Как се отказахте от напразните надежди?

  • 2 933
  • 32
  •   1
Отговори
Защо аз не мога?Защо продължавам да вярвам в илюзии и лъжи,да живея в неизвестност и да тормозя себе си?Вече не издържам,чувствам се нещастна,излъгана,наранена и самотна.Нищо не ми носи радост.След поредния разговор със съпруга ми/с който сме разделени/,отново повярвах,че ще се промени,че ще обръща повече внимание на мен и детето,че ще се съберем скоро,че няма да ме лъже вече.ВСИЧКО Е ЛЪЖА!Промяната продължи точно четири дни-и сега всичко си е постарому-той не се интерсува от моите чувства,играе си с тях,а аз не мога да го изтръгна от сърцето си и да продължа напред.Живея с измамни надежди и всеки път,когато отново се разочаровам,си казвам"край!вече наистина край!",и така до следващия път,когато ми замаже очите с лъжливи обещания и думи за това,"колко много ме обича".И така се въртя в един порочен кръг,който е вече от две години.Знам,че сама съм си виновна,но нищо не мога да направя.Уж съм интелигентен човек,но когато става дума за НЕГО,се държа като последния идиот.ЗАЩО НЕ МОГА ДА СЛОЖА КРАЙ ВЕДНЪЖ ЗАВИНАГИ?Някъде дълбоко в себе си знам,че той е загубена кауза,че щастието ни вече е минало,но не мога да се примиря и да го приема.Все повече губя почва под краката си и незнам как да се справя.Моля ви,споделете как вие го преживявате,КАК СПРЯХТЕ ДА СЕ НАДЯВАТЕ!Много объркано стана,но  се чувствам много зле и просто трябваше да се изплача пред някого.Благодаря за търпението!

# 1
Аз съм в абсолютно същото положение, с тази разлика, че все още не сме разделени. Ужасно е думите и делата да се разминават кардинално. Защо вярвам, след като на следващия ден ми се доказва обратното? Защото съм нещо не в ред. Мислех си, че няма начин да не съградя това, което искам - илюзията. Само че човек не може да контролира всичко, още по-малко начина, по който другия се отнася към него, чувствата, които изпитва или по-скоро не изпитва. Мислех си, че със силата на моята любов мога да променя нещата, непрекъснато се стремях към мечтата си, толкова красива в съзнанието ми, толкова достъпна в съзнанието ми, и положих доста жертви в нозете и, и ги забравях, за да продължа напред към нея. Разбрах, че тази моя упоритост да постигна това, което искам, е равнозначна на глупост. И аз се мисля за интелигентна по принцип и в частност за много глупава. Но всъщност знаеш ли, тук май става въпрос за чувствата, които жената изпитва, силата им, мечтите и копнежа по тези мечти, толкова близки, а всъщност толкова далеч. Тук не става въпрос за интелигентост, а за душевност. Не си глупава, просто си много чувствителна, ранима, доверчива и любяща. Не зная какво да те посъветвам, надявам се да имаш сили да превъзмогнеш този срив, надявам се и аз да имам сили. Hug

# 2
  • Мнения: X
В много трудна ситуация си. Аз също го потърпях моя бивш бая бая дълго - към около половин година. Иска ми се да се оправдая с това, че бях бременна тогава и току-що родила, но май себе си лъжа. При нас просто той взе решението, естествено аз не съм се влачила след него, казвах му: нищо не искам от тебе, просто вземи решение дали ще се върнеш вкъщи или ще се развеждаме, което при него трая 6 месеца /вземането на решение/. Аз послушничко си чаках. Имайки предвид, че го обичах, че си вярвах че мога да имам семейство с него, и че е бащата на детето, което аз винаги съм искала - аз, той и дете - не съжалявам че потърпях. Но не беше 2 години. 2 години е твърде много време за търпение. Можеш да ми се разсърдиш, но 2 години е примирение. Не го приемай вкъщи когато реши, бъди наистина по-твърда, накарай го той да вземе решението и ще видиш, че ще те остави на мира. Защото очевидно не иска да сте семейство. Вземи му ключа. Обясни му, че не може идва когато си иска. Че не може да вижда детето си когато си иска, а това ще става когато ти искаш. Така му натвърдни, че имаш мнение по вашите отношения - поне ще го натиснеш да вземе решение, ако ти самата не можеш . Е, аз пък преди това го потърпях цели 3 години - семейство бяхме, но нещата не бяха наред, така че може пък и да съм била по-голям стоик и от тебе.  newsm78
Всъщност аз без да искам направих доста, за да го изгоня. Просто не мълчах. Казвах какво не смятам за наред. Накрая той не издържа. Прекалено в много неща го упреквах, неща, които той не можеше да промени в себе си - да се дисциплинира в някои отношения - и просто реши че му трябва някоя, която да го уважава. Аз наистина не го уважавах и той го знаеше. И избяга.
Дано нещо от това, което казах, ти помогне да намериш правилния подход.
Страшно е като погледнеш назад и видиш как си живял. Не се давай нито ден повече.

