малко off но затова пък много лично

  • 2 429
  • 27
  •   1
Отговори
  • Cobrs
  • Мнения: 783
Здравейте майчета,
Аз не съм за този форум, тъй като поне до този момент имам прекрасна връзка с бащата на моето дете. От време на време обаче попрочитам по нещичко от форума. Искам да ви кажа, че аз съм дете на разведени родители и съм отгледана от мама. Баща ми идваше от време на време да ме вижда, което наистина ме травмираше - особено след като се разделиха (била съм на 6 години), но с течение на времето разбрах, че това е било полезно за мен. С баща ми вмомента сме "приятелчета", пием си заедно бирата и си говорим общи приказки. Никога не ме е подкрепял в нито едно важно решение от живота ми, нито е успял да ми помогне по какъвто и да било начин. Майка ми е казвала доста негативни неща за него пред мен още като дете - което много ме нараняваше и досега ми е адски неприятно. Така или иначе, нейните страхове, че ще реша, че баща ми е по-добър родител от нея и че ще имаме силна връзка с него не се оправдаха.
Всяко дете - рано или късно, разбира кой е човека, който е направил най-много за него, защото ако мъжете са безотговорни, то те си остават такива и нищо не може да ги промени. И до днес имам много силна връзка с майка си - от което според мен спечелихме и двете, защото такава връзка днес имам само с мъжа си и с моето диваче.
Целувки от мен!

# 1
  • Мнения: X
Всяко дете - рано или късно, разбира кой е човека, който е направил най-много за него, защото ако мъжете са безотговорни, то те си остават такива и нищо не може да ги промени.
Много полезно и правилно съждение.
Дано има повече бащи, които като твоя да проявяват интерес към децата си.
Дано има повече майки, които да са достатъчно силни да издържат на присъствието на бившия като твоята майка, но да избегнат грешката й да го коментират в отрицателен план пред децата.
Аз за себе си реших - ще се опитам да съм от тях.
Само че в моя случай таткото е от другите - не проявява интерес. Тъй като детето е мъничко, може би нещата да се променят. Дано имам сили да удържа на решението си и да поощрявам връзката между тях.

# 2
  • София
  • Мнения: 4 493
Всяко дете - рано или късно, разбира кой е човека, който е направил най-много за него, защото ако мъжете са безотговорни, то те си остават такива и нищо не може да ги промени.
Много полезно и правилно съждение.
Дано има повече бащи, които като твоя да проявяват интерес към децата си.
Дано има повече майки, които да са достатъчно силни да издържат на присъствието на бившия като твоята майка, но да избегнат грешката й да го коментират в отрицателен план пред децата.
Аз за себе си реших - ще се опитам да съм от тях.
Само че в моя случай таткото е от другите - не проявява интерес. Тъй като детето е мъничко, може би нещата да се променят. Дано имам сили да удържа на решението си и да поощрявам връзката между тях.
Аз подразбирам, че майка й не е поощрявала такава връзка - между нея и бащата/

# 3
  • София
  • Мнения: 4 493
Баща ми идваше от време на време да ме вижда, което наистина ме травмираше - особено след като се разделиха (била съм на 6 години), но с течение на времето разбрах, че това е било полезно за мен. С баща ми вмомента сме "приятелчета", пием си заедно бирата и си говорим общи приказки. Никога не ме е подкрепял в нито едно важно решение от живота ми, нито е успял да ми помогне по какъвто и да било начин.
Всяко дете - рано или късно, разбира кой е човека, който е направил най-много за него, защото ако мъжете са безотговорни, то те си остават такива и нищо не може да ги промени.
Опитваш се да ни успокоиш ли? Че травмите които ти е нанесъл баща ти като малка, са ти били от полза? 
НЕРАЗБИРАМ   
Хубаво ли е сега да сте "приятелчета" за да си пиете бирата с човек, които е трябвало първо да ти бъде родител, а след това приятел?
Сама пишеш, че не ти е помогтнал в нито един важен момент от твоя живот, а сега пиеш бира с него, ЗАЩО ? НЕРАЗБИРАМ - нямаш ли си приятели 
Хубаво е че имаш силна връзка с майка си и те е научила да цениш това, хубаво е че имаш семейство и си намера подходящият човек за това. Радвай се на това което имаш в момента, но не се самозаблуждавай , че нараняването на едно дете /и то от родителят му/ може да му е от полза. Ти били искала да нараняваш детето си или били го позволила на друг?
Как би се чувствала ако виждаш, че детето ти страда - ще си мислиш ли , че това ще му е за добро като порастне?
 

