Публикувана: 10 юли 2006, 16:55 ч.
Последно мнение: 25 юли 2006, 11:48 ч.

Рожденно и осиновено дете

2 836
21
1

10 юли 2006, 16:55 ч.

София
Мнения: 7 242

Страховете ми, че аз и близките ми ще делим децата /независимо в чии ущърб/, че рожденното ми дете в своята ревност може да злоупотреби с факта, че другото е осиновено и от този сорт, са единственото, което за сега ме спира да започнем процедурата по осиновяване след повече от 4 г. чакане на детенце. Някак ми се струва, че би било много по-лесно ако и двете ми деца са рожденни или осиновени. Не знам защо. Не се съмнявам, че ще обичам второто си дете, така като първото, независимо по какъв начин то ще дойде в нашето семейство. Съмнявам се обаче в способността си да се справя с евентуално възникналите проблеми при осиновяване.
Шансът ми да имам второ дете е много малък. През септември ми предстой инвитро и ако резултатите са такива, каквито се очаква, ще трябва да решавам. Дали да "не си усложнявам" живото при положение, че имам едно дете /както сигурно повечето от близките ми биха ме посъветвали/, но и винаги да съжалявам, че съм останала само с него или да започна процедура по осиновяване и да се изправя пред това, което ми предстои - прекрасно или трудно.
Преди време съм питала на лични някои от майките с рожденни и осиновени детца дали по някакъв начин правят разлика между тях. Аз се опасявам, че много повече ще треперя над осиновеното, че ако например го шляпна /както се е случвало с дъщеря ми/ няма да мога да си го простя.
Често тук пишат жени, вече родили, които искат да осиновят, но не споменават да имат страхове в тази насока. Може би премълчават или наистина нямат. За мен ще е много важно, ако някой с опит или наблюдения сподели какви са отношенията в семействата с осиновено и рожденно дете и евентуалните проблеми, които могат да възникнат от различния произход.
Предварително благодаря.

# 1 10 юли 2006, 18:40 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Лекси, мислила съм по въпроса.
Защо мислиш, че аз сега като чакам второ няам страх дали и как ще обичам и двамата? И дали ще се държа добре ЕДНАКВО и с двамата?
Няма значение как идва второто дете - това вече са си проблеми ито умножени по две.
Аз сега имам панически страх от факта, че тази ми бременост не беше толкова жела, че минах през много вътрешни проблеми, които подлагат на момента под съмнение дали ще се радвам на второто бебе ТОЛКОВА колкото на първото.
Разбирам обаче и другите ти притеснения - но не мисля, че са по-основателни от моя страх дали ще се разбирам с дъщеря ми така както със сина ми /щото напр. ние с майка ми не се разбираме много добре и аз имам такава "грешна" схема заложена като шаблон в мен.../. Та мояь страх е дори по-"подкован" с факти и по-реализуем Wink

Но аз ще се боря с него.
Иначе като съм мислила за евентуално осиновяване ... ами все съм си мислела, че с много любов и много труд ще се преборя някак с проблемите....
Сага си мисля същото - че с много търпение и с много старани ще работя над себе си и децата си, над взаимоотношенията ни - за да може всички евентуални негативизми да изчезнат.

Само ще ти кажа - сигярна съм, че ще се справиш, но действай когато си готова вътрешно.... а и да ти кажа - ако те естрах, поизчакай - сама ще разбереш дали ще стане или не.
п.п. ще стискам палци за септември ... и не се предопределяй още от сега - не знаеш какво ще стане! пиши на МИленка - тя така осиновява и малко след това забременява - сигурна съм, че сподели как е при нея. Много мил и добър човек, но работи напоследък и рядко влиза тук - така, че пиши на ЛС ли на кю-то /ако го няма вписано драсни ми ред и ще ти го пратя/

# 2 11 юли 2006, 05:39 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

Изобщо няма да правиш разлика,след като минат първите емоции около идването на новият член в дома ви,емоциите около опознаването,след само 2-3 месеца ще си мислиш с почуда как имаш чувството ,че това детенце/осиновеното/все едно, че винаги си е било с вас Thinking

И съм я шляпвала,и съм я наказвала-но в главата ми няма мисъл,че това е чуждото дете Crossing Arms

