, с което оставя в сила, отменя или изменя обжалваното решение. Когато изменя заповедта, съдът издава нова заповед.

(5) Решението на окръжния съд е окончателно.

 

Чл. 18. (1) Когато молбата или искането съдържа данни за пряка и непосредствена последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата или искането.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва на страните и се изпраща служебно до районното полицейско управление.

(3) Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция "Социално подпомагане".

(4) Съдът насрочва открито съдебно заседание в срок не по-късно от 30 дни, като заедно с призовката и преписа от молбата или искането с приложенията съобщава на ответника задължението му за представяне на доказателства.

(5) В случаите по чл. 8, т. 2 и 3 се призовава и пострадалото лице.

(6) При необходимост призовката се връчва със съдействието на полицейските органи или на кмета.

 

Чл. 19. Заповедта за незабавна защита има действие до издаването на заповедта за защита или на отказа на съда.
 

Раздел III.
Изпълнение на заповедта за защита
Чл. 20. Заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение.
 

 
Чл. 21. (1) Полицейските органи следят за изпълнението на заповедта, когато с нея е наложена мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3.
(2) При неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

 

Чл. 22. За наложените глоби и присъдените държавни такси и разноски съдът издава служебно изпълнителен лист.
 

Заключителни разпоредби

§ 1. За неуредените в този закон въпроси се прилагат съответно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс.
 

§ 2. Министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на финансите в срок 6 месеца от влизането в сила на закона да разработят Програма за превенция и защита от домашно насилие.
 

§ 3. Държавата съдейства на общините и юридическите лица с нестопанска цел за създаване и подкрепа на служби и центрове за изпълнение на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 5 и 6.
 

§ 4. Лицата, регистрирани по реда на чл. 18, ал. 2 и 3 от Закона за социално подпомагане, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите.
 

§ 5. В чл. 63, ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (обн., ДВ, бр. 122 от 1997 г., бр. 29 от 1998 г. - Решение № 3 на Конституционния съд от 1998 г.; изм., бр. 70, 73 и 153 от 1998 г., бр. 30 и 110 от 1999 г., бр. 1 и 29 от 2000 г., бр. 28 от 2001 г., бр. 45 и 119 от 2002 г., бр. 17, 26, 95, 103, 112 и 114 от 2003 г., бр. 15, 70 и 89 от 2004 г., бр. 11 и 19 от 2005 г.) се създава изречение трето: "В случаите на домашно насилие копие от протокола за предупреждение се предоставя на пострадалото лице при поискване."
-------------------------

Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 16 март 2005 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

# 16
  • Мнения: 660
До адвокатите,кой формуляр трябва да попълня за да подам иска за издържка до съда  от бащата на детето,трябва ли задължително адвокат да го направи или и сама мога да го подам този иск?
Мврси предварително,ако някой ми отговори
 Hug Hug Hug

# 17
  • Мнения: 624
Исковите молби не са формуляри.Изискванията са в ГПК ,но вс- случай е индивидуален.

# 18
  • Мнения: 624
http://rest-zone.net/home.php#HUMOR
сайтa на Клуба на разведените в DIR.BG!

# 19
  • Мнения: 624
калкулатор за изчисляване на законната лихва


http://www.nedev.biz/index.php?option=com_wrapper&Itemid=120

# 20
  • Мнения: 624
ПРАВНА ПОМОЩЗАКОН за правната помощ

ВИД И ОБХВАТ НА ПРАВНАТА ПОМОЩ

Чл. 21. Видовете правна помощ са:

1. консултация с оглед постигане на споразумение преди започване на съдопроизводството или за завеждане на дело;


2. подготовка на документи за завеждане на дело;


3. процесуално представителство;


4. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2006 г.) представителство при задържане по чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Чл. 22. (1) Правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 се предоставя на лицата, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи по реда на правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, и на лица, настанени в специализирани институции за предоставяне на социални услуги.

(2) Правна помощ по чл. 21, т. 1 и 2 се предоставя и на приемно семейство или на семейство на роднини или близки, при което е настанено дете по реда на Закона за закрила на детето.


(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват със заповедта на директора на дирекция "Социално подпомагане", съответно с решението на съда за настаняване на детето. В случай че лицето не е упражнило правото си за получаване на месечна социална помощ по реда на правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане, то представя пред НБПП удостоверение, издадено от директора на дирекция "Социално подпомагане", че отговаря на условията за получаване на месечни социални помощи.
 
ЗА ДОПЪЛНИТЕЛНИ РАЗЯСНЕНИЯ  И ОБРАЗЦИ НА МОЛБИ ТУК:
http://www.nbpp.government.bg/index.php?page=Information&87e … d5c77c9813203eb4b

МОЖЕТЕ ДА СЕ ОБЪРНЕТЕ И КЪМ НЯКОЯ ПРАВНА КЛИНИКА

http://www.lex.bg/sprav.php?op=clinic&lang=bg

http://www.pravnaklinika.hit.bg/


http://www.ru.acad.bg/faculties/law/sait/legalcl.htm


Последна редакция: нд, 20 яну 2008, 21:00 от donna2

# 21
Много моля за съдействие.   Praynig Какъв трябва да е текста за декларацията  за съгласие на бащата, за извеждане на детето в чужбина. Възможно ли  е да е безсрочна и да не се упоменава конкретна страна. Нямаме контакти с бившия и ми се иска преди да е изчезнал някъде да ми подпише такава декларация, която да ми послужи при необходимост.

# 22
  • Мнения: 6 438
Много моля за съдействие.   Praynig Какъв трябва да е текста за декларацията  за съгласие на бащата, за извеждане на детето в чужбина. Възможно ли  е да е безсрочна и да не се упоменава конкретна страна. Нямаме контакти с бившия и ми се иска преди да е изчезнал някъде да ми подпише такава декларация, която да ми послужи при необходимост.
Аз също се интересувам.

Съдба,само не забравяй,че и при ваденето на паспорт бащата също трябва да е там. Peace

