Публикувана: 6 юли 2006, 14:32 ч.
Последно мнение: 8 юли 2006, 13:07 ч.

може ли бебето да ми се сърди?

2 438
21
1

6 юли 2006, 14:32 ч.

Мнения: 600

да разкажа каква ми е мъката:

повече от месец имаме детегледачка, която се справя добре с беба и се харесват взаимно. оставяла съм ги сами на няколко пъти за цял ден, често - за по половин ден.

от понеделник съм на работа, излизам в 8.30 и се прибирам в 17.30. вчера беба въобще не ми се усмихна като ме видя. като останахме сами я нахраних, а тя непрекъснато гледаше в друга посока. в момента, в който я сложих в количката започна да пищи и я успокои много трудно. за 6 месеца не ми се е случвало нищо подобно. тя е страшно лесно и спокойно дете. до края на вечерта й говорех, а тя се обръщаше на другата страна. баща й се прибра от работа, но на него се усмихна.

страшно съм притеснена - възможно ли е да страда, че ме няма и вече да ме отхвърля? може ли да се чуства по-добре с гледачката. още като видях, че ще се връщам на работа питах док, според него не можело да стане такова нещо, детето си обичало майката. да ама такова поведение как да тълкувам.

моля, ако имате опит или теория по проблема, споделете.

страшно ми е притеснено!

# 1 6 юли 2006, 14:41 ч.

Мнения: 670

Чувстваш се виновна, че оставяш детето за дълго време, и тълкуваш нещата погрешно. Започваш да виждаш в нормалните настроения на бебчето враждебност.
Мисля, че е моментно състояние. Може да е умора, раздразнителност или просто бебчето да не е в настроение за усмивки.

# 2 6 юли 2006, 14:43 ч.

София
Мнения: 4 966

Много мъчно ми стана като четях.Знам че се чувстваш мн кофти,нормално...
Но не се притеснявай.Не ти се сърди бебока.
Това е период.
Аз по едно време мислех че съм му омръзнала на моя.През деня не се усмихваше докато беше с мен,а баща му като се върнеше от работа-цъфтеше.
Сега пък е обратното.По цял ден сме заедно,но пък повече на мен се усмихва отколкото на татко си:)))
Не се тревожи:))
След някой друг ден ще забравиш за тревогата си. Laughing

# 3 6 юли 2006, 14:43 ч.

В полите на Пирин планина
Мнения: 20 353

Аз си мисля, че ти проектираш собствените си притеснения и угризения от факта, че оставяш детето и се връщаш на работа / които са нещо естествено / върху поведението на детето. Не мисля, че изобщо някой може да заеме мястото на майката, независимо колко време през деня нея я няма. Говоря ти от опит, защото аз изобщо не съм излизала в майчинство и от първите дни след раждането съм оставяла детето на други хора да го гледат. Отношението му към мен се различава от отношението му към другите хора - винаги ми се радва, като ме види. Според мен детето е чувставло друг дискомфорт и това няма нищо общо съсъ сърдене. Hug

# 4 6 юли 2006, 14:47 ч.

Мнения: 2 672

Цитат на: errai в чт, 06 юли 2006, 14:41

да, така мисля и аз

# 5 6 юли 2006, 15:21 ч.

Мнения: 2 332

Е, сега моето мнение ще е различно - може да се сърди, колкото и невероятно да звучи. Преди много време в някаква тема (не помня каква и къде беше) едно майче, живеещо във Франция, беше разказало как на поредната консултация преди нея имало една французойка, която се върнала на работа за половин работен ден, бебето и - на 3 месеца - го поела бавачка за това време. На нея и направило впечатление че като се връщала от работа бебето извръщало главата си, не я гледало, пищяло и т.н. - като в твоя случай. Попитала педиатъра защо така, а той и отговорил, че бебето се чувства изоставено и затова реагира така (!).
Имам познати, чието детенце е на 8-9 месеца - преди около 2 месеца бяха отишли на почивка за 2 седмици, бебето - на родителите им. Като се върнали майката също била шашната, че детето един вид и се сърди... Съжалявам, знам че не те успокоих.

# 6 6 юли 2006, 15:36 ч.

Мнения: 2 309

Децата са на периоди.Със сигурност не ти се "сърди".То по тази логика,ако му се скараш и го накажеш,изобщо да те отхвърли като родител.
Синът ми мина през периода"тати".Държа го около месец.Искаше беща си и стоеше в него по цяла вечер.Като се доближа до тях ме буташе да се махам.Да ти кажа чувствах се идеално...Таткото беше вързан да се занимава с малкия.Изобщо не съм се дразнела.Сега не търси баща си така.
Гледай от хубавата страна.Така ще имаш повече време за себе си.Радвай се,че детето харесва гледачката и не изпитвай вина,че не си нон-стоп с него.