като много се зъби и прекалява си получава подобаващото отрезвяване!.Просто всичко става много естествено и неможе да се обясни-няма делба,няма различна обич,нито от нас за децата,нито между самите деца!Ако наистина си решила да си осиновите Hug

действай!Неказвам ,че ще ти е лесно в началото,но пък всяко начало е трудно,после става лесно bouquet

а и си струва

# 3 11 юли 2006, 18:50 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Аз също съм имала подобни притеснения и това е нормално. Страхувам се най вече от реакцията на родното ми дете, но все съм си мислила, че ако разликата им е малка или ако сина ми също участва в решението на семейния съвет по въпроса за осиновяването, колкото и да е малък, ако сме коментирали многократно, че в семейството ни ще има нов член, и ако го желае колкото и нас... не би трябвало да има подобна реакция, а и да има бих я съдила строго. С лоши последици за него, което ще го мотивира да не се повтори. А за боя, аз се обвинявам дори като одаря родното си дете и не мога да си простя, затова спрях да го правя, не бих посегнала и на нероденото от мен. Така си мисля, дано да не се стигне до там, че да се изисква да шляпам децата си като възпитателна мярка. За сега използвам методите препоръчвани от детските психолози и се разминаваме без бой, но пък и той е много малък още.
Винаги ще има притеснения, важното е какви са ви мотивите за това решение и да сте сигурни в него....

# 4 12 юли 2006, 00:26 ч.

Мнения: 295

Аз имам подобен проблем - дали да осиновим второ. Докато чакахме да ни се обадят с благата вест, бях сигурна, че ще осиновим две деца. сега и аз се замислям, и мен ме е страх, че първото дете може да си мисли, че не е обичано достатъчно и затова се е стигнало до второ осиновяване. Не мисля, че няма да мога да ги обичам еднакво (мисля, че всяко дете се обича различно, но не повече или по-малко), просто не знам каква ще бъде реакцията на първото и дали ще се справя с тази реакция. За сега синът ни е много малък, няма и годинка още, затова не е на дневен ред второто осиновяване, но ме вълнуват тези проблеми, понеже не бих искала малкият да расте сам. А и също в каква възраст за първото дете е най-добре да се решиш на второ осиновяване?

# 5 12 юли 2006, 08:53 ч.

София
Мнения: 7 242

mamaG, предполагам колкото по-рано, толкова по-добре. Аз съм само дете и винаги ми е тежало. Мъжът ми също е сам. Дъщеря ми няма лели, чичовци, няма да има и първи братовчеди. Малко ме плаши това. Особено, ако и тя остане сама. На 5 г. и 9 м. е свикнала винаги да е в центъра на вниманието - много обичана и глезена /не само, че е единствено дете, но и е единствено внуче на бабите и дядовците си/. Сигурна съм, че много би ревнувала, когато се появи друго детенце. Ако то е осиновено, предполагам, че това ще ме притеснява павече, макар и да знам, че за нея това няма да е от значение /поне на тази възраст/. Не съм сигурна дали някоига ще осиновим, но от сега я подготвям. Обяснявам й, че децата в семейството идват по два начина. Първият, когато майката и таткото се обичат и решат да имат бебе, то започва да расте в майката. Но понякога това не става, въпреки, че те много го искат. Другият начин е, да отидат в един специален дом, където има много дечица, които чакат своите родители. тези, които са ги създали са ги обичали, но не са могли да се грижат за тях, защото са били много млади, болни, нямали са работа и т.н. Оставили са ги в дома, за да ги намерят там другите им мама и татко. Дъщеря ми понякога казва "Хайде да си родим дете", а друг път "Хайде да си вземем". На този етап за нея няма абсолютно никаква разлика.
catnadeen, Дидка, Tinka79, благодаря ви за мненията bouquet

Последна редакция: ср, 12 юли 2006, 09:22 от Лекси

# 6 12 юли 2006, 09:07 ч.

преди Варна/сега Горна Оряховица
Мнения: 4 258

mamaG

Не се измъчвай напразно Naughty

!Нормално е и е желателно да не оставате с единствено детенце,а обяснението е още по-лесно hug

всички си имат братче newsm05

или сестриче newsm04

!Дали са осиновени или родени от теб е без значение-те ще са твоите деца и ще си ги обичаш еднакво newsm64

!Няма точно определение за най-подходяща разлика между децата,ако сте убедени ,че искате и второ детенце,пускайте молбата,докато отлежи в папките и се задейства тромавата процедура....малкият ще е вече по-самостоятелен и поотраснал!
newsm12

