От известно време дъщеричката ми е доста свенлива, срамежлива и плаха пред "чужди" хора (приятели, роднини). Няма още 3 годинки. Крие се зад мен, мълчалива е, свежда срамежливо глава, започва да говори тихичко, на ухо...... Отказва да общува и се затваря в себе си като сме сред хора. В къщи е живо и дори палаво дете - играе, пее, не млъква и за секунда. С децата като цяло няма проблем - бързо и минава срамът, сприятелява се и започва да щуре с тях. Но има и моменти в които се зелепя до мен и не мръдва и за миг. Чудя се къде греша и как да я насърча да бъде по-.... смела и самоуверена навън?
- Публикувана: 3 юли 2006, 01:14 ч.
- Последно мнение: 4 юли 2006, 20:42 ч.
Период ли е това? - срамът
Дияна е на моменти. Понякога сама си признава, че се срамува. Не е от срамежливите, но при среща с непознати има известен период, в който седи като малко пънче 
Бързо й минава.
Не наблягай, и не обръщай внимание, постепенно ще отмине.
Аз като малка най-много мразех някоя приятелка на баба ми да ми защипе бузите и дам и каже "ама теб баби срам ли те е ?"
Бързо й минава.Не наблягай, и не обръщай внимание, постепенно ще отмине.
Аз като малка най-много мразех някоя приятелка на баба ми да ми защипе бузите и дам и каже "ама теб баби срам ли те е ?"
Е, то и големите хора не се хвърляме на врата на всеки познат на баба ни , нали:)
Остави я. Дори кажи на познатите ви да не я нападат като я видят, за да не се притеснява.
Нека се държат спокойно с нея...да и дадат време да свикне...тя да ги заговори първа.
Поне при Елина това действа добре:)
Остави я. Дори кажи на познатите ви да не я нападат като я видят, за да не се притеснява.
Нека се държат спокойно с нея...да и дадат време да свикне...тя да ги заговори първа.
Поне при Елина това действа добре:)
При някои е период, при други - характер, при трети и аз не знам точно. Синът ми беше така на тази възраст, но той отказваше да говори с който и да е. Благодарна съм на учителките в детската градина, които много поработиха по този айде да кажем проблем, макар че не е съвсем. Сега не е съвсем отворен, но все пак не е и това което беше.
Не се притеснявай, и Стоил беше така доскоро, а сега полека-лека отшумява - явно е било някакъв период!
Все си мисля, че това е предпочитане пред абсолютно свободното общуване с непознати - всякакви хора има, не се знае на какъв ще попадне, да не дава Господ!
Дори вчера провеждахме сериозен разговор, който по-късно обърнахме на игра, след един мой сън, че детето се е изгубило
! Как не трябва да говори, да отива и да взима нещо от непознати, когато няма някой от нас наоколо...
Все си мисля, че това е предпочитане пред абсолютно свободното общуване с непознати - всякакви хора има, не се знае на какъв ще попадне, да не дава Господ!
Дори вчера провеждахме сериозен разговор, който по-късно обърнахме на игра, след един мой сън, че детето се е изгубило
! Как не трябва да говори, да отива и да взима нещо от непознати, когато няма някой от нас наоколо... 
От известно време дъщеричката ми е доста свенлива, срамежлива и плаха пред "чужди" хора (приятели, роднини). Няма още 3 годинки. Крие се зад мен, мълчалива е, свежда срамежливо глава, започва да говори тихичко, на ухо...... Отказва да общува и се затваря в себе си като сме сред хора.
а после е направо досаден като се залепи за някой. 
Това поведение за кратко ли е или през цялото време пред чужди хора е така? Защото на моменти моят голям син се държи така но до 10-20 минути се отпуска. Оставям го сам да се отсрами а после е направо досаден като се залепи за някой.
а после е направо досаден като се залепи за някой. Понякога се отпуска много бързо, а понякога е способна и с часове да стои тихичко до мен. За съжаление в последно време започнаха да преобладават вторите ситуации. Водя я на пясъчника, а тя стои с мен на пейката.... Искам да е по-отворена, да общува свободно и да бъде самоуверена, точно както е у дома. Но явно в момента това какво мисля аз и какво иска тя са съвсем различни неща и затова ще я оставя тя да ме води.
Искам да е едно щастливо дете и да се радва на всеки миг... Искам да й вдъхна самочувствие, за да се преборва и да побеждава.... не я притискай, не коментирай /особено пред нея/; моментът ще отмине, но ако привличаш вниманието /нейното и на околните/ върху реакциите й, може да задълбочиш нещата 