# 7 6 юли 2006, 15:37 ч.

София
Мнения: 3 669

Моето мнение е не че точно ти се сърди ,ами ... може би се чуства изоставено.Не ме разбирай погрешно- аз не съм лоша майка,но с Валето се държа понякога направо отвратително. Случвало ми се е така да ме вбеси,че да ми се иска да му откъсна главата/Аз по принцип съм избухлива/.Но малко след това като го гушна и го успокоя той не ме е отблъсквал или ми се е сърдил,напротив ако баща му се опита да го вземе за да се успокоя аз- той започва да плаче....Това е нормалната реакция на бебе към майка му според мен.
Но конкретно в твоя случай- бебето се чуства отхвърлено и може би както се казва си придава важност/аз съм на мнение че и малки бебета могат да се преструват и лигавят/,бавачката му угажда и то се чуства добре с нея,но забелязала ли си дали плаче ако тя го оставя или плаче за теб?АКО ПЛАЧЕ КАТО ИЗЛЕЗНЕШ ИЛИ ГО ОСТАВЯШ НАСТРАНИ ЗА МАЛКО- НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ- ТО ВСЕ ОЩЕ ИМА ГОЛЯМА НУЖДА ОТ ТЕБ.А АКО НЕ ПЛАЧЕ ИЛИ СЕ ЗАНИМАВА С НЕЩО СВОЕ- ПАК НЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЙ- ТО ЗНАЕ ЧЕ ЩЕ СЕ ВЪРНЕШ- НАЛИ НЯМА КЪДЕ ДА ОТИДЕШ.... Laughing

# 8 6 юли 2006, 15:44 ч.

Мнения: 1 680

търсиш под вола теле, успокой се и си прости, бъди сигурна в решението си.

# 9 6 юли 2006, 15:51 ч.

Мнения: 3 089

и аз мисля, че вероятно иде реч за някаква форма на сърдене. или неудоволствие поне. със сигурност моята дъщеря ми се сърди при определени ситуации. и тогава ми става криво-криво. има и други, в които ми се кара - започва да бръщолеви с висок обиден тон бля-бля или ба-ба като ме удря по коляното или отива при баща си и докато ме гледа вряска сърдито. абе точно каране. що да не е възможно? като е бебе да не е съвсем без емоции? но пък мисля, че ще мине. все пак не може цял живот да се сърди, нали? като свикне, че сутрин излизаш, но вечер се връщаш и това не значи, че е изоставено и няма да те види, и нещата ще се нормализират.

# 10 6 юли 2006, 15:56 ч.

София
Мнения: 3 390

Според мен бебето пораства и проявява някаква форма на предпочитания, но чак пък да ти се сърди. А и какво от това...Толкова пъти има да ти се сърди, докато стане на 40 и осъзнае, че си му дала толкова много.

# 11 6 юли 2006, 15:59 ч.

Мнения: 5 475

Цитат на: errai в чт, 06 юли 2006, 14:41

не се притеснявай! Peace

# 12 6 юли 2006, 16:07 ч.

Мнения: 492

Според мен ти изпитваш угризения и затова си внушаваш, че ти се сърди.може просто да не му е било до усмивки на бебочето!Спокойно!

# 13 6 юли 2006, 16:08 ч.

Ще споделя и моя опит.Със съпруга ми и све имаме собствен бизнес,който налага целоседмична работа.Аз съм в майчинство и се гледаме с бебка сами,но за да си почине све в неделя аз и съпруга ми ходим на работа за около 6-7 часа,през това време малката епри баба си.Като я взема вечер не мога да си позная детето #Crazy

Не ми се смее нито на мен нито на тати.Извръща глава не ни обръща внимание каквото и да правим.Извинявам се че не мога да те успокоя,но лично за мен моята дъщеря ми се сърди,че я оставям на баба й.Много ми е мъчно и на мен ама е така #Cussing out

# 14 7 юли 2006, 23:37 ч.

София
Мнения: 39 761

Може би има известен дисконфорт, но не може да се каже "сърди се". Според мен де.
Дияна е голяма, и мога да кажа кога се сърди и кога не. И на нея не й беше приятно, че почнах работа и не ходя да я взимама от градината.
Ще мине.

Препоръчани теми

Рев в количката

За бебета и деца от 0+ месеца. Бързи въпроси, отговори и съвети. Тема 110

Хемороид при бебе

Удар по главата

Причина:

Причина: