Защо решихте да имигрирате?

Аз дойдох тук за да уча. В университета често ме питаха, като завърша къде ще продължа, винаги казвах, че за това ще мисля по-късно. В крайна сметка се намерихме с мъжа ми и  ще дам на бъдещото хлапе възможност да израстне тук, пък един ден, (живот и здраве) само да си решава по кой път да тръгне.Моите родители само веднъж ме спряха от нещо, тогава негодувах, сега като се замисля, то май е било за добро. Пък и важното е децата да изживеят едно щастливо и пълноценно детство, независимо в коя държава са.

Здравей Holy! Ние също живеем в Монреал. При нас основната причина за решението ни да напуснем България беше липсата на собствено жилище и достатъчно доходи,за да си позволим да имаме дете. Лично аз страшно много страдам за България, родителите ми и приятелите, но заради бъдещото ни бебче трябва да се примиря. Чувствам се сякаш нямам душа. Най-тежко ми е на празниците, но няма как.

Ние пък точно обратното- и собствено жилище имахме, при това направихме голям ремонт с всичко чисто ново, и възможности имахме и бяхме осигурени отвсякъде, обаче таткото като си обича работата а точно такава не можа да намри в БГ..и аз пуста любов след него.
И на мен ми е мъчно за БГ. Успокоявам се, че мога поне вднъж годишно да се прибирам. Още не сме решили дали за постоянно да останем, макар че имаме тази възможност.

И ние имахме собствено жилище, и макар да нямахме високи доходи, се оправяхме. При нас при4ина за емиграцията бяха проблемите около раждането да дъщеря ми Мила, писала съм за това в 4ерния списък на лекарите в София. Просто решихме, 4е не искаме и другите ни деца (искаме 3 или 4, ама да видим, как ще мислим, като станат 2 или 3 ) да се родят в такива условия.
Ина4е и ние сме в Монреал, да вземем да си направим среща, а? Ама може и догодина, след май месец, като се постопли, 4е сега студенко ми се вижда .

И нас ни бройте за срещата (двечките с Изабела).   Ние живеем в Отава, но аз съм живяла почти 4 години в Монреал и си ми е голямата Канадска любов. Ходим там най-редовно; двете с нея сме в Монреал поне 4-5 пъти годишно само за разходки из Биодома и ботаническата градина, а освен това идваме семейно при старите ми приятели.
Относно емиграцията - аз не съм имала намерение да емигрирам в Канада; дойдоха в Монреал на работа за 1 година с намерения да се връщам в Скандинавия (където живеех преди това), после спечелих конкурс за още четири, а междувременно се срещнах със съпруга си и нещата приеха друг обрат. Сега нямаме намерение да се връщаме в Европа, въпреки че имаме възможност, но тук ни харесва повече.

Аз дойдох в Англия ,за да живея с мъжа си-той вече се беше установил тук, а пък той емигрирал ОТ СКУКА Било му писнало от заведения и лентястване /това като го чух първия път реших ,че се прави на интересен пред мен, но се оказа точно така-доста хора го потвърдиха/ А да го види сега човек-бачка като луд, вечер мие чинии, храни детето и го приспива Не че го хваля ,но е страхотен /пу-пу/      

Много интересна тема ...
И при нас нещата бяха горе долу по същия начин. И двамата бяхме материално осигурени и двамата имахме отделни жилища и нова кола . Бяхме гаджета и решихме да дойдем ей така, защото жена ми искаше да дойде при баща си
и на майтап дойдохме заради авантюрата. Пък то взе, че ни хареса...
Никога не сме мислили да емигрираме, просто думата емигрант докато бяхме в България  не сме я ползвали, а и не сме знаели в буквалния смисъл какво означава. Е вече сме на ясно...
А ако бяхме останали в България незнам, щяхме да си живеем по същия начин както си живяхме преди. Но не съжаляваме, че дойдохме

Страхотна идея! Ние и сега си излизаме с беба,4е не ни свърта в къщи по цял ден!Но незнам къде може да се съберем!Вие къде сте в Монреал?Аз съм в Кот де Неж. -mas: И на мен ми е мъ4но за БГ.Трябва да се видим и да си попла4ем заедно!

Ох, много интересен въпрос   Аз бях завършваща студентка, когато моя съпруг, тогава гадже дойде тук да играе волейбол. Не знам, може би нашите приятели донякъде са причина да дойдем тук, тъй като тукашен отбор имаха нужда от състезател и го навиха. Ние бяхме студенти, той беше в 3-ти курс, когато прекъсна и тръгна. Не сме живеели заедно, като изключим студентския живот и още не бяхме се сблъскали с житейските проблеми. Аз пристигнах 1/2 година след него, имаше проблеми по издаването на визата ми, дори по едно време, той искаше да се връща, щом аз не мога да отида,   , но в крайна сметка удържахме фронта и ето ни сега семейство, което мога да кажа, че е сравнително добре осигурено за тукашния стандарт. Мисля си, а и нашите родители са ни го казвали, че това, което сме постигнали тук много трудно бихме го постигнали за същото време в БГ. Разбира се бачкаш като вол, но поне виждаш насреща плода от труда си- апартамент, кола всякакъв вид угаждане, деца.
Не зная, по принцип сме решили да не оставаме завинаги тук, просто докато вземем гражданство, но ето че вече сме с такова (мъжа ми вече взе, а догодина април) и май на никъде не сме се ориентирали да ходим.
Много ми е мъчно за приятели и роднини, но май ми е напълно достатъчно да ги виждам по 2-3 месеца в годината, не зная дали бих могла да живея с тях отново, при този самостоятелен живот, който водим тук. Много често казвам на мъжа си, ако се върнем в БГ, то то ще е в град, в който няма роднини да ни се пречкат. Ако имаше директни полети от тук до БГ и имаме възможност да се прибираме ей така за празниците и лятото, може би бих останала да живея завинаги тук, но кой знае...

moje bi ot lulka znam li slyshax legendi za diado si koito e jivial vav Amerika i bla bla bla nai goliamia brat na diado namira navremeto spasenie tyk za sebe si i semeistvoto si. Ot lulka sam slyshala za goliamata zemia zad goliamata voda i niakaksi ia obiknax dotolkova 4e da se 4yvstvam kato y doma oshte sas pristiganeto si tyk niakasi beshe kato na filmite na razkajite i voobshte po4ystvax se kato glaven geroi vav filma     .

Ние с мъжът ми винаги сме искали да имигрираме въпреки задоволения живот които сме имали в БГ, но нямахме най-важното за нас /СПОКОЙСТВИЕТО/ което видяхме в Германия като бяхме на екскурзия и след това тук в Канада.

С мъж ми никога не сме имали планове да живеем в чужбина. Така се получи. Той не беше доволен от начина, по който третират работещите в България. Специалисти като него бяха доста търсени в дадения момент и той реши да види дали е различно в чужбина. Ходи в Германия и се върна след година, носталгията го беше хванала. Поработи в БГ, но пак беше много разочарован. Пробва в Африка, а след Африка на Острова и тук май най-много се задържа  
Аз след него. Незнам любов ли му викат на това, привързаност или навик, но се чувстваме добре заедно и си липсваме. Един друг се подкрепяме и ни е добре като сме заедно, независимо дали сме в Родината или извън нея.
Имаше познати в БГ които като чуха, че и ние с детето ще отиваме при съпруга ми ме питаха учудено, защо след като сме ОК в Родината си. Какво повече сме искали! Ами, просто от тук имаш по-добра възможност за развитие, работа и свобода.
Аз за сега съм просто housewife, но все още имам надеждата, че по-късно ще мога да се реализирам професионално. Докато в БГ бях я загубила и карах просто по течението  

Има още две майки във форума от БГ, които живеят в Кот де Неж, ще гледам да се 4уя с тях (ние щяхме да се виждаме, но малката не беше добре, пък и аз съм несериозна   , и после не намерих време да им се обадя пак ). А ние сме то4но до вас, в NDG.
Само не знам, къде да се срещнем , и дали да не из4акаме наистина да се постопли . 4е каквато съм зиморни4ава , хи4 не ми понася канадската зима .