За "семейните връзки"

  • 2 869
  • 28
  •   1
Отговори
Винаги съм си мислела, че е странно човек да споделя проблемите си в нета, но понякога наистина имаш нужда да говориш и да чуеш други мнения-и то не задължително на анй-близките си...Ето, сега и на мен ми се случва
Родителите ми са разведени от 10 годишната ми възраст, майка ми и сестра ми, която тогава беше на 6Г, живеят в друга държава.От цялата тази история съм натрупала толкова много негативни и болезнени спомени специално към майка ми, че изобщо не искам да подържам каквито и да било отношения с нея.Всичките и любовни истории, когато баща ми беше в чужбина още преди да се разведат, qвно са оставили неизлечим отпечатък в мен.
Преди 3-4 г най-неочаквано след 14 г раздяла двете със сестра ми се появиха, майка ми отново беше с някакъв чужденец, "само за да и плати билета", мен това отново ме разтърси дълбоко-просто дойде в квартирата, където живеехме с мъжа ми (все още гаджета), без да се притеснява от нищо, без да и е неудобно и т.н.Просто потънах в земята от срам и неудобство и притеснения.Както и да е заминаха си,разменихме си мейли,като още с втория мейл тя заопчна да ме моли да изпращам покани на нейни приятелки за Бг и аз просто претанах да пиша, след време се случи така, че смених и мейл адреса си. Не изпитвах угризения,просто не исках да чувам нищо за нея.Преди няколко седмици обаче изведнъж в Бгс е появи 25 г ми сестра,ние знаехме, че се  е омъжила и има дете.Та появила се в къшата на баща ми изведнъж и какво се оказва.Вече е успяла да се разведе, детето и е при бившия мъж,който не и го дава, а тясе е оженила за друг пак защото и платил блета и и обещал, че ще и помогне да се установи в Испания и т.н.Всичко това го научавам по тел от нея, защото ние сега сме в чужбина, и то с такъв спокоен тон, все едно е напълно в реда на нещата!Просто не съм на себе си от тогава , не знам какво още мога да очаквам от тях, изобщо не ми се прибира в Бг, а до ваканцията ни отава седмица!Не мога да се преодолея, просто от този разговор всичко ми се обърна.....За сега смятала да остава в Бг с въпросния чужденец, просто не знам какви още ще ги надроби....
А на моменти се чуствам виновна, че не изпитвам желание да и помогна, дори и да я видя.Не мога да према разбирането и за морал, което явно е същото като на майка ми, просто съм видяла достатъчно.Не искам да имам нищо общо с тях, не искам да натоварвам мъжа ми и родителите му с подобни истории...Какво ще кажете, задължават ли ме "семейните връзки" в случая или не....Явно човек винаги си остава обвързан със тях каквото и да прави..... 

# 1
  • Мнения: 5 622

 И да и не. Да, задължават те, защото кръвта, вода не става и не, защото все пак всеки си поема по пътя в един момент и ако нямате какво да си кажете не виждам с какво си задължена на тези хора.

# 2
  • Стара Загора
  • Мнения: 671
Не. Семеините връзки не те задължават с нищо. Когато "семеиството" ти носи само отрицателни емоции  и се сеща за теб когато имат проблеми не мисля че си задължена към тях по-някакъв начин. Тъжно но истина. По добре  да си прекратиш контактите с тях отколкото цял живот да се мъчиш. Sad

# 3
  • Мнения: 1 172
Задължава те, но ако и те имат някакви задължения към теб. Доколкото разбирам от разказа ти, не поддържате много много връзка и срещите с тях не ти носят положителни емоции, а тъкмо обратното. Просто събери смелост и им обясни положението -че не одобряваш постъпките им и че не искаш да комуникираш с тях при това положение.

И все пак всичко зависи от отношенията в рода ви - какво очакват другите от теб, дали твоите лоши отношения с майка ти и сестра ти, ще повлияят на отношенията ти с другите ти роднини (с които се разбираш добре).

Аз не зачитам тези връзки и с това си докарвам много неприятности, но не мога да си хабя нервите за глупостите на този или онзи, само защото бил роднина. Ето ти пример - никой в рода на мъжа ми не понася един негов братовчед, всички в негово отсъствие се надпреварват да го оплюват и подиграват, да говорят против него, но само аз казах, че с този човек не искам да комуникирам, защото не ми е приятен и не виждам какви общи теми можим да имаме. От този момент нататък станах най-черната, защото не уважавам човека - сякаш лицемерието и обидите зад гърба му са уважение някакво. Ако и при вас има такива очаквания, ще трябва добре да обмислиш положението.

# 4
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 20 317
Не мисля, че те задължават. Тя е голям човек и може сама да носи отговорност за себе си. Не би трябвало да очаква т нещо повече от обикновена любезност в рамките на възпитанието. Ако имаш желание и възможност можеш да й помогнеш, но ако не чувстваш вътрешна необходимост за това - то не си длъжна да си усложняваш живота с чуждите проблеми. защото вие така или иначе, независимо, че сте родни сестри сте си чужди. Не може да се сеща, че съществуваш само защото има нужда от финансово рамо, например.
И не виждам защо ще се чувстваш засрамена от нейното / и на майка ти / държание - ти не можеш да контролираш техния начин на живот, нито възгледите им, нито постъпките им.
Реши за себе си дали я искаш в живота си или не и й го заяви открито. Така ще ти бъде по-лесно. Успех и по-малко нерви. Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 985
Не, не те задължават, при всичко което описваш. Предполагам , че ти е мъчно за тях, но така или иначе те сами са си избрали пътя в живота. И ти не бива да се чувстваш длъжна с нищо към тях. Не се натоварвай с техните проблеми, още повече, че както ти казваш , те сами са си ги надробили. А също така , недей да мислиш и морала им. Големи хора са , така са преценили , така са направили. Не се чувствай гузна заради грешките на другите. Пък били те и твоя майка и сестра.

# 6
  • Мнения: 7 474
Винаги съм била много против "задълженията" поради "семейни връзки"  #Cussing out Според мен хората се оценяват по това, което са , а не защото са ти роднини, същото важи и за родителите.  Crossing Arms

# 7
Семейните връзки задължават към хората от семейството. Твоето семейство е баща ти и съпруга ти. Онези двете фльорци да са си правели сметките, когато са прекъснали семейните връзки. Сами са си виновни, само да се оправят. Споко, все ще се намери някой заблъден мъж да им плати квото има за плащане.

# 8
  • Мнения: 5 475
Винаги съм била много против "задълженията" поради "семейни връзки"  #Cussing out Според мен хората се оценяват по това, което са , а не защото са ти роднини, същото важи и за родителите.  Crossing Arms

 Peace  точно така!

# 9
  • София
  • Мнения: 35 817
Винаги съм била много против "задълженията" поради "семейни връзки"  #Cussing out Според мен хората се оценяват по това, което са , а не защото са ти роднини, същото важи и за родителите.  Crossing Arms
И аз мисля така Peace

# 10
  • Мнения: 1 761
Напълно те разбирам,защото аз също живея в чужбина и съпруга ми е чужденец.

Когато братовчедите ми разбраха,че живея извън Бг изведнъж почнаха да ми се обаждат за Рожден ден,Коледа,Нова година....след десетина години изведнъж се сетиха,че не сме се виждали отдавна....( пък какво толкова имаме да си гледаме)...през цялото това време никой от тях не се  поинтересува аз как съм,къде съм,какво правя,как се чувствам....
Когато пристигнах тук почнаха да се обаждат на майка ми и да и искат адреса и телефона ми в чуждата страна.И естествено разговорите ни ( за моя сметка) бяха"ами,знаеш ли,аз искам да дойда малко при теб Crazy" или " абе дай ми 2-3000 евро на заем,а пък аз все някой ден ще ти ги върна" Shocked Crazy Outta Joint....



Аз отговорих на всички,че времето ми е ангажирано,а заеми се отпускат от банките във всяка една държва по света,да се обърнат към няй-близкия клон.
Изобщо не се чувствам неудобно.Каквото го повикали,такова се обадило.
Не мисля,че трябва да се чувствам длъжна към роднини, с които ме свързва единствено документация.Всеки гради живота си според собствените си нужди,възгледи и умения,на мен даром никой нищо не ми е дал,ей така,заради хубавите ми очи.
Отказах се от наследствените имоти в Бг в полза на роднините си,те дори не ми казаха "благодаря"...Халал да са им.

# 11
  • Мнения: 6 206
Била съм на твоето място в много сходна ситуация и ти казвам:
Не, не задължават. Ама грам.

С брат ми и сестра ми имаме много силна връзка и страшно, ама страшно много се обичаме и сме си мили. Ще направя всичко за тях, както знам, че и те за мен. Обаче не стоят така нещата с майка ни, те са я отразяли напълно, а аз все се лутам и не мога да кажа край, не ме търси повече, въпреки че много сме изстрадали от нея. Винаги когато говоря с нея, се чувствам виновна, че се държа студено и как се изкушавам да й кажа да ни звъни повече, но нямам сили да ми се обърне езика. Тя не е в бг, нито брат ми и сестра ми и на тях някак си им е по-лесно, защото са по-далеч от нея и така стана, че тя няма координатите им вече. А когато си идва винаги ми звъни, носи подаръци на малкия, как да й обясня, че никой подарък не може да стопи пропастта помежду ни.

# 12
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
...как да й обясня, че никой подарък не може да стопи пропастта помежду ни.

с простички дума на майка към майка. Опитай Peace

Ох, като Ви чета се питам - възможно ли е една майка да се държи така с децата си?!?!?!  Shocked ooooh!

иначе ГОСТ-е 1:
Ако не сте близки със сестра ти, хич не си струва и дума да си обелите, камо ли да се мъчиш да й помагаш.

# 13
  • Мнения: 293
аз игнорирам роднини, съседи, всякакви такива, които си мислят, че е тяхно право да ми се бъркат в живота. Но за майка и сестра... те са ми най-близките. Дори не мога да си представя такива майки, каквито описвате..  Обаче се присъединявам към тези, които те съветват да ги отсвириш. На твое място просто бих помислила кое е важно за мен, а всякакви лепки.. аут! Но... уф, защо пиша изобщо, като не си представям да отсвиря сестра си. Ма пак - вие не сте близки, не се чувствай задължена.

# 14
  • Мнения: 5 622
Била съм на твоето място в много сходна ситуация и ти казвам:
Не, не задължават. Ама грам.

С брат ми и сестра ми имаме много силна връзка и страшно, ама страшно много се обичаме и сме си мили. Ще направя всичко за тях, както знам, че и те за мен. Обаче не стоят така нещата с майка ни, те са я отразяли напълно, а аз все се лутам и не мога да кажа край, не ме търси повече, въпреки че много сме изстрадали от нея. Винаги когато говоря с нея, се чувствам виновна, че се държа студено и как се изкушавам да й кажа да ни звъни повече, но нямам сили да ми се обърне езика. Тя не е в бг, нито брат ми и сестра ми и на тях някак си им е по-лесно, защото са по-далеч от нея и така стана, че тя няма координатите им вече. А когато си идва винаги ми звъни, носи подаръци на малкия, как да й обясня, че никой подарък не може да стопи пропастта помежду ни.

Ох, мъчно ми стана като прочетох какво си написала. И аз недоумявам как е възможно майка на три деца да остави нещата да стигнат до там, че собствените и деца да не искат да имат нищо общо с нея  Confused

Не дай Боже никому!

Общи условия

Активация на акаунт