Колкото до ревността,която поражда появяването на новият член на семейството-то си е съвсем нормално в началото,но всичко е за кратко,после ревността се измества от желанието по-голямото дете да закриля по-малкото и да се грижи за него newsm10

# 7 12 юли 2006, 23:57 ч.

Мнения: 273

Здравейте и от мен. От известно време исках да започна подобна тема, само, че моите притеснения са от друг ъгъл. Темата която ми се въртеше като идея беше "когато осиновеното дете стане кака/батко". Тук проблемът с ревността е още по- ... опасен. Стремя се, обичам си ги и двете много, но малкото е някак по-зависимо, то е само на 6 месеца и нищо не умее само, а каката търси ли търси внимание. Понякога се случва така, че повечето разговори през деня минават в ... забележки.
А аз не спирам да й говоря, ти си щастлива, че си имаш сестричка (аз съм само дете, ), тя ще ти е най-добрата приятелка. или ти ще си я пазиш, ще се търсите и помагате една на друга винаги. Слушаме белоснежка и червенорозка ( те и изглеждат като тях), колко многоо се обичат...

# 8 13 юли 2006, 09:09 ч.

София
Мнения: 7 242

Ani_M и моята е горе-долу на тази възраст. Много са обсебващи - искат всичкото внимание само за тях. Когато съм с нея ми е почти невъзможно да говора с друг. Ревнува и от баща си. Напоследък и аз само забележки правя. Предполагам, че ако си имаме бебе ще много, много трудно. Та мисълта ми беше, че проблемът е и във възрастта - когато са по-малки го приемат по-естествено и не се чувстват "застрашени", когато пък са по-големи, го разбират и приемат по-добре, чувстват се по-отговорни и горди в ролята си на каки и батковци.

# 9 13 юли 2006, 11:58 ч.

Мнения: 7 263

Имам двама сина за огромно мое щастие мои рожденни. Те дойдоха в момента, в който вече се бях примирила че ще осиновим дете.
Уверявам те Лекси - обичам ги съвсем еднакво, карам им се съвсем еднакво. Никога дори и в мислите си не ги деля на "любимец" и "нелюбимец".
Както се казва на всеки това, което си е заслужил. Може в даден момент да похваля единия - ако го е заслужил и да порицая другия. На другия ден да е обратното. Но нямам фаворит.
Малко се отплеснах извини ме.
Мисълта ми беше, че както и да дойде при теб това дете - дали ще го родиш или ще го осиновиш в сърцето ти то ще стане твое дете.
Разбираш ли Heart Eyes

- сърцето ти няма да те подведе - веднъж приемеш ли това дете в сърцето си - никога не би направила разлика между него и рожденното си дете.
Колкото до дъщеря ти - тя е достатъчно малка и ще приеме новия член на семейството съвсем нормално. Ако я възпитаваш в дух на любов към това дете, и ако не акцентираш разликите между тях те постепенно така ще избледнеят, че след години просто ще фигурират като един факт от семейната ви биография нищо повече.
Щом мислиш за това, щом сте готови с мъжът ти на такава стъпка значи в сърцата ви има доброта и човечност. А тогава значи и децата ви ще станат такива, ако ги възпитавате правилно.
Човек решил да дари топлина и обич на изоставено дете, особено когато вече има свое е много, много широко скроен според мен и заслужава адмирации и поздравления.
Де да имаше повече хора като вас - света щеще да е доста по-хубаво място.
Поздравявам те за решението!!!
Стискам ти палци и ти желая късмет!!!
Пиши пак какво сте решили!

# 10 13 юли 2006, 19:41 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

ЛЕкси, аз също се опасявам как малкия ще приеме сестра си... но пък и вярвам, че тази промяна ще го научи да бъде по-добър. Така, че дстрах не страх - за негово добро е, а и се надявам да се справя.
Дани също ревнува от баща си - вчера отказа да заспи докато той беше на спалнята с нас /щото от преди месец-два го "изпъди" вв другата стая - че таткому го е страх като се върти да не затисне малчо, а на него му никнеха 4 зъба и беше невъзможно да не спи при мен.../
Та да споделу - ВСЕКИ го е страх - независимо кога и как идва второто дете - дали ще се справи с ревността, дали децата ще се обичат, дали ще обича еднакво и двете, дали ще може да се справи с две деца... Но докато не пробваш - няма как да узнаеш, нали?
Не давам съвет - просто ти гарантирам, че ако инвитрото се удаде - нещата няма да са по-розови в никакъв случай!
Успрех - дано скоро дойде вашето второ дете - сигурна съм, че ще имаш... по един или дрег начин.
Прегръщам те и съм убедена че с товето сърце и желание за дете - ще се справиш!

