Хавански клуб

  • 13 801
  • 285
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 1 080
, хайде.....ша се видим скоро така да се кажее....... Hasta pronto!!!

# 106
  • Варна
  • Мнения: 4 818
Малко музикален фон за топлите Хавански нощи...
http://snegyr.multiply.com/music/item/1


Тъй, тъй..  Animal Cow Поклатиф задни части връз пукащия надървен стол. Добре започва денят. Чакам да продължите с романтизма и стариците. Обичам въ!  Hug

# 107
  • Мнения: 1 629
Кокошата глава я погледна. Черните очички бяха неподвижни, но я зяпаха. Дона потръпна. Не беше очаквала това. Старата негърка и напправи знак да хвърли птичата глава в казана. Запрати я с неподозирана точност и онази пльосна звучно и потъна в зелената течност.
Уроци по отвари, повтори си Дона наум, като една част от нея продължаваше да не вярва, че другите и части седят в смрадлива колиба на края на гробището и замерят казани с кокоши глави.
Старицата напяваше монотонно някакви думи, които и да звучаха познато, нямаха нищо общо с испанския. Нямаха нищо общо с който и да е език, всъщност. Дона се опита да запомни някоя дума, но не успя да различи началото или края на нито една. За да не стои като истукана си тананикаше в такт с напева на магьосницата. Отварата в казана се разбълбука, заклокочи, като заплашваше да залее сламения под на колибата. Негърката стана необичайно чевръсто за стоте си години и вече крещейки, все същия напев, започна да се върти, да подскача, вдигнала ръце към небето, което поради липса на покрив също участваше в безумния ритуал....

# 108
  • Мнения: 3 447
“Следващата сутрин винаги е тежка” – помисли си Дона в просъница. Бяха забравили да спуснат завесите и кубинското слънце нетърпеливо тропаше по затворените й клепачи. Тя отвори леко очи и плъзна поглед по празните бутилки от ром и натъркаляните по пода пирати. Капитанът похъркваше до нея, а лявата му ръка, завършваща с остра кука, бе преметната през гърдите й. “Оргия... и то на нашите години... срамота!” – подсмихна се под мустак Дона и огледа по-внимателно капитана. Биваше си го. И как подрънкваха сребърните му халки, когато се навеждаше над нея..  “Може би трябва да поканим момчетата да ни погостуват няколко дни” – помисли си тя – “Ще говоря с дамите. Но преди това ще поспя още малко”.

# 109
  • Мнения: 1 895
Един ден човек да има рожденници и да го няма  и да изтърве фиестата тук Laughing Laughing
Искам и аз в Куба, на тих плаж, в хамак....боса и със сламена шапка, слънцето да прави кожата ми топла, ласкава и загоряла, да усещам как аромата на сол,водорасли и пясък се е набил във всяка фибра на тялото ми. Ще си купя полу-прозрачно парео и ще се разхождам по брега при изгрев слънце само по него и гердан от мидички...Ще пия текила, пурите ако може на влажен момински крак да са навивани... и ще ви науча всичките да танцувате Laughing А ако в някоя здрачна нощ попадна на местен жител със смесен произход (мургава кожа и зелени очи) пишете ме пристанала форева Flutter
Служебния ми линукс ми създава малко затруднения, но довечера ще се постарая да пусна избрано от Буена Виста Соушъл Клъб да си озвучавате мислите, докато мечтаете тук Hug