# 3
  • Мнения: 6 315
Аз нямах такива надежди за разлика от него. Просто решението за раздяла бе мое и беше окончателно. По простата причина, че почти година се опитвах всячески да спася брака си и семейството. Накрая не издържах.... Усиличта бяха само и единствено от моя страна.

Може би ти трябва време - да разбереш, че животът не започва и не свършва с един мъж, че понякога е добре да бъдеш сама (колкото и да тежи това понякога - то наистина е нужно). Трябва да разбереш какво точно искаш от един мъж до теб и да осъзнаеш, че настоящият никога няма да ти го даде. Остави го да си иде, но не го пускай повече при себе си, не му позволявай да те разиграва, защото този фарс може да продължи твърде дълго, което никому не е нужно. Дай си време - наплачи се, излез с приятели, поговори с хората край теб и се опитай да си дадеш малко почивка.  bouquet

# 4
  • Мнения: 1 023
със срокове. до тая дата.
и или или. или така или ина4е.

и като на4ене деня последен и или-то не те устройва нито сега нито завинаги. погреби надеждите. ина4е много дълго ше карат на доболни4на помощ - а нито надеждите имат нужда от това, нито ти имаш време.

милк - вси4ко погреба.

# 5
За всичко сте прави,момичета.Вчера ревах цял ден,мислих,премислях и реших,че наистина е крайно време да погреба всички надежди/както милк ме съветва/.Според мен той отдавна е взел решение за себе си,но понеже е страхливец,няма сили да дойде и да ми каже в очите"край,бяхме дотук".Защото знае,колко много ще изгуби.Сегашното положение е най-доброто за един мъж-има жена,която винаги е на разположение-и за секс,и за разговор,има дете,с което се фука,но за което не носи никаква отговорност,и в същото време любимата му майчица/която е главната виновница за нашите отношения/ бди над него като орлица.Кажете,кой нормален човек ще се откаже от този начин на живот-ТОЙ ИМА ВСИЧКО,без да носи каквато и да е отговорност.Незнам дали ще успея този път,но ще направя всичко възможно да го изхвърля веднъж завинаги от живота си.Толкова ме боли,че не искам нито да го чувам,нито да го виждам.Дано само да не ми мине и този път.Вчера говорих с него и му дадох ултиматум до 15 дни да ми върне парите,които ми дължи/издръжка за 1 година/и да не ме търси повече.Мразя го,мразя и себе си,задето му позволявам да се държи така с мен.Благодаря ви за съветите,момичета.Да знаете,че ми давате кураж,от който толкова много се нуждая сега.

# 6
  • Мнения: 2 327
В момента и аз съм в подобно положение - взела съм решение и се опитвам да си го отстоявам, най вече пред себе си.
Трябва много добре да запомниш защо вземаш това решение и да си го припомняш по-често. Иначе наистина лошото бързо се забравя, човекът така е устроен...

# 7
  • Мнения: 357
Да, трудно е наистина, но в никакъв случай не е невъзможно!
При мене стана някак постепенно, първо много се разочаровах от него, второ обграждах се непрекъснато с хора, които ме обичат - роднини, близки, приятели и с всеки изминал ден си давах сметка колоко неща съм изтърпяла, а не е трябвало да ги търпя. И в един слънчев ден осъзнах колоко добре се чувствам сега, когато съм се освободила от влиянието на този човек.
Ти вече си разбрала, че не трябва да търпиш, взела си решение, остава да го отстояваш, което е най-трудното.
Моят съвет: Мисли трезво с главата, а не със сърцето си, направи го, ако не заради себе си, поне за детето си.   bouquet

# 8
  • Мнения: 2 863
"Най много сълзи са проляти от сбъднати мечти"...имах "удоволствието" лично да го разбера:))
При всеки повод оттогава, гледам да си го напомням, не гледам любовни филми, че ми развалят тъкмо създадената стройна система от нови самозаблуди и най-важното имам си игра - АКО ( беше станало еди какво си) - КАК щЯХ ДА ЖИВЕЯ СЕГА.... !!!
И като си представя една две картинки от този за щастие несбъднал се живот.....благодаря на Бога, че ме е опазил да направя някоя още по -голяма глупост от вече натворените.....и  отивам да си купя една бира Joy

Последна редакция: вт, 04 юли 2006, 09:52 от Jaly1

# 9
  • Мнения: X
Да, всъщност идва момента, в който като погледнеш назад в последните няколко години виждаш само болка и страдание. Започваш да ги виждаш изгубени.

В следващия миг се зарадваш - ами всъщност имаш невероятния късмет да не си загубил повече. Ами още 5? Ами и още 5?........

'ааааа... не не... добре че не търпях.....'

и ти ще се видиш в тоя филм само изчакай година - само година не повече

# 10
Тъжно е колко много жени са в моето положение.От това,което чета,оставам с впечатление,че аз явно не съм добре,защото всички,взели решение да сложат край,се чувстват по-добре и намират сили да устояват решението си.А аз имам чувството,че пропадам,че губя почва под краката си и нямам за какво да се хвана.Досега всичките ми усилия бяха насочени към запазване на семейството ми,ПРОВАЛИХ СЕ,и незнам как да продължа напред.Честно да ви кажа-искрено се възхищавам за силата и смелостта ви и ме е яд,че не мога да променя съзнанието си,  да спра да се поддавам на емоциите и да спра да живея в измамни илюзии.ИСКАМ СИ ЖИВОТА ОБРАТНО.Лошото е,че не знам как да си го върна.

# 11
  • Мнения: 1 023
Тъжно е колко много жени са в моето положение.От това,което чета,оставам с впечатление,че аз явно не съм добре,защото всички,взели решение да сложат край,се чувстват по-добре и намират сили да устояват решението си.А аз имам чувството,че пропадам,че губя почва под краката си и нямам за какво да се хвана.Досега всичките ми усилия бяха насочени към запазване на семейството ми,ПРОВАЛИХ СЕ,и незнам как да продължа напред.Честно да ви кажа-искрено се възхищавам за силата и смелостта ви и ме е яд,че не мога да променя съзнанието си,  да спра да се поддавам на емоциите и да спра да живея в измамни илюзии.ИСКАМ СИ ЖИВОТА ОБРАТНО.Лошото е,че не знам как да си го върна.

ако само от теб зависи - до сега не живота обратно да си си полу4ила, ми да е то4но такъв какъвто го искаш.
няма някой който да не се е опитал - тук, вервай ми не са провалили се в опитите, а такива, дето по един или друг на4ин са ги "саботирали" или просто са били от другия отбор.
пък периода време при всеки е разли4ен - мъ4но мъ4но, пък като видиш, 4е е все тая дали пла4еш, мрънкаш или ти мъ4но за тебе си - стиснеш зъби, па продължиш.
аде поздрав най-сърде4ен.

милк - казала и пак повтаря: от "разбито" сърце никой не е умрял. от разбити надежди и илюзии също.

