Странното беше и е, че хормоните ми са подтиснати и би трябвало да слабея прогресивно, а аз не само че не го правя, ами като че ли и пълнея още. Имам повишен апетит и се старая да спазвам диета, както ме посъветваха лекарите-ендокринолози, но все пак...
Най-ужасното е, че лечението е дълго и изтощаващо... Около 2.5 години ще трябва да пия медикаменти, които да стимулират повишаването на хормоните ми и тяхната активизация.
И през това време не бива да забременявам, тъй като има риск от увреждане на плода.
А много искам...
Страх ме е... Всеки ден се взирам в огледалото да видя дали всичко ми е наред... Дали всичко си е там...
Дано никой не преживее подобно нещо... Да не можеш да спиш... И да живееш в страх...
Пазете здравето си, момичета, то е безценно... Не се ядосвайте, защото никой няма да ви върне похабените нерви.