# 23
  • Мнения: 2 655
ТАРИФА
за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
(ГПК)
(Приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г.)
(Обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г. – в сила от 01.03.2008 г.)
Раздел I
Такси, събирани в съдебното производство
Чл. 1. По искова молба, насрещна искова молба и молба на трето лице със самостоятелни права се събира такса 4 на сто върху цената на иска, но не по-малко от 50 лв.
Чл. 2. За граждански иск по наказателно дело се събира такса 4 на сто върху уважения иск, но не по-малко от 50 лв.
Чл. 3. По неоценяем иск при предявяване на иска се събира такса до 80 лв., но не по-малко от 30 лв.
Чл. 4. По колективен иск се събира такса, както следва:
1. при оценяем интерес - таксата по чл. 1;
2. при неоценяем интерес - таксата по чл. 3.
Чл. 5. По молба за промяна на име се събира такса 15 лв.
Чл. 6. По молба за развод се събира такса, както следва:
1. при завеждане на исковата молба - 25 лв.;
2. при решаване на делото - до 50 лв., но не по-малко от 20 лв.;
3. при допускане на развод по взаимно съгласие - до 40 лв.
Чл. 7. По дело за развод, включително по взаимно съгласие, когато страните постигнат споразумение относно издръжката, както и относно имуществените им отношения, се събира такса и за:
1. споразумението за имуществените отношения - по 2 на сто върху стойността на всеки дял;
2. споразумението за издръжката - 2 на сто върху тригодишните платежи.
Чл. 8. По дело за делба се събира такса 4 на сто върху стойността на дяловете, а при спогодба преди съставяне на разделителния протокол - по 2 на сто върху стойността на всеки дял.
Чл. 9. При отхвърляне на молба за делба и при прекратяване на дело за делба не по спогодба се събира такса до 100 лв., но не по-малко от 25 лв.
Чл. 10. За подобрения, искани във форма на възражение, се събира такса 4 на сто върху признатите с решението суми, но не по-малко от 20 лв.
Чл. 11. По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.
Чл. 12. По заявление за издаване на заповед се събира такса, както следва:
1. на заповед за изпълнение и изпълнителен лист - 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв.;
2. на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист - 2 на сто върху интереса, но не по-малко от 25 лв.
Чл. 13. По молба за издаване на удостоверение се събира такса, както следва:
1. на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане - 40 лв.;
2. на удостоверение за издаване на европейска заповед за плащане и на декларация за изпълнимост - 40 лв.;
3. на удостоверение за признаване или допускане изпълнението на българско съдебно решение - 40 лв.
Чл. 14. По молба за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение на арбитражните съдилища се събира такса 0,2 на сто върху сумата, за която се иска изпълнителният лист, но не по-малко от 50 лв.
Чл. 15. По молба за признаване и допускане изпълнението на решение, съдебна спогодба и автентичен документ на чуждестранни съдилища, арбитражни съдилища и други органи се събира такса 50 лв.
Чл. 16. Във всички случаи извън тези по чл. 1 - 15, когато се образува дело от граждански характер, се събира такса 25 лв.
Чл. 17. По молба за преразглеждане в изключителни случаи на европейско изпълнително основание, издадено въз основа на съдебно решение, на европейска заповед за плащане, както и на други актове, когато правото на Европейския съюз предвижда това, се събира такса 50 лв.
Чл. 18. (1) За обжалване пред въззивна инстанция и по молба за отмяна се събира такса в размер 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
(2) За касационно обжалване се събира такса, както следва:
1. за произнасяне по допускане на касационното обжалване - 30 лв. при подаване на касационната жалба;
2. за разглеждане на касационната жалба - 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство, върху обжалваемия интерес.
Чл. 19. За частна жалба по гражданско дело се събира такса 15 лв.
Чл. 20. По молба за осиновяване се събира такса 25 лв.
Чл. 21. По молба за отказ от наследство или за приемане на наследство се събира такса 20 лв.
Чл. 22. По молба за обезпечение се събира такса, както следва:
1. за обезпечение на бъдещ иск - 40 лв.;
2. за обезпечение на доказателства - 20 лв.;
3. за налагане на обезпечителни мерки, когато акт на Европейския съюз предвижда това - 40 лв.
Чл. 23. По молба за издаване на документ се събира такса, както следва:
1. на удостоверение - 5 лв.;
2. на препис от документ - 2 лв., а ако преписът е повече от една страница - за всяка следваща по 1 лв.;
3. на фотокопие на документ - за всяка страница по 0,10 лв., а ако фотокопието е повече от 50 страници - за всяка следваща по 0,07 лв.
Чл. 24. (1) По молба за обявяване в несъстоятелност се събира такса, както следва:
1. на едноличен търговец - 50 лв.;
2. на търговско дружество - 250 лв.;
3. на друго юридическо лице, за което със специален закон е предвидена възможност за обявяване в несъстоятелност - 250 лв.
(2) Когато производството по несъстоятелност започва по молба на длъжника, такса при подаването на молбата не се събира. Таксата се събира от масата на несъстоятелността при разпределението на имуществото.
(3) Когато производството започва по предложение на Българската народна банка по Закона за банковата несъстоятелност, ако искането се уважи, таксата по ал. 1, т. 3 се присъжда в тежест на банката, която е обявена в несъстоятелност.
Чл. 25. При обжалване пред по-горен съд на решение в производство по несъстоятелност се събира 50 на сто от таксата, дължима за първоинстанционното производство.
Чл. 26. По молба за вписване, заличаване и обявяване в регистри, водени от съдилищата, се събира такса 50 лв.
Чл. 27. При обжалване на отказ за вписване, заличаване или обявяване в регистри, водени от съдилищата, се събира такса 25 лв.
Чл. 28. При обжалване на отказ за вписване или заличаване в имотния регистър се събира такса 25 лв.
Чл. 29. При обжалване на вписване, обявяване, заличаване и отказ по Закона за търговския регистър се събира 50 на сто от съответната такса по Раздел IIа от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с Постановление № 243 на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г.).
Раздел II
Такси по съдебното изпълнение, събирани от държавните съдебни изпълнители
Чл. 30. За образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв.
Чл. 31. За цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело, за набавяне на данни, документи, книжа и други се събира такса 50 лв.
Чл. 32. За извършване на справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв.
Чл. 33. За издаване на удостоверение се събира такса 5 лв.
Чл. 34. За издаване на препис от документ, съставен от държавния съдебен изпълнител, се събира такса 2 лв., а ако преписът е повече от една страница - за всяка следваща по 1 лв.
Чл. 35. За изготвяне на копие от изпълнително дело се събира такса 10 лв.
Чл. 36. За налагане на запор върху вземания и движими вещи без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК, се събира такса 15 лв.
Чл. 37. За искане до съдията по вписванията за вписване или вдигане на възбрана се събира такса 15 лв.
Чл. 38. За присъединяване на взискател се събира такса 50 лв.
Чл. 39. За изготвяне на сметка за размера на дълга се събира такса 30 лв.
Чл. 40. За изготвяне и предявяване на разпределението се събира такса 30 лв.
Чл. 41. За овластяване на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК да предяви иск за прекратяване на дружеството се събира такса 20 лв.
Чл. 42. За продажба на безналични ценни книжа се събира такса 100 лв.
Чл. 43. (1) За изпълнение на определено действие по глава четиридесет и осма от ГПК се събира такса 50 лв.
(2) Таксата по ал. 1 се събира и за осъществяване режим на лични отношения и предаване на дете.
(3) Таксата по ал. 1 се събира за всяко поискано и извършено действие.
Чл. 44. За предоставяне на вземане за събиране или вместо плащане се събира такса 20 лв.
Чл. 45. За предоставяне на документи и информация относно публичната продан или продажбата по Закона за особените залози се събира такса 20 лв.
Чл. 46. За въвеждане във владение на семейно жилище се събира такса 50 лв.
Чл. 47. (1) За извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса 1,5 на сто върху сумата, за която се иска изпълнението, но не по-малко от 50 лв.
(2) Когато взискателят поиска да бъде описано имущество за сума, по-малка от размера на вземането, върху сумата, за която се иска описът, се събира такса 1,5 на сто.
(3) Когато цената на описаните вещи се окаже по-голяма, върху разликата се събира такса 1,5 на сто.
(4) При преминаване на изпълнението от едни вещи върху други независимо от това, дали са движими или недвижими, ако не е бил извършен опис, нова такса за опис не се събира.
(5) Таксата по ал. 1 се събира и при опис на вещи по реда на чл. 557 ГПК.
Чл. 48. (1) За принудително отнемане и предаване на движими вещи, включително на заложено имущество по Закона за особените залози, се събира такса 2 на сто върху цената на вещите, но не по-малко от 50 лв.
(2) За принудително отнемане от длъжника и предаване на купувача на движими вещи след публична продан таксата по ал. 1 е за сметка на купувача.
(3) Таксата по ал. 1 се събира и при смяна на пазача в случаите, когато длъжникът е назначен за пазач на вещта.
Чл. 49. (1) За въвод във владение на недвижим имот се събира такса 1 на сто върху цената на имота, но не по-малко от 200 лв.
(2) Когато цената на имота не е посочена в изпълнителния лист, таксата по ал. 1 се събира върху данъчната му оценка по Закона за местните данъци и такси.
(3) За въвод във владение след публична продан се събира таксата по ал. 1, която е за сметка на купувача.
Чл. 50. За изготвяне на постановление за възлагане на недвижим имот или на движими вещи, продадени по реда на публичната продан на имот, се събира такса 1,5 на сто върху продажната цена, но не по-малко от 50 и не повече от 3000 лв. Таксата е за сметка на купувача.
Чл. 51. (1) За извършване на публична продан на делбен имот и на заложено имущество по реда на Закона за особените залози или по реда на ГПК се събира такса 2 на сто върху продажната цена, но не по-малко от 50 лв.
(2) При извършване на публична продан на делбен имот таксата е за сметка на съделителите съобразно техните дялове.
Чл. 52. За извършване на продажба на движими вещи чрез явен търг с устно наддаване се събира такса 2 на сто върху продажната цена, но не по-малко от 20 лв.
Чл. 53. (1) За изпълнение на парично вземане таксата се събира върху събраната сума, както следва:
1. до 100 лв. - 15 лв.;
2. от 100 до 1000 лв. - 15 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.;
3. от 1000 до 10 000 лв. - 105 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.;
4. от 10 000 до 50 000 лв. - 825 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.;
5. от 50 000 до 100 000 лв. - 3225 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.;
6. над 100 000 лв. - 5225 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.
(2) върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.
(3) При частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума.
(4) При изпълнение на вземане за периодични платежи, включително за издръжка, таксата се събира еднократно върху сбора от изплатените суми на всеки 6 месеца с изключение на случаите на погасяване на задълженията за минало време.
(5) Таксата върху постъпилите суми при присъединяване на взискатели се събира само от държавния съдебен изпълнител, събрал сумата на присъединените взискатели.
(6) От таксата за изпълнение на парично вземане се приспада събраната такса по чл. 47 за извършване на опис.
Чл. 54. За изпълнение на обезпечителни мерки се събират таксите, предвидени за съответните действия.
Чл. 55. За запечатване и разпечатване на имущество по открито наследство се събира такса 20 лв.
Чл. 56. Таксите, определени в тарифата за съответното действие, с изключение на таксите по чл. 53, се внасят от взискателя при образуване на изпълнителното дело и преди извършване на съответното действие.
Чл. 57. Когато държавният съдебен изпълнител е отишъл на мястото на принудителното изпълнение и то е отложено по искане на взискателя, внесената такса остава за негова сметка, а за продължаване на изпълнението се внася нова такса.
Чл. 58. Таксите по изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 1. (1) За търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, които не са се пререгистрирали в срока по § 4, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, се събират таксите по чл. 23.
(2) За удостоверенията за пререгистрация по § 4, ал. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър не се събира такса.
§ 2. За висящите производства, по които са събрани такси по отменената част от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието, допълнителни такси не се събират.
§ 3. Тарифата се приема на основание чл. 73, ал. 3 ГПК.

Последна редакция: чт, 05 мар 2009, 20:41 от Пела

# 24
Здравейте,има ли закон по който да искам лихви при неизплатено майчинство??

# 25
  • Мнения: 2 655
Конвенция за правата на детето
Приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г. Ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр.
32 от 23.04.1991 г. В сила от 3.07.1991 г.
ПРЕАМБЮЛ
Държавите страни по тази Конвенция,
Считайки, че в съответствие с принципите, провъзгласени в Устава на Организацията на
обединените нации, признаването на присъщото на всички членове на човешкото семейство
достойнство и техните равни и неотменни права е в основата на свободата, справедливостта и мира
в света,
Имайки предвид, че народите на Организацията на обединените нации отново са
потвърдили в нейния Устав своята вяра в основните права на човека и в достойнството и ценността
на човешката личност и са решени да подпомагат социалния напредък и постигането на по-висок
жизнен стандарт в условията на по-голяма свобода,
Признавайки, че във Всеобщата декларация за правата на човека Международните пактове
за правата на човека Организацията на обединените нации е провъзгласила и договорила, че всеки
има право на всички права и свободи, изложени в тях, без каквито и да било различия, като раса,
цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други възгледи, национален или социален
произход, имуществено състояние, рождение или друг статут,
Напомняйки, че във Всеобщата декларация за правата на човека Организацията на
обединените нации е провъзгласила, че децата имат право на специални грижи и помощ,
Убедени, че на семейството като основна клетка на обществото и естествена среда за
израстването и благосъстоянието на всичките му членове и особено на децата трябва да бъде
оказана необходимата защита и съдействие, така че то да може пълноценно да поеме своята
отговорност в обществото,
Признавайки, че за пълното и хармонично развитие на личността на детето то трябва да
расте в семейна среда, в атмосфера на щастие, любов и разбирателство,
Считайки, че детето трябва да бъде напълно подготвено за самостоятелен живот в
обществото и да бъде възпитано в духа на идеалите, провъзгласени в Устава на Организацията на
обединените нации, и по-конкретно в дух на мир, достойнство, толерантност, свобода, равенство и
солидарност,
Имайки предвид, че необходимостта от оказване на особени грижи за детето е заявена в
Женевската декларация за правата на детето от 1924 г. и в Декларацията за правата на детето,
приета от Общото събрание през 1959 г., и призната във Всеобщата декларация за правата на
човека, в Международния пакт за граждански и политически права, (по-специално в член 23 и 24), в
Международния пакт за икономически, социални и културни права, (по-специално в член 10) и в
уставите и съответните документи на специализираните международни организации, занимаващи се
с благоденствието на децата,
Имайки предвид, че както е посочено в Декларацията за правата на детето, "детето поради
физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи, включително
подходяща правна защита, преди, както и след раждането си",
Припомняйки разпоредбите на Декларацията за социалните и правните принципи,
отнасящи се до закрилата и благоденствието на децата и по-специално до подпомагането,
настаняването и осиновяването в национален и международен мащаб; на Минималните стандарти
на Организацията на обединените нации за осъществяване на правосъдието по отношение на
непълнолетните ("Пекински правила") и на Декларацията за защита на жените и децата при
бедствия и въоръжени конфликти,
Признавайки, че във всички страни в света има деца, които живеят при изключително
трудни условия, и че тези деца се нуждаят от специално внимание,
Вземайки предвид съответно важността на традициите и културните ценности на всеки
народ за закрилата и хармоничното развитие на детето,
Признавайки значението на международното сътрудничество за подобряване условията за
живот на децата във всяка страна и по-специално в развиващите се страни,
Се споразумяха за следното:
2
Част I
Член 1
За целите на тази Конвенция "дете" означава всяко човешко същество на възраст под 18
години освен ако съгласно закона, приложим за детето, пълнолетието настъпва по-рано.
Член 2
1. Държавите - страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази
Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация,
независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи,
националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност,
рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници.
2. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи мерки за осигуряване
закрилата на детето против всички форми на дискриминация или наказание на основание на
статута, действията, изразените мнения или убеждения на неговите родители, законни настойници
или членовете на неговото семейство.
Член 3
1. Висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия,
отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за
социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи.
2. Държавите - страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила
и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и
задълженията на неговите родители, законни настойници или на другите лица, отговорни по закон
за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.
3. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват институциите, службите и услугите,
отнасящи се до закрилата или грижите за децата, да отговарят на стандартите, установени от
компетентните власти, особено в областта на безопасността и здравеопазването и по отношение на
числеността и пригодността на техния персонал и компетентния надзор над него.
Член 4
Държавите - страни по Конвенцията, са длъжни да предприемат всички необходими
законодателни, административни и други мерки за осъществяване правата, признати в тази
Конвенция. По отношение на икономическите, социалните и културните права държавите - страни
по Конвенцията, предприемат такива мерки в максималната степен, възможна с оглед на техните
ресурси, и когато е необходимо, в рамките на международното сътрудничество.
Член 5
Държавите - страни по Конвенцията, зачитат отговорностите, правата и задълженията на
родителите или в зависимост от случая на членовете на по-голямото семейство или общност, както
предвиждат местните обичаи, на законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за
детето, да осигуряват по начин, съответствуващ на развитието на способностите на детето,
подходящи насоки и ръководство в упражняването от него на правата, признати в тази Конвенция.
Член 6
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават, че всяко дете има присъщо право на
живот.
2. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват в максимално възможна степен
оцеляването и развитието на всяко дете.
Член 7
1. Детето следва да бъде регистрирано незабавно след раждането му и от рождение има
право на име, правото да придобие гражданство и доколкото е възможно, правото да познава и да
бъде отглеждано от своите родители.
2. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват осъществяването на тези права в
съответствие с националното си законодателство и със задълженията си, поети по съответните
международни документи в тази област, особено когато в противен случай детето би останало без
гражданство.
Член 8
1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да зачитат правото на детето да
запази без незаконна намеса своята самоличност, включително своето гражданство, име и семейни
връзки, както са признати от закона.
3
2. Когато едно дете е незаконно лишено от някои или от всички елементи на неговата
самоличност, държавите - страни по Конвенцията, предоставят подходяща помощ и закрила с оглед
възстановяване на неговата самоличност във възможно най-кратък срок.
Член 9
1. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват детето да не бъде разделяно от
родителите си против тяхната воля, освен когато компетентните власти решат в съответствие с
приложимите закони и процедури и при възможност за съдебен преглед, че такова разделяне е
необходимо за висшите интереси на детето. Такова решение може да бъде необходимо в някои
особени случаи, като например малтретиране или изоставяне на детето от родителите, или когато
родителите живеят разделени и трябва да се вземе решение относно местоживеенето на детето.
2. При всяка процедура съгласно точка 1 на всички заинтересовани страни се дава
възможност да участвуват в нея и да изложат своите становища.
3. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето, което е отделено от
единия или от двамата си родители, да поддържа лични отношения и пряк контакт с двамата си
родители редовно освен ако това противоречи на висшите интереси на детето.
4. Когато такова разделяне е в резултат на някакво действие, предприето от държава -
страна по Конвенцията, като задържане, затвор, изселване, депортиране или смърт (включително
смърт, произтичаща от каквато и да е причина, докато лицето е задържано от държавата) на единия
или двамата родители или на детето, тази държава при поискване предоставя на родителите, детето,
или ако е уместно, на друг член на семейството необходимата информация относно
местопребиваването на липсващия член (членове) на семейството освен ако предоставянето на
информация би навредило на благосъстоянието на детето. Освен това държавите - страни по
Конвенцията осигуряват предоставянето на такова искане само по себе си да не води до
неблагоприятни последствия за съответното лице (лица).
Член 10
1. В съответствие със задължението на държавите - страни по Конвенцията, съгласно член
9, точка 1 всяка молба от дете или от неговите родители да влязат или да напуснат една държава -
страна по Конвенцията, с цел събиране на семейство се разглежда по положителен, хуманен и
експедитивен начин. Държавите - страни по Конвенцията, освен това осигуряват представянето на
такава молба да не води до неблагоприятни последствия за нейните автори и за членовете на
техните семейства.
2. Детето, чиито родители живеят в различни държави, има право да поддържа лични
отношения и преки контакти с двамата си родители редовно освен при изключителни
обстоятелства. За тази цел и в съответствие със задължението си съгласно член 9, точка 1
държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето или на неговите родители да
напускат която и да е страна, включително собствената си, и да влизат в своята собствена страна.
Правото да напускат която и да е страна подлежи само на тези ограничения, които са предписани от
закона и които са необходими за защита на националната сигурност, обществения ред,
общественото здраве или морал или правата и свободите на други лица, и които са съвместими с
другите права, признати в тази Конвенция.
Член 11
1. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат мерки за борба с незаконното
прехвърляне и невръщане на деца от чужбина.
2. За тази цел държавите - страни по Конвенцията, насърчават сключването на двустранни
или многостранни споразумения или присъединяването към съществуващи споразумения.
Член 12
1. Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват на детето, което може да формира свои
собствени възгледи, правото да изразява тези възгледи свободно по всички въпроси, отнасящи се до
него, като на тях следва да се придава значение, съответствуващо на възрастта и зрелостта на
детето.
2. За тази цел на детето е предоставена по-специално възможност да бъде изслушвано при
всякакви съдебни и административни процедури, отнасящи се до него, или пряко, или чрез
представител или съответен орган по начин, съответствуващ на процедурните правила на
националното законодателство.
Член 13
4
1. Детето има право на свобода на изразяване на мнение. Това право включва свободата да
търси, получава и предава информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите в устна,
писмена, печатна форма или под формата на изкуство, или чрез каквито и да са други
информационни средства по избор на детето.
2. Упражняването на това право може да подлежи на известни ограничения, но те трябва да
бъдат само такива, които са предписани от закона и са необходими:
а) за зачитане правата или репутацията на другите, или
б) за защита на националната сигурност или обществения ред, или на общественото здраве
и морал.
Член 14
1. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правото на детето на свобода на мисълта,
съвестта и религията.
2. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат правата и задълженията на родителите или
в зависимост от случая на законните настойници да осигурят ръководството на детето при
упражняването на това негово право по начин, съответствуващ на развитието на способностите на
детето.
3. Свободата на изразяване на собствената религия или вярвания може да подлежи само на
такива ограничения, които са предвидени в закона и са необходими за защита на обществената
сигурност, ред, здраве или морал или на основните права и свободи на другите.
Член 15
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на свобода на
сдружаване и на мирни събрания.
2. Не може да се налагат никакви ограничения върху упражняването на тези права освен
наложените в съответствие със закона и които са необходими в едно демократично общество в
интерес на националната сигурност или обществената безопасност, обществения ред, защитата на
общественото здраве или морал, или защитата на правата и свободите на другите.
Член 16
1. Никое дете не трябва да бъде подлагано на произволна или незаконна намеса в неговия
личен живот, семейство, дом или кореспонденция, нито на незаконно посегателство срещу неговата
чест и репутация.
2. Детето има право на закрила от закона против такава намеса или посегателство.
Член 17
Държавите - страни по Конвенцията, признават важната функция, изпълнявана от
средствата за масова информация и осигуряват на всяко дете достъп до информация и материали от
различни национални и международни източници, особено тези, насочени към подобряване на
неговото социално, духовно и морално благосъстояние и физическо и умствено здраве. За тази цел,
държавите - страни по Конвенцията:
а) насърчават средствата за масова информация да разпространяват информация и
материали от социална и културна полза за детето и в съответствие с духа на чл. 29;
б) насърчават международното сътрудничество в производството, обмена и
разпространението на такава информация и материали от различни културни, национални и
международни източници;
в) насърчават производството и разпространението на детски книги;
г) насърчават средствата за масова информация особено да зачитат езиковите нужди на
детето, принадлежащо към малцинствена група или към коренното население;
д) насърчават разработката на подходящи насоки за защита на детето от информация и
материали, вредни за неговото благосъстояние, като се имат предвид разпоредбите на чл. 13 и 18.
Член 18
1. Държавите - страни по Конвенцията, полагат всички усилия за осигуряване
признаването на принципа, съгласно който двамата родители носят обща отговорност за
отглеждането и развитието на детето. Родителите или според случая законните настойници носят
първостепенна отговорност за отглеждането и развитието на детето. Висшите интереси на детето са
тяхна основна грижа.
2. С цел гарантиране и закрила на правата, изложени в тази Конвенция, държавите-страни
по нея оказват подходяща помощ на родителите и законните настойници при осъществяване на
5
тяхната отговорност по отглеждане на децата и осигуряват създаването на институции, служби и
услуги в областта на грижите за децата.
3. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки, за да
осигурят на децата на работещите родители правото да се възползуват от услугите за деца и
детските заведения, които се полагат за тяхното отглеждане.
Член 19
1. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими законодателни,
административни, социални и образователни мерки за закрила на детето от всички форми на
физическо или умствено насилие, посегателство или злоупотреба, липса на грижи или небрежно
отношение, малтретиране или експлоатация, включително сексуални престъпления, докато то е под
грижите на родителите си или на единия от тях, на законния си настойник или на всяко друго лице,
на което то е поверено.
2. Такива защитни мерки включват според случая ефективни процедури за създаване на
социални програми за осигуряване необходимата подкрепа на детето и на лицата, които се грижат
за него, както и на всички други форми за предотвратяване и разкриване, докладване, отнасяне за
разглеждане, разследване, разглеждане и проследяване на случаите на малтретиране на деца,
описани по-горе, и според случая за намеса на съдебните органи.
Член 20
1. Дете, което е лишено временно или постоянно от неговата семейна среда или на което с
оглед на неговите висши интереси не може да бъде разрешено да остане в тази среда, има право на
специална закрила и помощ, оказвана от държавата.
2. Държавите - страни по Конвенцията, в съответствие със своето национално
законодателство осигуряват алтернативни грижи за това дете.
3. Тези грижи могат да включват наред с другото даване за отглеждане, Кафала по
ислямското право, осиновяване или ако е необходимо, настаняване в подходящо детско заведение.
Когато се разглеждат възможните решения на тези проблеми съответно внимание трябва да бъде
обърнато на осигуряване на приемственост при отглеждане на детето, както и на етническите,
религиозните, културните и езиковите особености на средата, от която то произхожда.
Член 21
За държавите - страни по Конвенцията, които признават и или допускат системата на
осиновяване, висшите интереси на детето трябва да бъдат първостепенно съображение, като за
целта те:
а) осигуряват осиновяването на дете да бъде разрешавано само от компетентните власти,
които определят в съответствие с приложимите закони и процедури и на основата на всички
достоверни, отнасящи се към случая данни, че осиновяването е възможно, като се отчита
отношението на детето с неговите родители, роднини и законни настойници, и че ако е необходимо,
тези лица, след като са били съответно информирани, са дали своето съгласие за осиновяването,
като им е предоставена нужната консултация;
б) признават, че осиновяването в чужбина може да се счита за алтернативно средство за
грижа за детето, ако детето не може да бъде дадено в семейство за отглеждане или осиновяване, или
не може по никакъв подходящ начин да се полагат грижи за него в страната, от която то
произхожда;
в) осигуряват детето, което се дава за осиновяване в чужбина, да се ползува от гаранции и
стандарти, еквивалентни на съществуващите при осиновяване в страната, от която то произхожда;
г) предприемат всички подходящи мерки, при осиновяване в чужбина това да не води до
незаконно финансово обогатяване за лицата, участвуващи в него;
д) подпомагат, когато е необходимо, постигането на целите на този член чрез сключване на
двустранни или многостранни спогодби или споразумения и се стремят в тези рамки да осигурят
настаняването на детето в чужбина да се извършва чрез компетентните власти или органи.
Член 22
1. Държавите - страни по Конвенцията, вземат необходимите мерки да осигурят дете, което
иска да получи статут на бежанец или което се счита за бежанец в съответствие с приложимото
международно или вътрешно право и процедури, независимо дали е придружено или не е
придружено от неговите родители или от което и да е друго лице, да получи подходяща защита и
хуманитарна помощ в ползуването на съответните права, изложени в тази Конвенция и в другите
6
международни документи за правата на човека или по хуманитарни въпроси, по които посочените
държави са страни.
2. За тази цел държавите - страни по Конвенцията, подкрепят, когато смятат за
необходимо, усилията на Организацията на обединените нации и на други компетентни
междуправителствени организации или неправителствени организации, сътрудничещи с
Организацията на обединените нации, да защитават и подпомагат това дете и да издирят родителите
или други членове на семейството на всяко дете бежанец с цел да получат информация, необходима
за събирането му с членовете на неговото семейство. В случаи, когато не могат да бъдат намерени
родителите или други членове на семейството, на детето се осигурява същата закрила, както на
всяко друго дете, постоянно или временно лишено от неговата семейна среда по каквато и да било
причина, както е определено в тази Конвенция.
Член 23
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават, че дете с умствени или физически
недостатъци трябва да води пълноценен и достоен живот в условия, които осигуряват
достойнството му, поощряват самостоятелността и улесняват активното му участие в обществото.
2. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или
физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните ресурси
оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са направени постъпки и
която отговаря на състоянието на детето и на положението на родителите или другите лица,
грижещи се за детето.
3. Признавайки специалните нужди на детето с умствени или физически недостатъци,
помощта, оказвана в съответствие с точка 2 на този член, се предоставя безплатно, когато това е
възможно, като се вземат предвид финансовите възможности на родителите на детето или другите
лица, грижещи се за него, и е насочена към осигуряване на ефективен достъп и получаване на
образование, обучение, здравни грижи, рехабилитация, подготовка за трудова дейност и
възможности за отдих по начин, позволяващ на детето най-пълната възможна социална интеграция
и индивидуално развитие, включително неговото културно и духовно развитие.
4. Държавите - страни по Конвенцията, подпомагат в духа на международното
сътрудничество, размяната на подходяща информация в областта на здравната профилактика, на
медицинското, психологическото и функционалното лечение на децата с умствени или физически
недостатъци, включително разпространение и достъп до информация относно методи на
рехабилитация, образование и професионална подготовка, с цел да се даде възможност на
държавите - страни по Конвенцията, да подобрят своите възможности и умения и разширят опита си
в тези области. В това отношение особено трябва да се имат предвид нуждите на развиващите се
страни.
Член 24
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето да се ползва от най-
високия достижим стандарт на здравословно състояние и от здравните услуги за лечение на
заболяванията и за възстановяване на неговото здраве. Държавите - страни по Конвенцията, се
стремят да осигурят никое дете да не бъде лишено от правото си на достъп до такива здравни
услуги.
2. Държавите - страни по Конвенцията, полагат усилия за осигуряване на пълното
прилагане на това право и по-специално предприемат подходящи мерки с цел:
а) да намалят смъртността при кърмачетата и децата;
б) да осигурят на всички деца необходимата медицинска помощ и здравни грижи, като
основно внимание се отделя на развитието на основните здравни грижи;
в) да се борят срещу болестите и недохранването, включително в рамките на основните
здравни грижи, като наред с другото използуват лесно достъпни технологии и доставят хранителни
продукти и питейна вода, вземайки под внимание опасностите и рисковете от замърсяване на
околната среда;
г) да осигурят на майките подходящи грижи преди и след раждане;
д) да осигурят на всички групи в обществото, и по-специално на родителите и децата,
информация относно здравето и изхранването на детето, предимствата на кърменето, хигиената и
здравословността на околната среда и предотвратяването на нещастните случаи, както и обучение и
съдействие за използването на тази информация;
7
е) да развиват здравната профилактика, консултациите за родителите и просветната дейност
и услугите в областта на семейното планиране.
3. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички подходящи и ефикасни мерки за
премахване на традиционните практики, които нанасят вреда на здравето на децата.
4. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да развиват и насърчават
международното сътрудничество с оглед постепенно постигане на пълна реализация на правото,
признато в този член. В това отношение особено трябва да се вземат предвид нуждите на
развиващите се страни.
Член 25
Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на дете, което е било настанено в
специално заведение от компетентните власти с цел грижи, защита или лечение на неговото
физическо или умствено здраве, на периодичен контрол върху провежданото лечение, както и върху
всички други обстоятелства относно неговото настаняване.
Член 26
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете да се ползува от
обществени осигуровки, включително и обществени застраховки, и предприемат необходимите
мерки за постигане на пълна реализация на това право в съответствие с тяхното национално
законодателство.
2. Тези осигуровки трябва да бъдат отпускани съобразно разходите и положението на
детето и на лицата, които носят отговорност за издържането на детето, както и като се вземе
предвид и всяко друго съображение, отнасящо се до искането за отпускане на такива осигуровки,
отправено от дете или от негово име.
Член 27
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен
стандарт, съответствуващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и
социално развитие.
2. Родителят/родителите или другите лица, отговорни за детето, имат първостепенна
отговорност да осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условията за
живот, необходими за развитието на детето.
3. Държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките
на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и
другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят
материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и
жилището.
4. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за
получаване от страна на детето на издръжката от родителите или от другите лица, които носят
финансова отговорност за него както на тяхна територия, така и от чужбина. Особено когато
лицето, носещо финансова отговорност за детето, живее в държава, различна от тази на детето,
държавите - страни по Конвенцията подпомагат присъединяването към международни спогодби или
сключването на такива спогодби, както и приемането на други подходящи договорености.
Член 28
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на образование и с
оглед на осъществяването на това право във все по-голяма степен и при еднакви възможности те по-
специално трябва:
а) да направят началното образование задължително и безплатно за всички;
б) да насърчават развитието на различни форми на средно образование, включително общо
и професионално образование, като ги направят достъпни и на разположение за всяко дете и вземат
подходящи мерки, като въвеждането на безплатно образование и предоставяне на финансова помощ
в случай на необходимост;
в) да направят висшето образование достъпно за всички на основата на способностите и с
всички подходящи средства;
г) да направят образователната информация и тази за професионално обучение и
ориентация налична и достъпна за всички деца;
д) да вземат мерки за насърчаване на редовното присъствие в училищата и намаляване
процента на децата, напуснали училище.
8
2. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки за
осигуряване спазването на училищната дисциплина по начин, съвместим с човешкото достойнство
на детето и в съответствие с тази Конвенция.
3. Държавите - страни по Конвенцията, подпомагат и насърчават международното
сътрудничество по въпроси, отнасящи се до образованието и по-специално с оглед да допринесат за
премахване на невежеството и неграмотността в целия свят и да улеснят достъпа до научни и
технически знания и съвременни методи за преподаване. В това отношение особено трябва да се
вземат предвид нуждите на развиващите се страни.
Член 29
1. Държавите - страни по Конвенцията, се споразумяват, че образованието на детето трябва
да бъде насочено към:
а) развитието на личността на детето, на неговите таланти, умствени и физически
способности до най-пълния им потенциал;
б) развитието на зачитането на човешките права и основните свободи и на принципите,
провъзгласени в Устава на Организацията на обединените нации;
в) развитието на чувството на уважение към родителите на детето, към неговата собствена
културна самоличност, език и ценности, към националните ценности на страната, в която детето
живее, на страната, от която то произхожда и на цивилизации, различни от неговата собствена;
г) подготовката на детето за отговорен живот в свободно общество, в духа на
разбирателство, мир и толерантност, равенство между половете и дружба между всички народи,
етнически, национални и религиозни групи и коренно население;
д) развитието на чувството на уважение към природната среда.
2. Никоя разпоредба от този член или от член 28 не следва да се тълкува по начин, който да
накърнява свободата на всяко физическо или юридическо лице да учредява и ръководи
образователни институции, при условие, че бъдат спазени принципите, изложени в точка 1 на този
член, и че образованието, давано от такива институции, отговаря на минималните стандарти, които
могат да бъдат установени от държавата.
Член 30
В тези държави, в които съществуват етнически, религиозни и езикови малцинства или
коренно население, дете, принадлежащо към такова малцинство, или произхождащо от коренното
население, не може да бъде лишавано от правото в общност с другите членове на неговата група да
се ползува от неговата собствена култура, да изповядва или практикува неговата собствена религия,
или да използува неговия собствен език.
Член 31
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето на отдих и почивка, на
участие в игри и дейности за отмора, подходящи за възрастта му, и на свободно участие в културния
живот и изкуствата.
2. Държавите - страни по Конвенцията, зачитат и развиват правото на детето на
пълноценно участие в културния и творческия живот и насърчават предоставянето на подходящи и
равни възможности за културна и творческа дейност, отдих и отмора.
Член 32
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето да бъде защитено от
икономическа експлоатация и от извършване на каквато и да е работа, която крие опасност или
може да попречи на образованието на детето, или да навреди на здравето или на физическото,
умственото, духовното, моралното или социалното развитие на детето.
2. Държавите - страни по Конвенцията, предприемат законодателни, административни,
социални и образователни мерки за осигуряване прилагането на този член. За тази цел, като се имат
предвид съответните разпоредби на други международни документи, държавите - страни по
Конвенцията, по-специално:
а) установяват минимална възраст или минимални възрасти за започване на работа;
б) предвиждат подходящо регулиране на часовете и условията на работа;
в) предвиждат съответни наказания и други санкции за осигуряване ефективното
приложение на този член.
Член 33
Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки, включително
законодателни, административни, социални и образователни, за закрила на децата от незаконната
9
употреба на наркотици и психотропни вещества, както е определено в съответните международни
договори, и за предотвратяване използуването на деца в незаконното производство и в трафика на
такива вещества.
Член 34
Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да защитават детето от всички форми на
сексуална експлоатация и от сексуално насилие. За тези цели държавите - страни по Конвенцията,
вземат всички подходящи мерки на национално, двустранно и многостранно равнище за
предотвратяване на:
а) подбуждане или принуждаване на дете да се занимава с каквато и да е незаконна
сексуална дейност;
б) експлоатация на деца с цел проституция или друга незаконна сексуална практика;
в) експлоатация на деца с цел производство на порнографски представления и материали.
Член 35
Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички подходящи мерки на национално,
двустранно и многостранно равнище за предотвратяване отвличането, продажбата или търговията с
деца в каквато и да е форма и с каквато и да е цел.
Член 36
Държавите - страни по Конвенцията, закрилят детето от всички други форми на
експлоатация, засягащи в какъвто и да е аспект благосъстоянието на детето.
Член 37
Държавите - страни по Конвенцията, осигуряват:
а) никое дете да не бъде подлагано на изтезания или друго жестоко, нечовешко или
унизително отнасяне или наказание. Нито смъртно наказание, нито доживотен затвор без
възможност за освобождаване няма да се налагат за нарушения, извършени от лица под 18-годишна
възраст;
б) никое дете да не бъде лишено от неговата свобода незаконно или произволно.
Арестуването, задържането или осъждането на лишаване от свобода на дете следва да бъде в
съответствие със закона и да се използува само като крайна мярка и за най-краткия възможен срок;
в) всяко дете, лишено от свобода, да бъде третирано хуманно и като се зачита
достойнството, присъщо на човешката личност, и по начин, който взема предвид нуждите на лицата
на неговата възраст. По-специално всяко дете, лишено от свобода, трябва да бъде отделено от
възрастните освен ако се прецени, че висшите интереси на детето изискват да не се прави това, и да
има правото да поддържа контакти със семейството си чрез кореспонденция и посещения освен при
изключителни обстоятелства;
г) всяко дете, лишено от свобода, да има право на незабавен достъп до правна и друга
необходима помощ, както и правото да оспорва законността на лишаването си от свобода пред съд
или друг компетентен, независим и безпристрастен орган и на бързо решение по всякакви такива
дела.
Член 38
1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да зачитат и да осигурят зачитане на
приложимите за тях в случай на въоръжен конфликт норми на международното хуманитарно право,
които се отнасят до децата.
2. Държавите - страни по Конвенцията, вземат всички възможни мерки да осигурят лицата,
които не са достигнали 15-годишна възраст, да не вземат пряко участие във въоръжени действия.
3. Държавите - страни по Конвенцията, се въздържат от призоваване на всяко лице,
ненавършило 15-годишна възраст, във въоръжените си сили. При призоваване на лица, които са
навършили 15-годишна възраст, но не са навършили 18 години, държавите - страни по Конвенцията,
се стремят да дават приоритет на по-възрастните.
4. В съответствие със своите задължения, произтичащи от международното хуманитарно
право за закрила на гражданското население в случай на въоръжен конфликт, държавите - страни по
Конвенцията, предприемат всички разумни мерки за осигуряване закрила и грижи за децата, които
са засегнати от въоръжен конфликт.
Член 39
Държавите - страни по Конвенцията, предприемат всички необходими мерки за
подпомагане на физическото и психическото възстановяване и социална реинтеграция на дете,
жертва на всякаква форма на липса на грижи, експлоатация или злоупотреба, изтезания или каквато
10
и да е друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или на
въоръжен конфликт. Това възстановяване или реинтеграция се извършва в среда,
благоприятствуваща укрепването на здравето, самоуважението и достойнството на детето.
Член 40
1. Държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете, което е
заподозряно, обвинено или признато за виновно в нарушаване на наказателния закон, да бъде
третирано по начин, съвместим с чувството за достойнство и собствена стойност на детето, който
укрепва зачитането от детето на основните права и свободи на човека и който взема предвид
възрастта на детето, необходимостта да се подпомага реинтеграцията на детето и поемането от него
на конструктивна роля в обществото.
2. За тази цел и зачитайки съответните разпоредби на международните документи,
държавите - страни по Конвенцията, по-специално осигуряват:
а) никое дете да не бъде заподозряно, обвинено или признато за виновно в нарушаване на
наказателния закон по причина на действия или бездействия, които не са забранени от
националното или международното право по време на извършването им;
б) всяко дете, заподозряно или обвинено в нарушаване на наказателния закон, да има поне
следните гаранции:
(i) да се счита за невинно до доказването, че е виновно в съответствие със закона;
(ii) да бъде информирано незабавно и пряко за обвиненията против него или ако е
необходимо, чрез неговите родители или законни настойници и да получи правна или друга
подходяща помощ в подготовката и представянето на неговата защита;
(iii) случаят да бъде решен без забавяне от компетентна, независима и безпристрастна
институция или съдебен орган в справедлив процес съгласно закона, при наличието на правна или
друга подходяща помощ освен ако се прецени, че това не е в интерес на детето, по-специално,
вземайки предвид неговата възраст или положение, неговите родители или законни настойници;
(iv) да не бъде принуждавано да дава показания или да се признава за виновно; да може да