# 12
  • София
  • Мнения: 4 493
Тъжно е колко много жени са в моето положение.От това,което чета,оставам с впечатление,че аз явно не съм добре,защото всички,взели решение да сложат край,се чувстват по-добре и намират сили да устояват решението си.А аз имам чувството,че пропадам,че губя почва под краката си и нямам за какво да се хвана.Досега всичките ми усилия бяха насочени към запазване на семейството ми,ПРОВАЛИХ СЕ,и незнам как да продължа напред.Честно да ви кажа-искрено се възхищавам за силата и смелостта ви и ме е яд,че не мога да променя съзнанието си,  да спра да се поддавам на емоциите и да спра да живея в измамни илюзии.ИСКАМ СИ ЖИВОТА ОБРАТНО.Лошото е,че не знам как да си го върна.
ТЪЖНО Е ДА!!! Не ти не си добре, просто много ти се е искало да имаш семейство и си се самозаблуждавала, че това е възможно с човек който не може да има семейство. Не си мисли, че си единствената търпяла 2 години, аз бях по-глупава и търпях повече - от което сега ме е адски срам, че съм го допуснала. Не пишеш колко е голямо детенцето ти, но знай че не му правиш услуга като се опитваш да постигнеш невъзможното - да сте семейство с този човек. Аз много време се заблуждавах, че правя жертвата със себе си в името на това да сме семейство и детето ми да живее с баща си. Докато не последваха какви ли не проблеми - дори здравословни с детето - придобити на нервна почва /говоря за дете на 5-6 годинки/, няма да споменавам аз как съм се чувствала и т.н. -  осъзнавайки какво причинявам на себе си и на детето си, заради едни фалшиви илюзии за "Семейство". Тогава спрях да си затварям очите пред лъжите му, които аз самата до украсявах и се самонавивах, че този път ще е различно. Просто казах - КРАЙ и се придържах към това, даже спрях да го слушам когато започваше да ми говори. Замислих се колко много време съм изгубила за да се разправям с него - загубила съм една невъзможна кауза - примирих се, че съм се провалила там където не съм имала никакви шансове за успех, там където явно всичко е било обречено на провал - и се отказах от него.  Намерих смисъл в това, че трябва да осигуря на детето си една нормална семейна обстановка в каквато искам да расте слънчицето ми - макар и да е с един родител. Започнах да мисля и за себе си - какво искам - "мъжът - баща на детето ми + лъжи+скандали+неразбирателство+ разбити нерви+ ......" или спокойствие в къщи.
Губиш почва под краката си защото целият свят се срива за теб - чувсваш се че е по добре да умреш отколкото да гледаш как кулите ти се разрушават една след друга, но това е за да се разчисти терена от тези фалшиви илюзии. Това е период през които почти всички минават - при весеки трае различно време. След което ще си стъпиш на крака, ще се отърсиш от "праха" и "боклуците" които си позволила да те заобикалят и ще започнеш да се чувстваш добре. Което ти пожелавам от все сърце.   bouquet 
Всички тук знаем, че в началото е трудно, но вярвай - ЗАСЛУЖАВА СИ.  bouquet
О о о о май стана мнооого дълго и дано не съм те объркала още повече  Blush

# 13
  • Мнения: 2 327
Живота обратно не можеш да си върнеш - той винаги си е бил твой. Сега трябва да решиш какво искаш да правиш с него. До сега е било ясно имала си цел, не се е получило. Правиш разбор, добавяш в архива и напред. Не е лесно, ама те хубавите работи трудно стават Simple Smile
Горе главата!

# 14
Момиче, я се вземи в ръце. Аз съм в същото положение с бебе на 2 месеца. Моя пръдльо ме остави бременна в пети месец заради колежка. Любов ли бе да я опишеш. През тези седем месеца съм мислила единствено и само за него, докато една вечер един приятел не ми каза, че е влюбен в мен. И оттогава мисля само за приятеля си и за нищо друго. Съветвам те да търсиш някой приятел, който ти е добър и да мислиш за него, а не за БИВШИЯ. Той просто е БИВШ. Целувки и смело -  рано или късно без въобще да  очакваш ще се случи нещо, което ще те изведе от това състояние.

Общи условия

Активация на акаунт