Публикувана: 28 юни 2006, 12:28 ч.
Последно мнение: 11 юли 2006, 17:12 ч.

"Еее, как може да нямате компютър вкъщи?!?"

2 550
45
1

# 30 29 юни 2006, 14:04 ч.

Мнения: 5 183

Моят племенник преживя нещо подобно... Имаше период, когато бяха доста затруднени материално. Те никога не са били кой знае колко богати де ... но дружат с едно по-заможно семейство, по-то4но дружаха ... Тяхната дъщеря /с няколко дни по-малка/ постоянно говорела на Ники 4е "не бивал", защото игра4ките му не били кой знае какви, нямал най-новата игра, която се рекламира в момента, та даже книжките му били по-стари4ки, а най-лошо от вси4ко /според нея/ е 4е нямал ни мобилен телефон, ни компютър. Това запо4на на възраст около 5, а за компютри и мобилни телефони заговотила наскоро. Сега са в първи клас. Моят племенник в на4алото не се впрягал много, но на сестра ми й ставаше болно ... Полека-лека спряха да се събират толкова 4есто. Зет ми си намери хубава работа. Могат да си позволят доста неща, но пак я карат по-кротко де, а и Ники не е разглезено дете, задоволява се и с малко, но от сърце.
Наскоро купиха компютър, за да сме във връзка постоянно. Горд е с новата придобивка, но не е мрънкал и настоявал за това. Милото сладко мом4е на леля. Много го оби4ам!

# 31 29 юни 2006, 16:52 ч.

Мнения: 7 375

Цитат на: пенелопа в чт, 29 юни 2006, 09:50

Немирница- Hug

това ми се въртеше и на мен в главата, ма пуста жега-не успях да седна надълго и широко да опиша възгледите си Peace

И на мен.Добре,че се намери някой да си прежали времето и да обясни на дълго и широко. Hug

# 32 29 юни 2006, 21:19 ч.

София
Мнения: 39 745

Такива намеци винаги ще има. Сега вече границата м/у населението в БГ е голяма. Имам много богати приятели, но слава богу до сега не съм чула реплика от рода на "как може да нямате..."
Иначе бих взела нещо на детето си, макар и да ми е трудно, но ако е в разумни граници. За сега исканията на Дияна не са големи, но пак има доста неща, които отказвам. Независимо колко "деца от градината" го имат.

# 33 30 юни 2006, 09:37 ч.

Мнения: 6 206

Не изчетох всичко, но нека ти кажа нещо от моето детство, наистина тогава беше много по-различно...
Бяха на мода обръчите, всички деца си играеха с обръч, беше много весело. Но аз нямах, просто нямах. Макар да струваше 5 лв. Бях при баба ми и дядо ми, те милите с едни пикливи учителски заплати, какво по-напред да купят. Попитах ще ми купят ли, те казаха да, като вземем заплати. И не казах нищо повече, знаех, че ако имат, ще купят. Обаче ми беше много мъчно, че всички си играят, правят съчетания, пък аз само стоя и гледам.
Един ден се прибрах вкъщи и си поплаках, в този момент се прибра дядо ми и ме попита защо плача. Казах му, че ми е мъчно, че всички имат обръчи, пък аз не...
Тогава той извади последните си 5 лв и отидохме и ми купи милия. Но никога няма да забравя колко тъжно ми беше за това парче пластмаса. После с такава любов си го гледах, търках си го със спирт, да ми е чист, едва ли не като нещо скъпоценно. Grinning

Зарекла съм, че детето ми няма да бъде лишено от неща, които значат много за него. Няма да отивам в другата крайност, в никакъв случай, но да, ако нещо значи много за него, бих направила и невъзможното, за да го има.

# 34 30 юни 2006, 10:51 ч.

Мнения: 2 885

Всички майки искаме най-доброто за децата си и да се постараем да не правим и повтаряме грешките на родителите ни.
Компютърното обучение на децата трябва да започне в най-крехка възраст с помощта на родителите.
Във форума "Моето бебе и аз" съм пуснала тема за обучението.