# 110
  • Мнения: 3 447
Олтарът в къщата, със специален поздрав към мюриель Wink

# 111
  • Мнения: 3 091
* * *
Слънцето нахално започна да припича... Палмите пред къщата пускаха рехава сянка на верандата. А там, на един шезлонг, седеше Небесната, въоръжена с чиния и чаша... въпреки снощното пиене изглеждаше невероятно свежа, а наоколо нямаше жива душа. Къщата беше доста голяма, на един етаж, с множество спални и огромна трапезария. Някой тропаше в кухнята, очевидно в желанието си да се нарани, но да се жертва за общата прехрана... Небесната се провикна: А не трябва ли да си наемем някой? Поне да чисти?
Някой измуча одобрително...
- Ехо, здрасти! ДеВаня също бе станала. Носеше чаша топло кафе. Беше все още по нощница, разчорлена, но с доволно изражение.
Кой квича рано заран? – попита Небесната.
- Така ли? Изобщо не съм чула. Спах като пън. Малко ме дъни кратуната, имаш ли аналгин?
- пийни си малко ром, със сигурност ще помогне.
Прас, търкул, прас, прас! И кикот. В кухнята се чуваха повече гласове, отколкото бе необходимо. Ламелита, Хапката и Мюр се опитваха, без да дават жертви, да нарежат един ананас, не особено успешно. Превиваха се от смях, а ананасът – горкият – се разпадаше на всевъзможни парченца, които очевидно умишлено не желаеха да падат в купата...
- Щели сме да имаме прислуга, през кикот отбеляза Мюриел.
- А стриптизьори ще си наемем ли? – попита Ламелита, все още гузна от ранните си гласови изпълнения. – Аз лично май имам нужда някой да унищожава бубулечките наоколо и да не квича непрекъснато... вече си представям полугол левент, който мачка разни пауци и бръмбари, докато се кълчоти... хихи!
- О, какви идеи! Изневиделица в кухнята влетя Де Ваня. Почти виновно промърмори – Ожаднях! Дали е останал лед? Какви стриптизьори? Какви бръмбари? Вижте, цяла нощ сънувах разни пирати, капитани... много рано се почнах! Дайте да ядем и да се разходим по плажа... стига сме пили, или поне да пием, но с мярка! На кръгъл час?
- Пълно обслужване! Трябва да наемем чистач, поне... каза Хапката. С финален саблен удар тя донаряза ананаса и се понесе към верандата.

# 112
  • Мнения: 1 629
Поздрав за Хаванските вещици Wink

         Не в очи,
         а в коварни зелени блата
         те примамвам
         да потънеш,
         поглеждайки мен.
         Целуни ме.
         Вкуси от покварата сладка.
              ...
         В полунощ
         ти приготвям горчива отвара,
         думи древни
         над нея редя.
         В кръг от огън и сенки
         танцувам дивашки.
         Урочасвам, обричам, кълна.
              ...
         Тихо съскат
         змиите в косите ми вплетени,
         щом жигосам
         с устни плътта:
         ...принессси ми
         в жертва
         сссърцето ссси...
              ...
         Нека тръгнем сега.
         През тъмата,
         през прекрасната
         черна мъгла.
         Дай ръка...
         ...ще ти взема
         душата.

# 113
  • Варна
  • Мнения: 4 818
... Тежка въздишка се откъсна от напудрената гръд на престарялата дама. Всмукна още веднъж от сигарето и го постави до изящният стъклен пепелник, подарък от къдрокос капитан, татуиран с инициали love alma.  Чести спомени връхлитаха гладкото чело, което помнеше бурни страсти и фатални подвизи из морските дълбини, случили се в близките години. На преклонна възраст, човек се опитва да компенсира скуката с двойно загребване от щедростите на живота, също както направи Мадам Ивет... Начервисала плътните си устни,  разтребила плетената масичка от сутрешното си кафе, Мадам стана от люлеещият се стол. Запъти се към другата част от прясно боядисаната  верандата, гдето се събираше посуда за предстоящата гала-закуска. Макар в сутрешен час, имаше нужда от полъх свежест и си правеше вятър с овехтяло руско ветрило. Сетне огледа масата и влезе в къщата, да потърси някоя изненада за съмишленичките си. Тя често правеше дребни подаръци за приятелките, с които споделяше великолепната си почивка на брега на морето. Случваше се да твори с дни, на тайно място в близката палмова горичка, сетне ухилена като малко дете обявяваше място за изложба, правеше импровизирана шведска маса с пъпеш, диня и ром и раздаваше творбите си. Така за кратко време, всички обитателки на хасиендата бяха оборудвани с всевъзможни красиви или кичозни, миниатюрни или гигантски произведения на изкуството, които нямаше где да събират и трупаха в мазето, скришно от автора им...