разпитва или да бъдат разпитвани от негово име свидетели на обвинението и да бъде разрешено
участието и разпитването на свидетели на защитата при условия на равенство;
(v) ако се счита, че е нарушило наказателния закон, това решение и всякакви мерки,
наложени вследствие на това, да бъдат обжалвани пред по-висша компетентна, независима и
безпристрастна институция или съдебен орган съгласно закона;
(vi) да има безплатното съдействие на преводач, ако детето не разбира или не говори
използувания език;
(vii) да се зачита напълно неговият личен живот на всички етапи на процеса.
3. Държавите - страни по Конвенцията, се стремят да съдействат за създаването на закони,
процедури, органи и институции, имащи непосредствено отношение към деца, заподозрени,
обвинени или признати за виновни в нарушаване на наказателния закон и по-специално:
а) за установяване на минимална възраст, под която да се приема, че децата не са в
състояние да нарушават наказателния закон;
б) когато е подходящо и желателно, за вземане на мерки за разрешаване на случаите с
такива деца, без да се прибягва до съдебни процедури, при условие, че напълно се спазват правата
на човека и законовите гаранции.
4. Различни мерки, като грижи, напътствия и наблюдение, съветване, условно осъждане,
даване за отглеждане, програми за образование и професионално обучение и други алтернативи на
настаняването в специални институции се предоставят, за да се осигури децата да бъдат третирани
по начин, подходящ за тяхното благосъстояние и съответствуващ както на обстановката, така и на
нарушението.
Член 41
Нищо в тази Конвенция не засяга каквито и да са разпоредби, които са по-благоприятни за
осъществяване правата на детето и които се съдържат в:
а) законодателството на държава - страна по Конвенцията или
б) международното право, в сила за тази държава.
Част II
Член 42
11
Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да оповестят широко принципите и
разпоредбите на Конвенцията както сред възрастните, така и сред децата чрез подходящи и активни
действия.
Член 43
1. За да се изучава напредъкът, постигнат от държавите - страни по Конвенцията, при
изпълняване на задълженията, поети по тази Конвенция, се учредява Комитет по правата на детето,
който изпълнява функциите, предвидени по-долу.
2. Комитетът се състои от 10 експерти с висока нравственост и призната компетентност в
областта, която тази Конвенция обхваща. Членовете на Комитета се избират от държавите - страни
по Конвенцията, измежду техните граждани и служат в лично качество, като се вземат предвид
справедливото географско разпределение и представителството на основните правни системи.
3. Членовете на Комитета се избират чрез тайно гласуване по списък от лица, посочени от
държавите - страни по Конвенцията. Всяка държава - страна по Конвенцията, може да посочи едно
лице измежду своите граждани.
4. Първоначалните избори за Комитета ще се проведат не по-късно от шест месеца след
датата на влизане в сила на тази Конвенция, а след това изборите се провеждат на всеки две години.
Най-малко четири месеца преди датата на всеки избор Генералният секретар на Организацията на
обединените нации отправя писмена покана до държавите - страни по Конвенцията, да предложат
своите кандидати в срок от два месеца. Генералният секретар впоследствие изготвя списък по
азбучен ред на всички лица, определени по този начин, посочвайки държавите, които са ги
предложили, и го представя на държавите - страни по тази Конвенция.
5. Изборите се провеждат на срещи на държавите - страни по Конвенцията, свиквани от
Генералния секретар в седалището на Организацията на обединените нации. На тези срещи, на
които две трети от държавите - страни по Конвенцията, представляват кворум, в Комитета се
избират тези лица, които получат най-голям брой гласове и абсолютно мнозинство от гласовете на
представителите на държавите - страни по Конвенцията, присъствуващи и участвуващи в
гласуването.
6. Членовете на Комитета се избират за срок от четири години. Те могат да бъдат
преизбирани, ако отново бъдат предложени. Мандатът на петима от членовете, избрани на първите
избори, изтича след две години. Имената на тези петима членове се определят чрез жребий от
председателя на събранието непосредствено след първите избори.
7. Ако член на Комитета почине или подаде оставка или заяви, че по някаква друга
причина не може повече да изпълнява задълженията си в Комитета, държавата - страна по
Конвенцията, която е посочила този член, определя друг експерт измежду своите граждани, който
да служи през останалата част от мандата и който подлежи на одобрение от Комитета.
8. Комитетът приема свои собствени процедурни правила.
9. Комитетът избира свое бюро за срок от две години.
10. Съвещанията на Комитета обикновено се провеждат в седалището на Организацията на
обединените нации или на всяко друго подходящо място, определено от Комитета. Обикновено
Комитетът се събира веднъж годишно. Продължителността на заседанията на Комитета се определя
и преразглежда, ако е необходимо, от съвещание на държавите - страни по тази Конвенция, и
подлежи на одобрение от Общото събрание на Организацията на обединените нации.
11. Генералният секретар на Организацията на обединените нации предоставя
необходимия персонал и материални средства за ефективното осъществяване от Комитета на
неговите функции в съответствие с тази Конвенция.
12. Членовете на Комитета, учреден в съответствие с тази Конвенция, получават
възнаграждение, одобрявано от Общото събрание, от средствата на Организацията на обединените
нации по ред и условия, определени от Общото събрание.
Член 44
1. Държавите - страни по Конвенцията, се задължават да представят пред Комитета, чрез
Генералния секретар на Организацията на обединените нации доклади за мерките, които са
предприели за осъществяване на правата, признати в Конвенцията, и за напредъка, постигнат при
ползуването на тези права:
а) в срок от две години от влизането в сила на тази Конвенция за съответните държави;
б) впоследствие на всеки пет години.
12
2. Докладите, представени съгласно този член, посочват факторите и трудностите, ако
такива съществуват, влияещи върху степента на изпълнение на задълженията по тази Конвенция.
Докладите трябва също така да съдържат достатъчно информация, за да може Комитетът да получи
пълна представа за прилагането на Конвенцията в съответната страна.
3. За държавата - страна по Конвенцията, която е представила изчерпателен първоначален
доклад пред Комитета, не е необходимо в следващите си доклади, представени в съответствие с
точка 1, буква б на този член, да повтаря основната информация, представена по-рано.
4. Комитетът може да поиска от държавите - страни по Конвенцията, допълнителна
информация във връзка с изпълнението на Конвенцията.
5. Комитетът представя на Общото събрание на Организацията на обединените нации чрез
Икономическия и социален съвет доклади за своята дейност на всеки две години.
6. Държавите - страни по Конвенцията, правят докладите си широко достъпни за
обществеността в собствените си страни.
Член 45
За да подпомогнат ефективното прилагане на Конвенцията и да насърчат международното
сътрудничество в областта, която Конвенцията обхваща:
а) специализираните организации, Детският фонд на Организацията на обединените нации
и другите органи на Организацията на обединените нации имат правото да бъдат представени при
обсъждането на прилагането на разпоредбите на тази Конвенция, които попадат в обсега на тяхната
компетентност. Комитетът може да покани специализираните организации, Детския фонд на
Организацията на обединените нации и всички други органи, които счита за подходящи, да
представят експертни мнения за изпълнението на Конвенцията в области, влизащи в обсега на
съответната им компетентност. Той може да покани специализираните организации, Детския фонд
на Организацията на обединените нации и другите органи на Организацията на обединените нации
да представят доклади за изпълнението на Конвенцията в области, влизащи в обсега на тяхната
дейност;
б) Комитетът предава, ако счита за необходимо, на специализираните организации, Детския
фонд на Организацията на обединените нации и другите компетентни органи, всички доклади от
държавите - страни по Конвенцията, които съдържат искане или посочват нужда от технически
съвети или съдействие, заедно с наблюденията и предложенията на Комитета, ако има такива, по
тези искания или сигнали;
в) Комитетът може да препоръча на Общото събрание да отправи молба към Генералния
секретар да предприеме от негово име проучвания по конкретни въпроси във връзка с правата на
детето;
г) Комитетът може да прави предложения и препоръки от общ характер на основата на
информацията, получена съгласно член 44 и 45 на тази Конвенция. Тези предложения и препоръки
от общ характер се предават на всяка заинтересована държава - страна по Конвенцията, и се
докладват на Общото събрание заедно с бележките, ако има такива, на държавите - страни по
Конвенцията.
Част III
Член 46
Тази Конвенция е открита за подписване от всички държави.
Член 47
Тази Конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при
Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 48
Тази Конвенция е открита за присъединяване за всяка държава. Документите за
присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 49
1. Тази Конвенция влиза в сила на тридесетия ден след датата на депозиране при
Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесетия документ за
ратификация или присъединяване.
2. За всяка държава, ратифицирала или присъединила се към Конвенцията след
депозирането на двадесетия документ за ратификация или присъединяване, Конвенцията влиза в
сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на нейния документ за ратификация или
присъединяване.
13
Член 50
1. Всяка държава - страна по Конвенцията, може да предложи поправка и да я внесе при
Генералния секретар на Организацията на обединените нации. Въз основа на това Генералният
секретар съобщава предложението за поправка на държавите - страни по Конвенцията, с молба да го
уведомят дали одобряват свикването на конференция на държавите - страни по Конвенцията с цел
обсъждане и гласуване на предложението. Ако в срок от четири месеца от датата на такова
съобщение най-малко една трета от държавите - страни по Конвенцията, одобрят свикването на
конференция, Генералният секретар свиква такава конференция под егидата на Организацията на
обединените нации. Всяка поправка, приета с мнозинство от държавите - страни по Конвенцията,
присъствуващи и участвуващи в гласуването на конференцията, се представя на Общото събрание
на Организацията на обединените нации за одобрение.
2. Всяка поправка, приета в съответствие с точка 1 на този член, влиза в сила след
одобрение на Общото събрание на Организацията на обединените нации и приемането й от две
трети от държавите - страни по Конвенцията.
3. Когато една поправка влезе в сила, тя става задължителна за тези държави - страни по
Конвенцията, които са я приели, като другите държави - страни по Конвенцията, продължават да
бъдат обвързани от разпоредбите на тази Конвенция и всички предишни поправки, които те са
приели.
Член 51
1. Генералният секретар на Организацията на обединените нации получава и изпраща до
всички държави текста на резервите, направени от държавите при ратификацията или
присъединяването.
2. Не се допускат резерви, несъвместими с предмета и целите на тази Конвенция.
3. Резервите могат да бъдат оттеглени по всяко време с писмено уведомление, адресирано
до Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който информира за това всички
държави - страни по Конвенцията. Такова уведомление влиза в сила от датата, на която то бъде
получено от Генералния секретар.
Член 52
Всяка държава - страна по Конвенцията, може да денонсира тази Конвенция с писмено
уведомление, адресирано до Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на уведомлението от Генералния
секретар.
Член 53
Генералният секретар на Организацията на обединените нации е определен за депозитар на
тази Конвенция.
Член 54
Оригиналът на тази Конвенция, чиито английски, арабски, испански, китайски, руски и
френски текст са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Организацията на
обединените нации.
В уверение на това долуподписаните пълномощници, надлежно упълномощени за това от
своите правителства, подписаха тази Конвенция.