# 35 30 юни 2006, 12:26 ч.

София
Мнения: 7 242

Каспър, аз мисля, че е жалко, че повечето съвременни деца няма да имат такива спомени. И аз много съм искала, жадувала, мечтала и съм била безкрайно щастлива, когато съм получавала. За съжаление с дъщеря ми не е така. Вярно е, че не страда, но и не изпитва тази радост най-после да получи и притежава бленуваната вещ, която повечето от нас са изпитвали. Опитвам се умишлено да не задоволявам всичките й желания, но явно и в мен се обаждат спомените Grinning

.
Опитвам се да уча дъщеря ми, че не може да има всичко, което имат другите деца. Дори и да не е проблем за мен, не обичам да купувам нещо само защото и другите го имат. По-скоро опитвам да предложа алтернатива. Винаги и казвам, че има и много по-богати и много по-бедни от нас и, че трябва да е благодарна за това, което има.
А за компютъра на този етап смятам, че не се вписва в програмата на Цуца Mr. Green

Рано или късно и на него ще му дойде времето, но няма да е скоро Wink

# 36 30 юни 2006, 12:40 ч.

Мнения: 9 990

Ком-ра няма алтернатива за сега Wink

И няма много общо с игрите и забавленията тип-народна топка и въртене на обръч.
Тези игри пак ще присъстват в ежедневието на детето ми.Наскоро и купих ластик даже.
Но комп-ра е нещо съвсем различно.Това е като да ходиш на училище без химикалка-всички да пишат, а ти да се мъчиш да запомниш само...

# 37 30 юни 2006, 12:45 ч.

Мнения: 2 885

Компютърното обучение трябва да започне от най-ранна възраст.
В днешно време децата си разменят игри, линкове за сайтове, филмчета, песнички. Това е толкова масово явление, както вдно време ние играехме на ластик, а момчетата на фунийки. Това са децата в 21 век.
Ако детето бъде ограничено по някакъв начин и не приеме компютъра вкъщи за даденост и ние, родителите не сядаме заедно с тях да играем, да разглеждаме сайтове, да си говорим и обменяме информация, да сме другар в очите им...след време те намират паралелен свят в компютъра и няма да можем да ги откъснем от ПЦто.
То ще обменя информация с децата, а ние отстрани ще гледаме неразбиращо какво става с нашето дете.
Това е като сексуалното възпитание - ненавременната комуникация носи последствията от наученото на улицата.
Ако детето няма достъп до ПЦ и още в 1 клас може да има проблем с адаптацията. Тогава ще е твърде късно за обучение, съседските деца ще са милион светлини години напред.
Говоря само и единствено от опита ми с деца, на които съм преподавала компютри.
Паралелно, ако родителите имат възможност е хубаво да запишат детето на език и спорт.
Не говорим за някакви супер родителски амбиции. Днес ходенето на езиков курс, компютър и на спорт са желателни за развитието на децата ни - децата на новото хилядолетие.

# 38 30 юни 2006, 13:01 ч.

София
Мнения: 7 242

Е, няма пък. Няма скоро компютър. Нито една от приятелките й няма /или дори и да има не е споменавала пред нея/. Хал и хабер си няма що е то кАмпютър, а е на цели 5,5 г. Може да й провалям бъдещето, ама докато не видя, че наистина е наложително, няма. Съгласна съм, че за деца над 10 г. е необходимост, но за по-малките хич и не можете да ме убедите. Съгласна съм, че е голямо удобство за родителя и има известна полза /ако детето не се пристрасти/, но и без него може. На толкова места искам да я заведа, толкова неща мога да и покажа, а няма време. Само и комп. ми липсва.
И все пак, въпреки, че компът е много полезен и безспорно бъдещето е в него, той крие и някои опасности - пристрастяване, "отделяне" от реалния свят, запознанство с неподходящи хора, достъп до неподходяща информация. Да, знам, че това може да се контролира до известна степен, но аз предпочитам за сега да го караме по "бабешките" методи. пък след 5 г. ще му мислим Mr. Green

# 39 30 юни 2006, 13:05 ч.

Мнения: 9 990

Ама ние не те убеждаваме да купиш Laughing

Просто си говорим.
Пристрастяването може да се получи от незадоволяване в адекватното време-тогава детето ще се опитва да си навакса.
Ако на мен ми спрат шоколада за 1 месец-на следващия ще изям двойно количество. Peace

# 40 30 юни 2006, 13:12 ч.

София
Мнения: 7 242

Не бе, Пенелопа, знам че не ме убеждавате Grinning

Ама явно аз имам съмнения по въпроса, та си се навивам сама Laughing

А за шоколада аз не съм така - има ли в къщи, яла не яла преди това, винаги изяждам всичко налично Mr. Green

# 41 30 юни 2006, 13:16 ч.

Мнения: 9 990

И сега още нещо-възрастта е дотолкова от значение, доколкото да не се случва наистина късно/15-16 години си е направо късно/За след 5 години вече може да се позамислим-поне с тръгването на учлище да го имат.
Моята не може да обхване с ръка мишката все още, но ще я подсигуря с малка такава, защото и давам да пипа.Всъщност като се замисля-никога не съм и забранявала да се доближава и да пипа/ имам много познати, които не дават на децата да пипат техниката вкъщи/

# 42 30 юни 2006, 14:02 ч.

в гората
Мнения: 1 486

Момичета, четох всички и съм съгласна с вас. Благодаря за споделеното, гледната ми точка определено се промени леко след като ви четох.
bouquet

# 43 1 юли 2006, 02:29 ч.

Bristol
Мнения: 9 361

За компютъра и аз съм на мнение, че си е необходима вещ. Тук в училищата си има часове по компютърно обучение. Учат ги да ползват Гугъл и софтуери за обработка на текст и картинки. Използват ги като помагало по различните предмети. Ето например по история преди няколко седмици какво са разглеждали, за мумиите. На мен самата ми беше интересно и научих много нови неща, а за децата е още по и така лесно запаметяват материала, под формата на игра. Отделно играем Yu-gi-oh!online. Пести от джобните си пари, за да поддържа абонамент там. Има приятели, които също играят тази игра и се уговарят в какъв час да се включат онлаин, за да играят заедно.
От друга страна обаче, това материално сравнение ни побърква. Непрекъснато децата гледат кой каква игра има, на кой какво са купили, къде е ходил на почивка и тем подобни. За съжаление моят син винаги е с впечатлението, че е ощетен Rolling Eyes

Сега по случай завършването на годината, с много зор убедих баща му да му направим подарък, два дни в Лондон с нощувка в 5 звезден хотел Crazy

Синът отдавна говореше, как му се искало да отседне в луксозен хотел. Казах му какво сме подготвили и неговата реакция беше "ей супер и закуска в леглото" ooooh!

Отговорих, че закуска в леглото няма да има, защото това са допълнителни пари, а той отговаря, е как в скъпите хотели винаги имало басейни и закуската се поднася в леглото Money

Е в този, въпреки многото звезди, защото е точно в сърцето на Лондон няма басейн и закуска в леглото няма да има. А баща му шокиран #Crazy

пита ме кой му мъти мозъка на това дете. Определено не съм аз Crossing Arms

# 44 11 юли 2006, 15:56 ч.

Аз искам да кажа нещо по повод очилата.
Все още нямам деца и не мога да кажа аз как бих постъпила ако на моето дете се подиграват за нещо, което няма...Ще се опитам да му обясня, че не може всички хора да имат еднакви неща и ще му обърна внимание на нещо хубаво, което има, например...Знам ли.
Но четох постинги относно това, че децата все още носели очила с удоволствие, защото били малки, как на някого са се подигравали заради очилата му...Аз също нося очила и то от малка - първоначално за далекогледство, после за късогледство. Така е и досега. В първи клас децата наистина ми се подиграваха за очилата, но от днешната си гледна точна мисля, че беше по-скоро защото бяха с абсурдни оранжеви пластмасови кръгли рамки, а не толкова защото бяха ОЧИЛА. След това на никого не му е хрумнало да ми се подиграва и аз не съм преживявала очилата си като дефект. Нито като нещо, което свидетелства, че съм по-умна или "чела" от останалите. За мен и близките ми очилата са индиферентни - нито качество, нито недостатък. Чувала съм предложения от разни хора - ама то, имало лазерни операции! Казвам им, че никога не бих предприела намеса в здрав орган, защото не ме кефи да съм с очила. И не мисля. че очилата загрозяват. Моят приятел, който няма очила, ми ги намира за секси и дори се майтапи, когато се разгорещим и ги сваля, че му било ясно щом ги сваля накъде отивала работата Sunglasses

Така че мисля, че никой не следва да се притеснява от това, че носи очила. И децата би трябвало да се научат да се приемат такива каквито са, независимо оттова какво казват другите.

Препоръчани теми

Нещо смешно, което децата казаха - 15 тема

Задух при дете

Двигателни умения на дете на 1и половина

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

Причина:

Причина: