За братската любов

  • 897
  • 13
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 491
Случи ми се следното: хлапетата се сдърпаха за нещо, което не можеха да поделят, и баткото ядосано каза - "мразя те, искам да имам друг брат". След няколко минути нищо им нямаше и пак си играха като първи приятели, снощи спаха сладко гушнати. Но аз самата нямам братя и сестри и за мене този тип отношения са мистерия. Представих си обаче как давам на баткото шанс да си избере друг брат, и той ... в крайна сметка избира своя собствен, защото този брат се оказва най-добрият за него. Но какви биха били аргументите, за да направи едно дете такъв избор?

# 1
  • Мнения: 7 263
До болка познато ..............
Най-редовно ги слушам тези реплики и в бой прерастват. Е вече имат и по-кротки и спокойни моменти, но допреди година се питах дали наистина някога ще могат да се обичат и да се разбират.
Виж идеята ти да си избере друг брат ми допадна  Laughing Laughing Laughing ще взема да я пробвам  Laughing
Макар че ако пък вземе да си избере - тогава какво правим  #Crazy #Crazy

# 2
  • Мнения: 7 831
Здравей,
Съветвам те да не се задълбочаваш излишно  Wink. Ние със сестра ми се карахме като циганки  Embarassed Simple Smile, обиждали сме се жестоко, но това не ни е попречило да се обичаме много и сега да ми е най-добрата приятелка. Нормално е да се карат, а и да се побийват от време на време.
Моите още не са започнали с обидите, но съм подготвена. Иначе бая се тупат, понякога се плюят  Embarassed  Rolling Eyes ... Опита ми като дъщеря, ме е научил никога да не провеждам разследване кой, защо и как започна. Ако сметна че са прекалили първо ги разквартирувам в различни стаи, след като се успокоят, и те и аз, провеждаме разговор относно неприемливото държание. Извиняват се, обещават никога  Wink да не правят така и толкова ... до следващия път.

# 3
  • Мнения: 3 491
Макар че ако пък вземе да си избере - тогава какво правим  #Crazy #Crazy
Точно това ме интересува - как да подходим с маркетинга.  Laughing

# 4
  • Мнения: 5 877
О, не се шашкай. И не се намесвай твърде, освен ако не преминат към действия.
Братята и сестрите са така - мразят се, обичат се, различават се, приличат си, приспиват се, плашат се в тъмното, щипят се тайно от майка си и се защитават пред външни хора.
Това му е хубавото - те са си равни и могат да си кажат и "мразя те", ако щат, няма цензура и йерархия, както в отношенията родители-деца. С братята и сестрите човек се научава да бъде някому равен в рамките на семейството. Не ги карай насила да изразяват обич, още по-малко да ги "водиш" към обичта.
Това е то братската обич - love/hate relationship. Затова е много ценна.

Последна редакция: вт, 11 юли 2006, 09:52 от Anda

# 5
  • Мнения: 5 877
А за казуса - първо не се шашкай, нищо особено не е казал.
Второ - ако изобщо сметнеш, че е нужен коментар, можеш да му кажеш с две думи, че човек не си избира братята и сестрите. Те са просто другите деца на майка му и баща му. Трябва да се научи да се разбира с брат си, просто защото ще му се наложи да съжителства с него още доста време. И че братята ни учат как да живеем с други хора.

моят брат пък май ще се жени

# 6
  • Мнения: 3 491
О, не се шашкай. И не се намесвай твърде, освен ако не преминат към действия.
Братята и сестрите са така - мразят се, обичат се, различават се, приличат се, приспиват се, плашат се в тъмното, щипят се тайно от майка си и се защитават пред външни хора.
Това му е хубавото - те са си равни и могат да си кажат и "мразя те", ако щат, няма цензура и йерархия, както в отношенията родители-деца. С братята и сестрите човек се научава да бъде някому равен в рамките на семейството. Не ги карай насила да изразяват обич, още по-малко да ги "водиш" към обичта.
Това е то братската обич - love/hate relationship. Затова е много ценна.
Добре де, ако имаш възможност да смениш брат си, би ли го направила? Кое е това, което го е правило уникално дете за тебе? Знае ли например той за тебе нещо, което друго дете не знае? Ей такива неща са ми  много интересни.  newsm78

# 7
  • Мнения: 7 831
О, не се шашкай. И не се намесвай твърде, освен ако не преминат към действия.
Братята и сестрите са така - мразят се, обичат се, различават се, приличат се, приспиват се, плашат се в тъмното, щипят се тайно от майка си и се защитават пред външни хора.
Това му е хубавото - те са си равни и могат да си кажат и "мразя те", ако щат, няма цензура и йерархия, както в отношенията родители-деца. С братята и сестрите човек се научава да бъде някому равен в рамките на семейството. Не ги карай насила да изразяват обич, още по-малко да ги "водиш" към обичта.
Това е то братската обич - love/hate relationship. Затова е много ценна.
Добре де, ако имаш възможност да смениш брат си, би ли го направила? Кое е това, което го е правило уникално дете за тебе? Знае ли например той за тебе нещо, което друго дете не знае? Ей такива неща са ми  много интересни.  newsm78