# 26
  • Мнения: 2 655
ДЕКЛАРАЦИЯ
за социалните и правните принципи относно защитата и благосъстоянието на децата и по-специално относно отглеждането и осиновяването, според националното и международното право

Приета с резолюция 41/85 на Общото събрание от 3.12.1986 г. Издадена в Сборник от международни документи, 1992 г. Общото събрание, Отчитайки своите резолюции 37/167 от 16 декември 1981 година, 37/115 от 16 декември 1982 година, 38/142 от 19 декември 1983 година, 39/89 от 13 декември 1984 година и решение 40/422 от 11 декември 1985 година, Вземайки под внимание проекто-декларацията за социалните и правните принципи относно защитата и благосъстоянието на децата, и по-специално относно отглеждането и осиновяването според националното и международното право, както бе представена от Икономическия и социален съвет с неговата резолюция 1979/28 от 9 май 1979 година, Високо оценявайки работата, извършена по този въпрос в Третия и Шестия комитет, а така също и усилията,положени от държавите-членки, представящи различни правни системи, по време на консултациите, проведени в седалището на ООН в Ню Йорк от 16 до 27 септември 1985 година и по-рано на четиридесет и първата сесия, за присъединяване към общото усилие за завършване на работата върху проекто декларацията, Приема Декларацията за социалните и правните принципи относно защитата и благосъстоянието на децата, и по-специално относно отглеждането и осиновяването, според националното и международното право, текстът на която е приложен към настоящата резолюция.
ПРИЛОЖЕНИЕ
Декларация за социалните и правните принципи относно защитата и благосъстоянието на децата, и по-специално относно отглеждането и осиновяването според националното и международното право.
Общото събрание, Отчитайки Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за икономическите, социалните и културните права, Международния пакт за гражданските и политическите права, Международната конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация и Конвенцията за премахването на всички форми на дискриминация срещу жените, Отчитайки също Декларацията за правата на детето, която то провъзгласи със своята резолюция 1386 (ХIV) от 20 ноември 1959 година, Потвърждавайки принцип 6 от тази Декларация, който гласи, че детето трябва, където е възможно, да расте под грижите и отговорността на своите родители и при всички случаи в атмосфера на привързаност и на морална и материална сигурност,
Загрижено от големия брой на изоставени и осиротели деца вследствие на насилие, вътрешни безредици, въоръжени конфликти, природни бедствия, икономически кризи или социални проблеми,
Имайки предвид, че при вземане на решение за настаняване за отглеждане и осиновяване от решаващо значение са интересите на детето, Признавайки, че според основните правни системи в света, съществуват различни ценностни алтернативниинституции, като Кафала на ислямското право, които осигуряват за децата, които не могат да бъдат отгледани от техните собствени родители, грижи от други лица, Признавайки също, че само където съществува една особена институция, призната и управлявана от националното право на една държава, ще се прилагат разпоредбите на настоящата Декларация, отнасяща се до тази институция, и че тези разпоредби по никакъв начин няма да засегнат съществуващите алтернативни институции в други правни системи, Съзнавайки необходимостта от прокламирането на всеобщи принципи, които да бъдат предвидени в случаите, където процедурите относно настаняването за отглеждане или осиновяването на детето са институционализирани както на национално, така и на международно ниво, Имайки предвид обаче че изложените по-долу принципи не задължават държавите да възприемат правните
институти на настаняването за отглеждане или осиновяването, Провъзгласява следните принципи:
А. Общо благосъстояние на семейството и детето
Член 1
Всяка държава трябва да дава приоритет на благосъстоянието на семейството и детето.
Член 2
Благосъстоянието на детето зависи от доброто благосъстояние на семейството.
Член 3
Първият приоритет за детето е да бъде отгледано от своите родители.
Член 4
Когато отглеждането на детето от собствените му родители не е налице или е неподходящо, трябва да бъде обсъдено отглеждането му от роднини на родителите на детето, от заместващо го - отглеждащо или осиновяващо – семейство или, ако е необходимо, от подходяща институция.
Член 5
Във всички случаи, отнасящи се до отглеждането на дете не от неговите собствени родители, интересите на детето и по-точно нуждата му от привързаност и право на сигурност и постоянни грижи трябва да бъдат от първостепенна важност.
Член 6
Лицата, отговорни за процедурите по отглеждането и осиновяването, трябва да имат професионална или друга подходяща подготовка.
Член 7
Правителствата трябва да определят своите национални служби по осигуряване благосъстоянието на децата и да обмислят подходящи действия.
Член 8
Детето трябва винаги да има име, националност и законен представител. Детето не трябва в резултат на настаняването за отглеждане, осиновяването или някакъв друг алтернативен режим да бъде лишавано от своето име, националност или законен представител освен ако детето получава от това ново име, националност или законен представител.
Член 9
Необходимостта настаненото за отглеждане или осиновено дете да узнае своя произход трябва да бъде призната от лицата, носещи отговорността за отглеждането на детето освен ако това не противоречи на интересите на детето.
Б. Настаняване за отглеждане
Член 10
Настаняването за отглеждане на децата трябва да бъде правно регламентирано.
Член 11
Грижите за настанените за отглеждане деца, макар и временни по своя характер, могат да продължат, ако е необходимо, до навършване на пълнолетие, но не трябва да се изключва възможността за връщане на детето на собствените му родители или осиновяването му.
Член 12
При решаване на всички въпроси относно настаняването за отглеждане приемащите детето лица и ако е подходящо, детето и неговите собствени родители, трябва да вземат съответно участие. Компетентен орган или органи ще бъдат натоварени с контрола върху осигуряването на благосъстоянието на детето.
В. Осиновяване
Член 13
Основната цел на осиновяването е да осигури на детето, което не може да бъде отгледано от своите собствени родители, постоянно семейство.
Член 14
При разглеждане на възможностите за осиновяване лицата, отговорни за това, трябва да изберат най-подходящата среда за детето.
Член 15
Собствените родители на детето, осиновителите и ако е подходящо, детето трябва да получат достатъчно време и подходящи съвети, за да вземат решение за бъдещето на детето, колкото е възможно по-рано.
Член 16
Отношенията между детето, което предстои да бъде осиновено, и осиновителите трябва да бъдат наблюдавани от органите и службите по благосъстоянието на децата преди осиновяването. Законодателството трябва да осигури признаването на детето за член на семейството, което го осиновява, и да се ползва от полагащите му се от това права.
Член 17
Ако детето не може да бъде настанено за отглеждане, осиновено или не може да бъде отгледано по подходящ начин в своята родина, то осиновяването извън страната може да се разгледа като алтернатива за намиране семейство на детето.
Член 18
Правителствата трябва да установят линия на поведение, законодателна дейност и ефективен контрол върху защитата на децата, дадени за осиновяване извън страната си. Осиновяването в друга страна трябва, където е възможно, да се извършва само когато такива мерки са установени в съответните държави.
Член 19
Трябва да бъдат установени политически мерки и постановени закони, където е необходимо, забраняващи отвличането и всякакви други действия на незаконно настаняване за отглеждане на децата.
Член 20
При осиновяване извън родината процедурите на осиновяването трябва като правило да се извършват от компетентен орган или органи, с използването на гаранции и стандарти, равностойни на съществуващите, при осиновяване вътре в страната. В никакъв случай осиновяването не трябва да води до финансови облаги за онези, които го извършват.
Член 21
При осиновяването извън родината, извършващо се чрез лица, действащи като представители на осиновителите, трябва да се вземат специални мерки за защитата на правните и социалните интереси на детето.
Член 22
Не се предприема осиновяване извън родината, преди да е установено, че детето може законно да бъде осиновено и че всички необходими за осиновяването документи, като съгласието на компетентните органи, ще бъдат налице. Трябва също да бъде регламентирана възможността на детето да мигрира, да отиде при осиновителите и да получи тяхната националност.
Член 23
При осиновяване извън родината като правило юридическата валидност на осиновяването трябва да бъде призната и от двете участващи в това държави.
Член 24
Там, където националността на детето се различава от тази на осиновителите, трябва да се отдава необходимото значение както на законодателството на държавата, чийто гражданин е детето, така и на законодателството на държавата, чиито граждани са осиновителите. В тази връзка трябва да бъдат отчетени културният и религиозният произход и интересите на детето.

Последна редакция: пт, 15 май 2009, 16:21 от Пела

# 27
  • София
  • Мнения: 1 120
Страхотна тема! Благодаря на автора и включилите се.
На мен ми предстои да родя като самотна майка и ми е нужна декларация от баща ми, че неговото име може да се впише като бащино име на бъдещето ми дете. Мисля, че на много майки ще им дойде добре да разполагат с декларация от бащата на детето за припознаване при зачеване или припознаване след раждане.
Ако някой  има изготвени такива нека качи основния текст без личните данни за конкретното лице.
Предварително благодаря!

# 28
  • В градината...
  • Мнения: 15 928
НОВАТА

НАРЕДБА ЗА РЕДА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ ОТ ДЪРЖАВАТА НА ПРИСЪДЕНА ИЗДРЪЖКА
В сила от 01.10.2009 г. Приета с ПМС № 226 от 16.09.2009 г.
Обн. ДВ. бр.77 от 29 Септември 2009г.
Чл. 1. С наредбата се определя редът за изплащане от държавата на присъдена издръжка.

 
Чл. 2. (1) Държавата чрез общините изплаща издръжката, присъдена в полза на български гражданин, която не се изплаща редовно от длъжника по образуваното изпълнително дело.

(2) Издръжката не се изплаща редовно, когато по изпълнителното дело не постъпват суми за пълния размер на две или повече месечни вноски, въпреки че е наложен запор върху трудовото възнаграждение или друго вземане на длъжника и че са предприети други изпълнителни действия върху имуществото му.

(3) Изплащаната от държавата чрез общините издръжка е за сметка на неизправния длъжник и е в размер, определен в съдебното решение, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със закона за държавния бюджет на Република България.

(4) Държавата не изплаща лихви върху просрочените месечни вноски за издръжка, както и разходи (такси и разноски) по исковия и изпълнителния процес.

 
Чл. 3. (1) Съдебният изпълнител съставя констативен протокол в два екземпляра, когато установи обстоятелства по чл. 152, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс.

(2) В протокола се посочват номерът и датата на образуване на изпълнителното дело, трите имена и адресите на длъжника и на взискателя, месечният размер на присъдената издръжка, времето, за което не е изплатена издръжката, и документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс.

 
Чл. 4. (1) Общината изплаща неизплатената издръжка по писмено искане на взискателя. Искането се подава чрез съдебния изпълнител, при който е образувано изпълнителното дело, до общината по постоянния адрес на взискателя.

(2) Съдебният изпълнител изпраща искането по ал. 1 на общината по постоянния адрес на взискателя в 10-дневен срок от постъпването му, ако са налице обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс.

(3) Към искането се прилагат единият екземпляр от протокола по чл. 3 и декларация от взискателя, че не е получавал суми за издръжка направо от длъжника за посочения в искането и протокола период, както и копия от документите, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс.

 
Чл. 5. (1) Издръжката се изплаща от общината ежемесечно на взискателя в размера по чл. 2, ал. 3 считано от 1-во число на месеца, следващ месеца, през който е образувано изпълнителното дело.

(2) Преди всяко изплащане на издръжката взискателят е длъжен да попълни декларация, че за конкретния период от време не е получавана издръжка от длъжника.

(3) Невъзможността изплатените средства да се възстановят на държавата не е основание да се отказва изплащането на присъдената издръжка.

(4) В 3-дневен срок от изплащането на издръжката на взискателя общината уведомява писмено съдебния изпълнител за извършеното плащане и за неговия размер.

(5) На всеки 6 месеца взискателят по изпълнителното дело представя в общината удостоверение от съдебния изпълнител, че е поискал извършване на проверка на обстоятелствата по чл. 152, ал. 2 и 3 от Семейния кодекс.

(6) Общината преустановява изплащането на издръжката при непредставяне на удостоверението по ал. 5.

 
Чл. 6. Когато длъжникът започне редовно да изплаща издръжката или тя редовно се събира по принудителен ред, съдебният изпълнител съобщава на общината да прекрати превеждането на сумите.

 
Чл. 7. (1) Сумите за изплащане на издръжката се осигуряват ежегодно в общодържавните разходи на централния бюджет.

(2) Средствата по ал. 1 се предоставят на общините въз основа на действително извършените разходи по реда, определен от Министерския съвет, за изпълнението на държавния бюджет за съответната година.

 
Чл. 8. Платената от държавата издръжка не освобождава неизправния длъжник. Той е задължен да я възстанови заедно със законната лихва по бюджета на общината, изплатила издръжката.

 
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. (1) До определянето със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година на максимален размер на присъдена издръжка по чл. 152, ал. 1 държавата изплаща за сметка на неизправния длъжник присъдената издръжка в размер, определен със съдебното решение, но не повече от 80 лв.

(2) Алинея 1 се прилага и по висящите изпълнителни дела и преписки, образувани до 1 октомври 2009 г.

 
§ 2. Наредбата се приема на основание чл. 152, ал. 7 от Семейния кодекс.

 
§ 3. Изпълнението на наредбата се възлага на министъра на правосъдието и на министъра на финансите.

 
§ 4. Наредбата влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

 
   
      
   

# 29
  • Мнения: 9
Много ще съм благодарна на отговор.
съпругът ми почина наскоро - 25.01.2010. Има дете от първи брак пълнолетно и непълнолетно 2.5 г. с мен, въпросът ми е как трябва да действам след като имам наследени банкови - лични и фирмени кредити и фирма със задължения. Аз ли трябва да погасявам всичко или и наследниците. За имотите детето от предишен брак, за фирмата - съдружник е баща му? Ако някой се откаже от задълженията си има ли право да ползва наследеното. Нещо с описа на имущестото не ми стана много ясно. Какво е най-лошото, което може да се случи? Родителите му също ли ще имат права над всичко? Много ще съм благодарна и ако някой от вас мами адокати ми даде съвет. Благодаря

Общи условия

Активация на акаунт