Та накратко: Нямам против да види детето, той ще дойде с родителите си за това малко по-малко ме е страх. Но как да отговоря? Мисля си, да му кажа че имам планове за рожденият ден, но те ако искат могат да дойдат една седмица преди или една седмица след това. Щеше да е по-лесно, ако разстоянието между нас не беше толкова голямо. За да дойдат те или ние да отидем има 3 часа път с ферибот и 4 часа с автобус, който на всичко отгоре се сменя. С малкото дете на мен ми е почти не възможно. Казвам за разликата в километрите, за да имате обясня, защо е невъзможен варианта: идва, вижда го и си тръгва.
И как му скимна да празнуваме заедно рожденият ден? Ей това не ми дава мира. Ами аз си имам планове за тогава. Трябва ли да се чувствам виновна, че те не са включени в тях. Аз ли трябва или те да се съобразяват с нас?
Пак го написах в изцяло мой стил - почти непонятно