А как сте с лелите и вуйчовците на децата си ?

Аз нямам брат или сестра.

Мъжа ми има брат, който много обича малкия.
Няма да забравя как на изписването на дъщеря си (племенницата ми) той в началото не се занимава с нея за да играе с малкия на криеница (това като взеха бебето и отидохме у тях да се черпим).
И не взе тях (етърва ми и пелеменницата с колата), а нас караше.

Така да се каже - зарязва си детето винаги, за да е с нашия син. Мъжа ми му е длъжник, и следва и той да прави така с малката. Като порасне де, сега е бебе.

аз имам сестра-меко е ако кажа,че Дани често я предпочита пред мен.Тя му е като връстничка,такива щуротии измислят заедно,много се обичат.А сестрата на мъж ми не сме близки,но те живеят далече и нямаме възможност да се виждаме често.Но винаги изпращат подаръци,обаждат се по телефона за поводи.Поддържаме редовни отношения,за което й благодаря.

 
Аз просто ще си премълча по темата.

Аз не мога да се оплача нито от вуйчото, нито от лелята. Много обичат Рали и постоянно й правят подаръци. Лелята не живее в София и се виждаме по-редко, но почти всеки ден се обажда по телефона да чуе как сме и ние и детето, ако не се обади тя-мъж ми им звъни, много са привързани и се обичат.
А пък аз много си обичам моето братче, откакто се роди Рали идват с приятелката му винаги, когато са свободни и ми е голям кеф.
Братовчедките ми също са големи скици и обожават Рали, идват често да я видят и все й носят подаръци.
Изобщо, откакто се появи детето се сближихме още повече всички.

Никак не сме.Аз самата не робувам на роднински връзки и не ме вълнува лелята дали обича детето ми, бабата дали помага и т.н..Аз нали го обичам.

Ако има приказка, че зълвата е втора свекърва, то тя не важи в моя случай. Много добре се разбираме, а с дъщеря ми се обожават!

Аз имам братче и мъжо братче.Моя брат има приятелка която Обожава малката,то чувствата им са зваимни и това ме радва.НО с зълвами някакси е по различно стои по студена и почти не обръща внимание на малката и по неино изказване и надувала главата .

От моя страна децата ни имат вуйчо - той е най-любим от всички, защото при него няма забрана за нищо и всичко може да се прави. От страна на мъжа ми, имат леля - често ни идват на гости, обръщат им внимание и им правят хубави подаръци. С една дума и от двете страни лелята и вуйчото са хора, на които им се радваме.
Това, което искам да кажа обаче е, че лелите и вучовците се държат към децата ни така, както са им отношениеята към нас самите. Но не и на последно място зависи и с какво се занимават. Например, брат ми и миналата година, и тази година, когато Жоро свърши у-ще го взе на гости за една седмица (живеем в един град). Но и работата му е такава, че Жоро не е проблем да е с него през деня. А леля му това не го е направила по простата причина, че имат плетачна фирма и няма как децата да бъдат завряни цял ден между машините. Това не означава обаче че не се интересуват от децата и че не ги обичат.
Всичко опира и до манталитета на хората.
От своя старана аз обожавам племенниците си, но не съм направила кой знае какво за тях - дали са убедени, че ги обичам тогава? Живота понякога ни налага такива ситуации, които трудно се обясняват ако няма разбиране между хората (роднините).

     Аз още нямам дете(сега съм бременна),но темата много ме вълнува,защото искам бебо освен да си има  мама,тати,баби(нямаме си дядовци) също така искам  да си има хубава връзка с вуй4овци и лели и братов4еди в бъдеще.Аз не съм имала такава.Имам брат,с който сме много близки,в постоянен контакт сме,4увства се 4е сме семейство просто.За нашата сватба няма да ви обяснявам колко помогна и изобщо иска да е полезен постоянно.Така 4е знам 4е истински ще се интересува от бебока.Моя мъж има брат.Ама много отдале4ен от нас милия(не в километри).Живее с приятелката си наблизо,но никаква близост не се 4увства.Виждаме се с тях по 5 6 пъти в годината в къщата на моята свекърва.Когато се видиме отношенията са ни то4ни,нямаме проблеми между нас,но се вижда 4е няма близост просто.Колко пъти сме ги канили да ни дойдат на гости все нещо имали да правят.Ако не е по повод (рожден ден например) не идват.Ина4е съм им благодарна 4е преди месец когато ходих до бърза помощ,защото се 4увствах зле ми се обадиха да се поинтересуват как съм.Знам 4е като се появи бебо ще се радват,но когато се видим,а то не е 4есто.А също така знам,4е тя е прекрасна леля(има поне 7 племенници от нейните сестри и братя)Кофти ми е 4е хем сме близко семейство пък не се 4увства така,още пове4е 4е няма особена при4ина,но ситуацията е такава.Няма да насилваме нещата де.Аз ще полагам усилия от моя страна вси4ко да си е то4но пък кой знае,може беб4о да ги о4арова и да ме изненадат.Аз много искам те да си имат де4ица и да съм леля.

Все пак мисля, че всичко си зависи от човека. Просто не всички хора имат подход и интерес към чуждите деца.

И ние сме добре, аз имам сестра ,а той брат

И ние така,аз- сестра,той -брат.

такива са хората а като си помисли6 ти е близка