Публикувана: 5 юли 2006, 17:05 ч.
Последно мнение: 6 юли 2006, 15:18 ч.

Страхувате ли се?

1 266
25
1

# 15 6 юли 2006, 07:31 ч.

Мнения: 27

Да и аз се страхувам и съм убедена, че с времето ще се страхувам повече.Все пак Александра е само на 3г и повечето от времето си прекарвам с нея, а работата ми е на 5 мин от вкъщи където се гледат с детегледачката.Не излиза никъде без нас, не от страх, а по стечение на обстоятелствата. Всичко това ще се промени, като се приберем в Бг, опасности колкото искаш. Внимавам обаче да не се вманиячавам, не си позволявам да мисля в тази посока, защото смятам, че човек трябва да съсредоточава мисълта върху хубавите неща, да се зарежда положително и така да зарежда и хората около себе си, за да се случват хубави неща Grinning

Да са ни живи и здрави слънчовците Praynig

# 16 6 юли 2006, 08:04 ч.

При хората, които обичам
Мнения: 3 192

Страхувам се, но гледам да не се предавам на тези мисли, а да се наслаждавам на миговете с тях. Хората са казали: Малки деца - малки дертове, големи деца - големи дертове.
Колкото повече растат, толкова повече се страхувам. Страхът преминава от такъв за чисто физическото им оцеляване и комфорт до паника буквално, при мисълта за средата, в която биха могли да попаднат.

# 17 6 юли 2006, 09:10 ч.

София
Мнения: 1 352

Безкрайно добре те разбирам. Чуствам се абсолютно по същия начин, само че по 2. Опитвам се да го превъзмогна и да се отърся от тези страхове, но за сега не успявам. Мисля си, че цял живот ще ме съпътстват.

# 18 6 юли 2006, 09:36 ч.

Мнения: 4 621

И аз много се страхувам и си мисля, че винаги ще е така Rolling Eyes

Е,гледам да пропъждам тези мисли от главата ми и да се убеждавам, че всичко ще е наред и няма да се случват лоши неща Praynig

# 19 6 юли 2006, 09:39 ч.

Варна
Мнения: 1 306

Много ме е страх, чак ми минават страшни картини през съзнанието и ми призлява. А не искам да мисля за такива неща, понеже донякъде вярвам, че мислите се материализират, но не мога да се спра. Примерно откак сме в тоя апартамент - 7 етаж, като погледна към терасата, ми се схващат краката, понеже ми идват на ум само падания... fingerscrossed

# 20 6 юли 2006, 10:10 ч.

Мнения: 5 647

Страхувам се, разбира се, но гледам да не прекалявам, защото иначе ще се побъркам.

# 21 6 юли 2006, 10:25 ч.

Децата променят живота ни на 360 градуса и вече на първо място са те-напълно те разбирам как се чувстваш,защото и при мен е така.Опитвам се което зависи от мен да го правя,а другото лошото дано да ни заобикаля.Знам ,че не всичко зависи от мен -такъв е живота той ще порасне да е жив и здрав и аз няма да мога да бъда неотлъчно до него и да го пазя.Желая всички деца да са живи и здрави и им пожелавам БЕЗГРИЖНО ДЕТСТВО.И нека да се наслъждаваме на майчинството-това са миговете,които няма да се повторят.

# 22 6 юли 2006, 13:20 ч.

Мнения: 8 917

Всички го изпитваме Rolling Eyes

Старая се да не допускам подобни мисли до главата си...Господ да пази дечицата ни Praynig

# 23 6 юли 2006, 13:38 ч.

Мнения: 373

И аз се страхувам! Не смятам, че си луда! Това е част от това да бъдеш родител, според мен! И от съзряването, също! Даваме си сметка, че не сме всемогъщи и колко е крехък животът ни! Ако влезеш по време на литургия в църква, ще чуеш, че молитвите са Бог да ни пази от това, от онова, от всякакви неща, които могат да ни се случат! А те се случват. Аз лично повече се страхувам от болести или злополуки, от колкото лоши хора, а още по-малко природни бедствия, но и тези страхове са нормални, когато виждаш как хората се променят около теб (или когато си мисля за онази майка, която трябвало по време на цунамито миналата година да се откаже от едно от децата си, защото не можела да ги удържи - в такива моменти си плача... Но не параноясвам, ами се моля.)

# 24 6 юли 2006, 15:12 ч.

Мнения: 645

Страх ме е! Няма две мнения по въпроса. Но имам една приятелка която я е страх много повече от мен и много често ми се налага да я успокоявам и така сама се успокоявам. Ние сме много често заедно и все едната трябва да е по -безстрашна Crazy

А когато не сме заедно и малкия е на ясла си представям че там си играе, пее и е заедно с любимата си (влюбели сме Mr. Green

) и определено му е по забавно от колкото смен.

# 25 6 юли 2006, 15:18 ч.

Мнения: 8 505

Пъдя подобни мисли още на "входа".Но въпреки това понякога успява на ми се насади.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: