Не харесвам приятелите на детето си. Тогава???

Мисля, че майка ти се е справила много добре и ти ще успееш

На мен ми се е случвало чак след няколко години приятелство (в доста по-зряла възраст) да разбера, че нещо не са читави.....та нека детето само да проумее, от поведение, отношение, ти само му покажи какво да гледа.

Майка ми е абсолютно същата и сега даже /вече и по отношение на мъжете/. Много се дразнех и се дразня и аз.

Нямам идея какво да те посъветвам, освен да се опиташ да се дистанцираш, но знам, че и на мен би ми било трудно.

Ще следя темата с интерес.

И моят син е на 7г. и аз процедирам така.

А как решваш, че едно дете е неподходящо да бъде приятелче на твоето? Смяташ, че не е достатъчно умно ли, не е добър ученик, не е добре възпитано, не харесваш родителите, какво? Има лошо влияние над нея ли?

Единственият случай, в който мъжът ми недоволстваше от едно момче в детската градина беше когато синът ни започна да употребява думата "л..но" и разни подобни, да "се гъзи" и да чуваме от учителката, че се държат лошо с въпросното дете. Той се беше напушил да говори с родителите му, но аз го спрях, тъй като всъщност не знаем доколко всичко това е идея на нашето дете, доколко - на другото. И се опитваме да коригираме поведението на нашето, макар и не особено успешно май.  

Уместен въпрос. И аз това исках да ви питам. Колкото до мен... Ами не знам как. Точно там е работата. Рядко е от конкретна постъпка. Последния случай: идва момиченцето у нас, дйствието се развива на вилата. Двете девойки са се разположили на голямата люлка. За синът ми няма място. Той се мота известно време около тях. Накрая пожела да седне на люлката. Място колкото искаш, стига те да седнат, а не да се изтягат полулегнали. Момиченцето го изпъди. Най-безпардонно.  Аз съм на терасата и гледам, но те не знаят. Вбесих се. Извиках Наталия и я скастрих здраво. Такива случки се заредиха поне 5 през този ден. Знам, че е малка, за да прецени правилно ситуацията, знам, че сигурно искам прекалено много от едно 8 годишно дете. Обаче ме е яд. Но ако трябва да съм честна, не заради това не я харесвам. Не я харесвам от мига, в който Наталия я доведе вкъщи. С кожата си я усетих. Мъжът ми счита, че съм претенциозна, надменна, че не съм права изобщо. А аз съм се запънала като магаре на мост.

Още не съм се сблъскала с подобен проблем, но смятам, че е най-добре да се говори открито с детето - кажи му че ти не харесваш това дете, като изтъкнеш съвсем честно причините. Децата оценяват честността и искреността. Едва ли ще се обиди, ако твоето мнение е различно от неговото.

Divana, не може да не си избирателен и критичен родител към приятелите на детето си. Аз лично съм такава, защото например се появява едно ново дете в квартала и започва да играе с детето ми.ОК, но досега детето ми си е играло с още 2-3 деца пред блока, а след появата на новото дете, щуква да обикаля квартала с него.Колкото и да му обяснявам, той ми отговаря - Гошко как може да се отдалечава от блока, а аз - не.
Как е успяло да му повлияе това дете незнам, но предпочитам да не играе с такива деца, дето да го карат да потъпква правилата ми и накрая аз лошата, че съм забранила.

dara аз мисля,че децата на тази възраст трудно биха могли да определят някой като приятел или неприятел.В смисъл такъв,че имат много хляб да изядат преди да се сблъскат с тези моменти.Те са доста непостоянни в отношенията с някое дете.Дъщерята на приятелят ми е на 9.В училището дружи с много деца.Много лошо впечатление ми направи постъпка на нейната приятелка с която седят на един чин.Другото дете беше болно,и нашето момиче се заиграло с друга тяхна съученияка.Вечерта като се прибрахме милата звънна по телефона да чуе болното си другарче,и да и разкаже как е минал денят в училище.По едно време чувам аз едни викове,едни ревове,и се чудя какво става.Като им приключи телефонният разговор,я попитах какво се е случило,а тя милата започна да разказва,как нейната приятелка и се е разсърдила за това че тя цял ден играла с другото дете в училище,и че и е забранила да дружи с нея.Можете ли да си представите.Те са по 9 години,и вече се започва с манипулацията.Много се ядосах,и започнах да и обяснявам как ако имаш истински приятел до себе си ,тои най-малкото няма да се опитва  да ти диктува какво да правиш,а камо ли да ти забранява нещо.Много са деликатни тези отношения на тази възраст според мен.И аз съм "яла дървото" от  "приятелите" си.Но сама съм стигнала до заключенията си кой си струва и кой не.Ти си до нея за да я насочваш,имаш най-силно влияние върху децата си,и можеш да помогнеш с много обяснения.Но е хубаво понякога да ги оставяме да си "ожулят носа" както се казва.
Успех. 

На голямото си дете обяснявам, че не обичам децата, които се мъчат да го обсебят за себе си и да го карат да пъдят брат му. Трябва да знае, че брат му е на първо място.
 И моят син има такива приятели, но той най-мнаго си обича тези, които са настина интелигентни и много уважават не само брат му, но и цялото ни семейство, а и уважават  и своите братя и сестри и всички си играят много добре.

Тази работа с по-малките братя и сестри........ Вярно, братята и сестрите би трябвало да са на първо място, обаче........ реалността е друга. И досега си спомням с отвращение как си играем с някоя съученичка у нас на гости и брат ми се навира при нас, а ние го пъдим, но майка ми казва "ама той е по-малък и няма такива приятели, играйте си с него". Добре, но брат ми не можеше да играе игрите, които играехме ние. Или се сърдеше, че е паднал на Черен Петър. И като краен резултата - играта беше развалена. Сега си мисля - децата имат прави да си играят с приятелите си без намесата на по-малки или по-големи братя и сестри. ОБАЧЕ ако имам две деца може да си променя мисленето, то не се знае. Казвам горното от позицията на по-голямата сестра. Та майки - според мен вашите деца понякога са прави да не искат малките си братя. (или бъркам?)

Аз се ядосах, не защото не са искали да играят с него. Той просто искаше да седне на собствената си люлка в собствената си къща. И то защото столчето беше мокро. Все едно. Стори ми се безкрайно невъзпитано да изгониш човек от някъде в собствения му дом, след като ти си поканен там от него. Знам, че тя е малка, но не толкова малка да не осъзнава, че е нахална. Иначе малкия не се впечатли, не се разстрои, не се оплака. Аз си се ядосах просто. Абе търся му колая на това дете.  Всичко, което прави сякаш потвърждава усещането ми за него.

А, то просто не ти е от кръвната група. Инстинкт някакъв.

Тогава... ще ти бъде доста трудно, но какво да се прави! Чувства човешки 

За ситуации като тази, която си разказала, смятам, че е задължително да браниш територията на по-голямото дете и желанието му да прекара някакво време насаме с приятелка без по-малки братя или сестри.
Ако люлката наистина е само на по-малкото дете, тогава се обръщаш към по-голямото и го молиш да се премести някъде другаде, но не допускаш по-малкото да тръгне по петите му след това.
Ако люлката е обща, просто дискретно привикваш по-малкото, обяснваш му, че сега сестра му иска да се види със своята приятелка. Казваш му, че то по-късно ще се люлее, когато люлката се освободи и му помагаш да си намери някакво друго занимание.

Иначе според моите разбирания е недопустимо да се квалифицират хората (нахални, глупави и пр.), още по-малко децата. Можем обаче и даже е задължително да обсъждаме постъпките, точно, както каза Valia75 и евентуалните последствия от тях.
Всъщност дотук аз разбрах само за една конкретна постъпка, която по-скоро ми заприлича на естествената момичешка реакция, когато някой малък "натрапник" се опитва да развали тайното шушумушене.