# 114
  • Мнения: 1 629
Ба! Що сички на капитани подскачате бре!? Аз тогаз обирам моряците, ама всички до един!

# 115
  • Варна
  • Мнения: 1 306
Той се появи някъде на третата седмица от престоя им в къщата, когато ромът беше на привършване, но на никой не му се слизаше пеша до селото. Идваше на плажа следобяд, седеше и просто четеше. Не забелязваше, че когато е там, старите дами се скупчваха тихо на верандата, всъщност сякаш не забелязваше нищо наоколо. Преди да си тръгне почти ритуално се потапяше в морето, не плуваше, само влизаше и излизаше от водата. Носеше ризи в ярки цветове, не беше твърде млад и не беше достатъчно тъмен, за да е кубинец.
             -   Според мен е френски режисьор и чете сценарий – каза Дона.
              -    Иййй, теб пък все интелектуалци ти се привиждат. Недохранен е, да взема да му сготвя нещо – репликира Ламелита.
             -   Недохранен бил! Чудесно жилаво тяло! Дали би...то на нашата възраст едва ли, ама...оххх... – затюхка се Дафодил.
             -   Да му направим вуду и да го вземем в робство – предложи Мюриел с охота.
             -   Отивам за остатъците от кокошката. А, тя Ламята я направила на супа, отиде ни вудуто на кино....

# 116
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192

-Коктейл, ще му спретнем коктейл - втурна се Де Ваня към кухнята, въпреки пищната си фигура.
- Сакън, да не си посмяла да ми газиш в територията, сопна се Ламелита.

# 117
  • Мнения: 3 091
- Трябва да осъществим извънземен контакт от трети вид, все едно от кой вид, де! След като се е пекъл цял ден, правил стойки и излъчвал сексапил, като нищо ще изльока един коктейл! можем паук да пуснем вътре - с магическа сила! отпива той една глътка и ни става роб! - мечтаеше Небесната... ДеВаня кимаше доволно и търсеше забравени магически рецепти в паметта си
- Да, ама Мюр ще му го занесе - каквато е засукана! - предложи Ламелита. Или пък да му опънем корда на плажа, та да се пльосне, докато отива към морето! После деВаня ще му прави изкуствено дишане... един вид - първа помощ! може да ни пишат в местния весник - продължаваше да дудне Ламелита...
Дафодил, каквато е суетна, вече беше влязла да се преоблече, за да бъде готова за срещата... За да подсили ефекта, си беше сложила онази сламена шапка, с цветята... Красота!

# 118
  • Варна
  • Мнения: 4 818
 - По-скоро има нужда от лек масаж! - повдигна вежди и се усмихна лукаво Мадам Ивет. Потрака с дългите си лакирани нокти по верандата и загледа дружките си.
 - Масажиране еротично по тялото екзотично... Ех, защо пък на нашия плаж ще да е дошЕл? Има тука нещо гнило! Сигур ще ни краде, трябва да си заключваме провизията, няма начин! - поклати фуста бабата и замаха в посока хубавият мъж със заканителен показалец. Склерозата се обаждаше, беше й време вече.
  - Пък ако Калина го види, ще получи Кандида от възмущение! Ще рече, че е тесногръд, нисък, късокрак и плешив, с пропуски в зъбите и кирливи яки на папагалските ризи! Знам я аз нея, нищо не й убягва, има набито око като на глист! - засмя се г-жа Мюриел, плясна с ръце и подрънка от радост с мънистената си гривна, лично производство.

# 119
  • Мнения: 1 629
тюх, тюх, едва втори ден сме тук и да не споменавам количествата ром(!) вкарахте и мъж в действието, тц, тц...ей ся се хванахме за косите Mr. Green


Отвори очи и веднага примижа, слънцето сякаш влезе в главата му и избухна. Все така мижайки опипа челото си и не се учуди на огромната подутина, заемаща мястото му. Последното, което успя да си спомни, беше летящата дъска. Да им имам скапаната къща, помисли си той. Но едва успя да заформи мисълта си, когато гласовете се изляха отгоре му, по-болезнени и от светлината:
-Да го преместим под чадъра ли?
-Не, не, на верандата! Бедният, направо го преби тази летва.
-Ти отговаряше за покрива!
-Не, не, Дона каза, че го е поправила. Обаче май не стигна до него...
-Хайде де, хвани му крака!
Той се изправи рязко и изумено(доколкото болката му позволяваше) изгледа колоритната групичка. Жените започнаха да се извиняват една през друга и докато успее да им отвърне, се оказа седнал на верандата им с чаша ром в ръка и студен компрес на челото.

Общи условия

Активация на акаунт