Винаги ли защитавате децата си пред другите деца?

  • 2 257
  • 52
  •   1
Отговори
  • Мнения: 13 512
Искам да ви попитам дали сте готова във всякаква ситуация да защитите детето си пред други деца,дори и то да е виновно?

# 1
  • Мнения: 8 505
Не.Обикновено ги оставям да се оправят сами.Само бой,хапане и подобни не допускам.

# 2
  • Мнения: 13 512
И аз така процедирам, но сина ми ме обвинява,че аз не съм се застъпвала за него. А както се сещате, той за себе си винаги е прав, а аз не осъзнавам това.

# 3
  • Мнения: 1 182
Ако е прав го подкрепям.Ако не-му правя забележка.

# 4
  • Мнения: 13 512
Аз не съм била свидетел на случката, но съм сигурна,че и той е имал вина да бъде набит.Сега ме обвинява,че не съм искала аз да отида да се разправям с него.

# 5
  • Мнения: 819
Това е много деликатен момент-от една страна има опасност да свикне, че каквото и да каже или направи-мама винаги ще го/я/ защити,което не е правилно.Но пък от друга страна е хубаво да има опора и да знае, че родителите му стоят зад него и че ще го подкрепят.Много зависи от ситуацията. Аз лично винаги и обяснявам, когато не е права и че има определени норми на поведение, които трябва да се спазват и когато не е права и го казвам,независимо дали е пред други деца или не.Но когато видя, че не тя е виновна-винаги я защитавам! Е, има случаи, когато я оставям сама да се оправя, но когато преценя, че би могла и когато не е задължителна намесата ми.
Трябва винаги да се обяснява защо не са прави, да разберат причината и евентуално последствията от това .

# 6
  • Мнения: 645
попринцип го оставям да се оправя сам, когато обаче го видя че е разтроен му показвам че има подкрепата ми. Уча го с думи и добро възпитание да заявява твърдо желанията си и да отстоява правата си, а когато детето е по-малко го уча и да отстъпва. Оф ама да си прзная е доста сложно, особенно ако има и някоя нахална бабичка наоколо, която се меси всеки път в разправиите на децата #2gunfire

# 7
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Аз не съм била свидетел на случката, но съм сигурна,че и той е имал вина да бъде набит.Сега ме обвинява,че не съм искала аз да отида да се разправям с него.

Изясни си подробно каква е случката и тогава му обясни защо си реагирала по въпросния начин. Колко е голямо детето?

# 8
  • Мнения: 13 512
Сина ми е на 12 год. Аз винаги съм търсила вината първо в него. Затова си мисля дали  не изглеждам слаба в о1ите му,щом не го защитавам винаги,защото има и такива родители!

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 2 141
Честно казано много се старая в детски битки и борби да не участвам. И успявам общо взето. Ако те не успеят в среда на абсолютна равнопоставеност да се оправят, то какво остава за това, което ги чака по-нататък? Ако се наложи да се проявя като арбитър /обикновено ме канят настойчиво, и то по-скоро други деца, не моите. нали се сещате "пък лельо, Крисо еди-какво си/ никога не защитавам своето дете, ако то не е право. И да е право, стремя се да го накарам да направи компромис. Спорен е въпроса и това колко е правилно, но агресивно да се намесвам в полза на своето дете, и то неаргументирано - не!

# 10
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
На тази възраст още няма конфликти, Самуил се разбира с децата и не ми е давал повод. Но ако не е прав за нещо, винаги му го казвам.

# 11
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Сина ми е на 12 год. Аз винаги съм търсила вината първо в него. Затова си мисля дали  не изглеждам слаба в о1ите му,щом не го защитавам винаги,защото има и такива родители!

Той е достатъчно голям - обясни му, че човек не може да получава всичко на този свят и и ма моменти, когато трябва да се справя сам. Освен това има ситуации, в които се правят компромиси.
От друга страна едва ли му изглеждаш слаба - убеди го, че точно този, който отстъпва, дори и да се чувства прав е дори по-силен, защото е намерил воля в себе си да не се поддаде на агресията и желанието да се наложи на всяка цена. Да направиш компромис е много по-трудно, отколкото да се инатиш до край.

# 12
  • София
  • Мнения: 7 242
Сърдила съм се на майка, че не се е застъпвала за мен, но сега осъзнавам, че това ме е направило по-силна.
Все още не знам как ще процедирам с дъщеря ми т.к. още не е изпадала в по-сложни ситуации. Мисля, че винаги ще й показвам че я обичам и разбирам, но специално във конфликтите й с др. деца ще я оставям да се оправя сама. Т.е. морално ще я подкрепям, ако тряйбва ще я "насъсквам" и ще и давам идеи, но както съм й казала, в детските спорове възрастните нямат работа /разбира се има и екстремни ситуации, в които намесата е задължителна/. Не бих я изложила пред другите деца, ако за нещо съществено не е права, а ще й го кажа насаме.

# 13
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
Застъпвали са се за мен като малка, така, че и аз се застъпвам за моите деца, НО само ако са прави. Инак говоря, съветвам и правим разбор.

Пред учителите съм плътно зад нея, както беше и майка ми, за което съм й благодарна  Heart Eyes
Защото много си "разиграват" коня, както и градинските учители.

# 14
  • Мнения: 5 475
Не ! Да се оправя сама ! Естествено ,ако играта загрубее се намесвам! Peace

Общи условия

Активация на акаунт