# 11 14 юли 2006, 00:13 ч.

Мнения: 295

Лекси, Дидка, благодаря ви! наистина страхът и притесненията не са най-добрият съветник. Повече увереност и добра воля, а възпитанието може да не се окаже чак толкова трудно. Мисля, че след време и ние ще се решим на второ осиновяване, за сега обаче сме изцяло погълнати от малкия, а и тепърва ще има да предъвкваме "разкриването на тайната".
Лекси, иначе имаме в рода подобна ситуация - най-напред обаче е осиновеното, а след това роденото дете. Така се случи, че баща им почина и майката трябваше сама да ги отгледа. Възпитани са повече от прекрасно. Но и тя казваше, че над осиновеното като че ли повече е треперела. Аз лично ти пожелавам Господ да ти помогне да направиш правилния избор.

# 12 14 юли 2006, 15:22 ч.

Мнения: 3 164

ЗДравей Лекси Hug

отдавна исках да ти отговоря, но все нещо ме спираше..........ето аз съм мама на двама Laughing

№1 е осиновено, а №2 е рожденно..........знаеш ли, между децата почти винаги има съревнование за обичта/любовта на родителите, независимо дали са осиновени/рожденни, а също така и определена доза ревност(особено като има бебе и съответно на него са повече грижи и внимание)......но знаеш, тези неща се изкореняват още в зародиш Crazy

, постоянно повтаряне и внимание и много търпение(макар аз да не съм много от тях Embarassed

) децата си обичам, много и поравно, не бих ги делила и съответно ги уча, че те са си най-близки и винаги трябва да си помагат и да се уважават.много е трудно......наистина незнаеш какво ще ти поднесе утрешния ден,......но ти си длъжна да посееш зрънцата на надеждата, на доброто и на любовта........пък каквото сабя покаже Praynig

а за отношението на близки/роднини- е, това ли трябва да те спира ooooh!

постави си условията от рано раз-раз, да са им ясни нещата-имаш 2-3 или еди колко си деца, твои са всички и отношението да е като към 1 Peace

не се отчайвай и не му м исли много Hug

нещата се нареждат, независимо от нас понякога Hug

Успех ти желая bouquet

Последна редакция: пт, 14 юли 2006, 15:27 от Shoni

# 13 16 юли 2006, 14:37 ч.

София
Мнения: 708

Здравейте, мили момичета!
Сега виждам темата.

Аз съм с две деца, в случая като Шони и Ани. Ами какво да споделя.
Две са ми децата и сме като всяко нормално четиричленно семейство, Страховете, които имам се решават един по един, със или без моя помощ. Давайте смело второто, за разликата в годините между децата, толкова много е говорено, че нищо ново няма да измисля. Успех и целувки!

Преди време, попитах едни родители "Вашите деца бият ли се помежду си?" И бащата ми каза "Ами бият се, разбира се, то брат и сестра (2ма братя, 2 сеетри), ако не се бият- има нещо нередно" и ето аз се успокоих сега, когато взеха да се бият и моите.. Laughing

Цитат на: Lennyh в чт, 13 юли 2006, 11:58

за огромно мое щастие мои рожденни.

то щастието не идва от това дали са рожденни или не, вЕрвай ми.

ОФФ. Наде, мерси за милите думи.
Ани, щяхме кафе да пием с теб.

# 14 16 юли 2006, 22:23 ч.

Мнения: 3 164

Цитат на: Миленка в нд, 16 юли 2006, 14:37

Преди време, попитах едни родители "Вашите деца бият ли се помежду си?" И бащата ми каза "Ами бият се, разбира се, то брат и сестра (2ма братя, 2 сеетри), ако не се бият- има нещо нередно" и ето аз се успокоих сега, когато взеха да се бият и моите.. Laughing

Ани, щяхме кафе да пием с теб.

разсмях се за боя помежду им.............и моите вече се потупват, а как се карат ooooh!