Не съм Анда, но  Wink и аз да кажа. Да, имало е моменти в които съм искала да сменя малката си сестра за най-добрата си приятелка. Това е нормално, по-малките братя и сестри са доста досадни. Освен това моята майка, само мир да е, ме караше твърде много да отстъпвам, а това ме настройваше против сестра ми.
Аз не разбирам какво толкова те е фрапирало  Rolling Eyes . Детето е изразило чувствата си, това трябва да те радва, по-добре че с думи е казал какво изпитва, вместо да таи в себе си. Аз на твое място бих поговорила с него, бих му казала, че се радвам че е казал какво чувства. Бих му обяснила, че го разбирам добре, че малкия е досаден понякога, разваля му игрите, пипа му вещите и т.н. и че е нормално да се ядосва. Евентуално от реакцията му бих му припомнила весели съвместни моменти, бих му казала че да имаш брат все пак си има и добрите страни и бих ги казала.
Днес Вики ми заяви, че би било велико  Wink, ако можело Дани да е роден в неговата година. Ех тогава на какви игри биха си играли  Simple Smile. Казах му да има търпение след година вече Дани ще става за всякакви игри  Simple Smile.

# 8
  • Мнения: 3 491

Аз не разбирам какво толкова те е фрапирало  Rolling Eyes . Детето е изразило чувствата си, това трябва да те радва, по-добре че с думи е казал какво изпитва, вместо да таи в себе си. Аз на твое място бих поговорила с него, бих му казала, че се радвам че е казал какво чувства. Бих му обяснила, че го разбирам добре, че малкия е досаден понякога, разваля му игрите, пипа му вещите и т.н. и че е нормално да се ядосва. Евентуално от реакцията му бих му припомнила весели съвместни моменти, бих му казала че да имаш брат все пак си има и добрите страни и бих ги казала.
Днес Вики ми заяви, че би било велико  Wink, ако можело Дани да е роден в неговата година. Ех тогава на какви игри биха си играли  Simple Smile. Казах му да има търпение след година вече Дани ще става за всякакви игри  Simple Smile.

Ами не, не съм фрапирана, може би очакването е, че трябва да е така, щом пускам тема  Simple Smile. По-скоро любопитна поради липсата на собствен опит. Всъщност, май нямаме особена разлика в подхода и възприятията.   bouquet

# 9
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
Аз имам две сестри, с малка разлика сме. Ами у дома беше страшно - непрекъсната война. Какво ли не сме си казали, сбивали сме се (е, по момичешки) и до ден днешен и за цял живот лудо се обичаме.
Все още се караме, по-рядко е само защото не живеем заедно. Laughing
Не ги давам за други сестри за нищо на света, но неведнъж съм искала да съм едно дете.  Wink Много бързо ми минаваше желанието, обаче.

# 10
  • Мнения: 2 212
Аз пък обратното - винаги съм си мечтала да имам брат или сестра, ама уви нямам...Като ви чета и Анда, и Василиса и за пореден път си обещавам да имам поне 2 деца...да не казвам голяма дума ... Дано да стане  Praynig

# 11
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 785
Със сестра ми имаме 5 години разлика, тя е по-голяма. Не знам дали нашите не са сгрешили някъде в началото, дали не са й възложили твърде големи очаквания и изисквания като 'по-голяма'. Но е факт, че не се разбирахме никак добре като малки. Биехме се - първо тя мен, като поотраснах - взаимно се маризехме. Бях й досадна, не искаше да ме взима с нея, ако ме вземеше - беше с много пуфтене и нежелание, каране и забележки...

Обичахме се, но се и карахме постоянно, бой, нетърпимост... Когато бях на 14, замина да учи в САЩ. Беше ми много мъчно, както и на нея, но тя беше много изнервена от предстоящата й смяна на живота, та финално пак се скарахме - аз й казах, че се радвам, че ще се махне най-после, тя също беше доволна... По това време и се бихме за последно (представете си - дърти магарици, аз на 14, тя на 19...).

После си идваше всяко лято за по 2 месеца. Първите две седмици добре, после пак започваха заяжданията и споровете...и така - докато замине и пак започнем да си липсваме и да осъзнаваме, че се обичаме.

Когато тя замина, аз останах в уникална позиция да премина от второ/последно дете в семейството към единствено, без да има смърт на другото дете. Не знам дали сте чели за теорията за първо - средно - последно дете в семейството и как това се отразява на формирането на характера, много е интересна и вярна. Постепенно започнах да приемам някои нейни черти (типични по принцип за най-голямото дете в семейството), и да губя други (типични за последно дете).

Продължихме да имаме търкания още доста време - тя не можеше някак да възприеме, че съм вече на 19-20-23, голям човек, а не малката сестра.

Едва последните няколко години намерихме общ език. Сега се разбираме много добре, равностойна връзка, както се казва. Тя е по-голяма, но в някой отношения (раждане на дете) я изпреварих (тактическо предимство  Mr. Green имам и аз на какво да я уча!). Идва си доста по-рядко от преди, но държим връзка по телефона, разговаряме.

Същият модел наблюдавам при майка ми и леля ми, също с 5 години разлика, майка ми по-голямата. Дълги години търкания и последващо разбирателство в по-зрели години (след 25). Сега са много добри приятелки.

Но дали това е добър модел? Не мога да кажа. Честно казано, като дете страдах, като виждах приятелките ми с добри отношения с братята и сестрите си с приблизително като нашата разлика. Не знам защо при едни се получава, а при други иска толкова време.

Във всеки случай, не мисля, че е добре да се натрапват насила задължения към по-малките на по-големите. Задължения и отговорност като по-големи без съмнение трябва да има, но как ще ги поднесе родителят е важно. Ще следя темата с интерес, защото не искам да повтарям модела за трети път  Grinning

# 12
  • Мнения: 3 740
Аз съм средното от 3 деца. Сестра ми е 7 години по-голяма, така че в детството си не бяхме особено близки. За сметка на това с брат ми растяхме заедно, при това в условията на голяма свобода. Живеехме извън града, във ведомствените жилища на института, в който работеха родителите ни, така че не бяхме заплашени от присъствието на външни хора и майка ни и баща ни блажено си ни оставяха сами, докато са на работа. Майка притичваше през два часа да ни нагледа, при което ние си придавахме примерен вид, а когато останехме сами, вилнеехме на воля. Вероятно тази свобода, ограничените контакти с външни хора и липсата на намеса в отношенията ни направи така, че станахме много близки. Карали сме се, били сме се - за последно, когато аз бях в 7, а той в 5 клас - аз го дразнех, той се бранеше с всички възможни средства, дори ме е гонил с ножа из къщи /сигурна съм, че нарочно не ме стигна/. Но и сме играли до засиняване, чели сме едни и същи книги, разигравали сме едни и същи филми. Когато станах на 14 и заминах да уча в Стара Загора, най-много ми липсваше брат ми. След две години и той дойде при мен, но това бяха вече други отношения - пак бяхме сами, но вече много по-зрели, подкрепящи се и взаимно зачитащи се хора. В интерес на истината, аз повече експлоатирах братските му чувства, но пък се грижех за него. После всеки хвана по пътя си, но и до днес сме много близки.
Със сестра ми се сближихме на зряла възраст, вече като равни. Сега се чувствам много силна, защото знам, че каквото и да стане в живота ми, има хора, на чиято безусловна подкрепа мога да разчитам. Най-важното е, че знам, че ако умра, децата ми няма да отидат по институции, а ще бъдат отгледани от хора, които ще направят всичко възможно да получат добър старт. Да не говорим за невероятното чувство за общност, дори за таен клуб, което имаме, когато се съберем заедно - винаги има какво да си говорим и за какво да се смеем.
Опитвам се да създам това чувство за общност и при моите деца. Те растат при съвсем други условия - имат непрекъснато майка вкъщи, живеят в голям град с всичките му опасности, от които до една по-зряла възраст ги пази някой друг. Но ми се струва, че успях да ги направя отбор. Карат се понякога, рядко се бият - все пак аз съм наоколо и прекратявам подобни опити в зародиш. Правила съм доста грешки - основната е да натоварвам по-големите с отговорност за поведението на по-малките, но осъзнах, че това, което ги настройва един срещу друг, е чувството, че към тях се отнасят несправедливо. Може на мен да ми се струва правилно, но ако детето не е убедено, че това е справедливо, то реагира с агресия. Затова спрях да възлагам задачи, а търся помощ. При тези условия вършат същата работа с много по-голямо удоволствие.
И се опитвам да не вземам страна при конфликтите. Говорим за конфликта, за вижданията на двете страни, но не отсъждам кой крив, кой прав. Или отсъждам, че и двамата са криви. Забелязах, че така не се стига до ескалация и взаимна обида.
Засега децата се чувстват добре заедно, търсят се, имат общи приятели. Нещо повече, те, като кондезационно ядро, събират около себе си приятели и правят една по-широка компания. Явно всички имат нужда от здрави отношения и когато ги открият, се чувстват привлечени от тях.
Надявам се, че като станат зрели хора, ще запазят чувството си за общност.

# 13
  • Мнения: 704
Имам брат-близнак и имам хубави спомени от детството. Heart Eyes

На родителите ни сигурно не им е било лесно, защото бяхме /и все още сме/ много динамични и бързащи.
Винаги заедно -  в детската градина, в училище, в невероятните бели, които измисляхме Sunglasses и осъществявахме.

Той бе доста години в чужбина /липсваше ми/, сега не живее в моя град, но знам, че има едно братско рамо, на което мога да се опра, когато съм слаба. Sunglasses

Общи условия

Активация на акаунт