# 4
  • Мнения: 2 863
Мисля, че поста на авторката е  бил наситина с цел да даде кураж:)
Диони макар да си обещах да не пиша по повод на твои постове, понеже явно те разтройвам, искам да ти кажа, че  с толкова много  обида и гняв, дори бившитя ти мъж да не нарани детето ти, ти сама може да го направиш, без да успееш да си дадеш сметка за това. И да, понякога травмите от детството имат наистина  страхотен ефект върху живота на едно дете, понеже  му дават критерий за нещата. Не всички родители успяват да са съвършените родители, аз живея с децата и се грижа много за тях, обичам ги повече от всичко, но сигурно ги наранявам понякога- било с излишни нерви било с нещо друго. Не   е задължително да наранява само родителя, който не присъства в живота на детето, без да иска или да съзнава може да го прави и този, който се  е посветил на  тях. Има много деца расли с двама родители и с лоши отношения и с двамата... примери дал Господ.....

# 5
  • София
  • Мнения: 6 999
Не всички родители успяват да са съвършените родители,.....

Хъм... newsm78 никой не успява мисля.

Иначе мнението ми се припокрива с твоето абсолютно.

Родителя си остава родител, дори да е не е бил до нас, дори да не ни е подкрепял. И това, че не го е правил не означава да го зачеркнем от живота си.

 

# 6
  • Мнения: 2 863
Нещо повече даже, мисля, че все пак хората са различни и обичат по различен начин... баща ми например е студен човек, не умее да бъде друг, това не значи, че не ме обича. Не ме е подкрепял особено или го е правил по негов си начин.... живота ме научи да не съдя строго хората и да оценявам различията им... така както и ние обичаме децата си по различен начин- има по любвеобилни майки, има и не чак толкова, това не бива да е мерилото.... знам, че най-оптималният вариянт е обичлив и загрижен баща, който да напътства и да се грижи за детето, но това наистина е доста рядко срещано....дори тогава, когато семейството е в пълен състав, бащата рядко успява да бъде в чак толкова близки отношения с децата си....особено докато са малки.

# 7
  • София
  • Мнения: 4 493
Диони макар да си обещах да не пиша по повод на твои постове, понеже явно те разстройвам, искам да ти кажа, че  с толкова много  обида и гняв, дори бившият ти мъж да не нарани детето ти, ти сама може да го направиш, без да успееш да си дадеш сметка за това. И да, понякога травмите от детството имат наистина  страхотен ефект върху живота на едно дете, понеже  му дават критерий за нещата. Не всички родители успяват да са съвършените родители, аз живея с децата и се грижа много за тях, обичам ги повече от всичко, но сигурно ги наранявам понякога- било с излишни нерви било с нещо друго. Не   е задължително да наранява само родителя, който не присъства в живота на детето, без да иска или да съзнава може да го прави и този, който се  е посветил на  тях. Има много деца расли с двама родители и с лоши отношения и с двамата... примери дал Господ.....
Не ме нараняваш ти - пиши си спокойно   Peace форума е за това - за да се пише и да се излагат различни мнения и виждания.
Мисля , че колкото и да се стараем никой не е съвършен родител - смятам , че няма такъв. Може би това не е най-важното - по-важното е че детето вижда че единият се опитва да бъде добър родител - старае се, за разлика от другия /поне в нашият случай/. Разбира се, че понякога не съзнателно нараняваме децата си с караница, забрани и т.н., но това няма да им остави отпечатък върху психиката за цял живот, докато другото отношение на системно игнориране или нараняването при всяка визита от страна на бащата - ще остави отпечатък върху психиката на едно дете. Мисля, че разликата между двете неща е огромна.
Наистина - хората обичат по различен начин и по различен начин показват любовта си, но не можеш да ме убедиш, че когато игнорираш или разплакваш някого почти всеки път когато го видиш - е някаква проява на обич или подкрепа. Сигурна съм, че има и по-лоши бащи от нашия, но не смятам че трябва да бъдат оправдавани и приемани със свиване на раменете  и приказки от сорта - "емиии той си е такъв - какво да го правиш". Не разбирам, как може човек който те е разстройвал, игнорирал и не е показал нищо към теб  - да сте "приятелчета" само защото ти е биологичен баща  newsm78
Може би защото примерът с който съм аз е коренно различен от примера на моето дете, затова толкова много ме разстройва това отношение към детето.

# 8
  • Мнения: 2 863
ХУбаво, радвам се, че не ставам причина за лоши емоции, не бих искала.
Опитвам се да кажа, че вътре в детето стои тази потребност от двамата биологични родители и дори едния хич да го няма като родител, детето прощава и прощава..... не мога да кажа, че не обичам баща си заради това, че не е бил до мен разбираш ли? сега като се замислих след твоя пост- хич даже го е нямало за мен...
Може би много ми напомняш за моята майка, която много и дълбоко страдаше заради това, че върху нея бяха всички грижи, всички лишения, а  аз ето на напук на всичко си оставах благораположена към него, даже е имало моменти да ми го казва- с какво го е заслужил изобщо, но и до днес нямам обяснение, освен това, което дадох....Просто никога не можах да изпитам гняв, за това че ме пренебрегвал, било ми е мъчно, но никога до степен да не искам да го видя повече....  опитвам се като човек лично преживял го да ти разкажа какво вероятно изпитва дъщеричката ти....И не казвам, че изобщо някой трябва да бъде оправдаван, просто ако има късмет детето ще съзрее в правилната поскока и един ден само ще оцени- Теб и поведението на баща си... може би няма да го откъсне от себе си, но ще почне по трезво да очаква и да  се отнася към него...
Чисто в личен план ти казвам, че живота ми стана в хиляди пъти по-добър откакто не се гневя на другите за това, което са или не са.....винаги съм била максималист, винаги съм изпитвала възмущение и гняв по определени поводи... но времето и един тон житейски шамари много хубаво ми наместиха представите и СЕГА , в този момент определено мога да кажа, че е за добро:))
Не се страхувай толкова много за дъщеричката си- сигурна съм, че  е умно и хубаво дете, ще се справи, децата са много по-мъдри от нас.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 999
ХУбаво, радвам се, че не ставам причина за лоши емоции, не бих искала.
Опитвам се да кажа, че вътре в детето стои тази потребност от двамата биологични родители и дори едния хич да го няма като родител, детето прощава и прощава..... не мога да кажа, че не обичам баща си заради това, че не е бил до мен разбираш ли? сега като се замислих след твоя пост- хич даже го е нямало за мен...
Може би много ми напомняш за моята майка, която много и дълбоко страдаше заради това, че върху нея бяха всички грижи, всички лишения, а  аз ето на напук на всичко си оставах благораположена към него, даже е имало моменти да ми го казва- с какво го е заслужил изобщо, но и до днес нямам обяснение, освен това, което дадох....Просто никога не можах да изпитам гняв, за това че ме пренебрегвал, било ми е мъчно, но никога до степен да не искам да го видя повече....  опитвам се като човек лично преживял го да ти разкажа какво вероятно изпитва дъщеричката ти....И не казвам, че изобщо някой трябва да бъде оправдаван, просто ако има късмет детето ще съзрее в правилната поскока и един ден само ще оцени- Теб и поведението на баща си... може би няма да го откъсне от себе си, но ще почне по трезво да очаква и да  се отнася към него...
Чисто в личен план ти казвам, че живота ми стана в хиляди пъти по-добър откакто не се гневя на другите за това, което са или не са.....винаги съм била максималист, винаги съм изпитвала възмущение и гняв по определени поводи... но времето и един тон житейски шамари много хубаво ми наместиха представите и СЕГА , в този момент определено мога да кажа, че е за добро:))
Не се страхувай толкова много за дъщеричката си- сигурна съм, че  е умно и хубаво дете, ще се справи, децата са много по-мъдри от нас.

Ааааа, Jaly1, сега разбирам защо мненията ни толкова съвпадат в този подфорум.    bouquet Същото, което си казала мога да го кажа и аз по отношение на семейството ми.

Точно помня гнева на майка ми по отношение на баща ми и абсолютно всичко, което си изпитала ти, съм го изпитала и аз. Направила съм си същите изводи и съм си извлякла същите поуки. За това и ве опитвам да прокарам тънката червена линия на разграничаването отношения м/у партньорите и отношения м/у детето с родителите му.

Много е сложно това. Ето сега слушам как майка ми говори с Дариа и само по особения начин, по който казва "Баща ти..." чак ми настръхва кожата. От де го взема този гняв - не знам  newsm78 а още по-лошото е, че той пречи главно на гневящия се.

# 10
  • Мнения: 2 863
Мда, аз това се опитвам да кажа много отдавна, ама трудно пробивам дебелите стени на огорчението в някой от момичетата тук. Просто лошите емоции те правят много по нестабилен  и  зареден с отрицателни емоции, да не говорим, че в болшинството от случаите, човека заради когото ги изживяваме, ИЗОБщО НЕ СИ ЗАСЛУЖАВА. И затова казвам да не се търси вина, да не се заравя човек в тези " ...ама защо на мен, ама как така, ама той как можа" и ако просто приеме случилото се колкото и да е болезнено, много по-добре ще започне да се чувства.

А най- болезнено ми се струва да не можеш да се помириш с това родителите ти какви са или какво са направили или НЕ СА  направили за теб. За това, макар да не е бил до мен и да не  ме  е подкрепял баща ми, ми  е хубаво да изпия една ракия с него, Бог знае колко години живот има, не искам да се лишавам от възможността да прекарвам време с него, когато мога.... нито пък да лишавам него от това.

# 11
Момичета, напълно ме втрещихте с постингите си!!! Тъкмо се канех да пусна една тема, защо е толкова важно децата на всяка цена да се виждат с бившите ни и вие някакси ме изпреварихте с отговорите си. Точно се чудех, защо трябва да се вижда едно дете с баща си, като той явно е голям темерут, за да се разведе с майка му (говорим за проблемни бракове, завършили с развод, а не за хора които са си стиснали ръцете и са тръгнали всеки по своя път, след което и двамата много се грижат за детето си - дотук май в тоя форум видях само една такава девойка) и защо детето само трябва в течение на годините само да стигне до извода че баща му явно е темерут или поскоро трябва да се даде шанс на детето да достигне до гореупоменатия извод. Защо?

# 12
  • Мнения: 2 863
Ами защото, докато инфото идва само от теб по този въпрос, детето ти е напълно свободно да ИДЕАЛИЗИРА въпросният темерут, остава му свободата да си мисли, че АКО виждаше баща си, АКО бяха по-близки и още един тон АКО, нещата биха могли да са различни. Защото всеки от нас знае, че нищо не  важи за теб самия толкова, колкото лично изживените неща. Така, че 1000 пъти да ти кажат, че нещо е така, няма да го повярваш, докато не го изпиташ. Да не говорим, че обикновенно  негативния опит е основно на майката с темерута, детето няма такъв в повечето случаи...И затова аз предпочитам да походя по мъките, но да дам на детето си шанс да изживее този опит, да поплаче, ако има за какво и да си оформи мнение ЛИчНО, А НЕ МОЕТО!!!

# 13
  • Мнения: 1 425
... да си оформи мнение ЛИчНО, А НЕ МОЕТО!!!
Peace
Аз деца още не възпитавам, ама също мисля че това е правилния начин.

# 14
  • Мнения: X
А най- болезнено ми се струва да не можеш да се помириш с това родителите ти какви са или какво са направили или НЕ СА  направили за теб. За това, макар да не е бил до мен и да не  ме  е подкрепял баща ми, ми  е хубаво да изпия една ракия с него, Бог знае колко години живот има, не искам да се лишавам от възможността да прекарвам време с него, когато мога.... нито пък да лишавам него от това.
Ето това е една прекрасна илюстрация на това, че животът е несправедлив. Значи той цял живот оаквал без извинение пейзажа обаче дъщерята понеже е добра и всепрощаваща и ще му държи ръката на смъртния одър.
Малко ала 'като ти ударят шамар обърни си и другата буза'.
Джали с предишните постинги съм съгласна но с този не съм.
Не може някой хора все да ги подминава. Това, че ти е родител, не значи задължително че всичко му е простено.
Да, благородно е да прощаваш, но кой дойде и прости на теб?

Иначе - да - вярвам, че човек с мозък ще разбере какво представляват родителите му. И двамата. Ще му е мъчно - че единият е глупак. НО - ще се подпиша с 2 ръце под това - никой не може да ме убеди, че детето губи повече, отколкото губя аз. То губи един никаквец който няма да му е вкъщата да го учи да ходи с обувки и да не си мие зъбите вечер..... ето конкретно лошия пример за който ви говорех - какво ще стане ако той даде лош пример на детето - верно, не живее у нас и не го вижда кога си мие зъбите - но спокойно може да го научи да си ходи вкъщи с обувките. Та мисълта ми е - детето губи един никаквец, но това, което аз губя - като свободно време и нерви дали ще успея да осигуря сам самичка с 2те си ръце всичко за това дете - това, което аз губя, е дълги години от живота си .... Незнам дали ме разбрахте.
Да, детето може и да спечели нещо ако се вижда с никаквеца, на който не му дреме живо ли е здраво ли е който се обажда 1нъж на полугодие да пита за него.
....
Сори ...
Аз май забравих, че аз си карах бременността сама, а вие не сте - тук са други казуси.
Дадох само насоки за мислене.

Общи условия

Активация на акаунт