Нека се помолим за още една душичка на небето

  • 3 115
  • 25
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 860
 Току що ми съобщиха ужасната новина. Трябваше да бъде второто българско бебенце тук на този остров и всички го чакахме с голямо нетърпение. Аз даже си правех планове, ако тръгнем за България да оставя всички играчки на Габи. И ей така в 6-ти месец вече го няма чаканото човече. На мен ми се подкосиха краката и просто не мога да си представя как са майката и бащата...
 Да се помолим за малкото ангелче и за родителите които трябва да живеят с болката. Много ми е болно. Имам чувството че на мен се е случило.
 Почивай в мир малко ангелче! Praynig

# 1
  • Мнения: 4 451
Господи, защо... smile3518

# 2
  • Мнения: 4 451
Това е неописуема болка. Става ми страшно като си го представя.  baby_neutral Моля се за невинната душица!

# 3
  • Мнения: 2 550
 почивай в мир Praynig

# 4
  • Мнения: 1 409
Направо не знам как  е възможно.
Искренно съжалявам  Praynig
Болката е ужасна,дано твоите приятели скоро да се възстановят от жестоката загуба

# 5
  • Мнения: 1 860
 Aз ако искате ми вярвайте ме е страх да ги посрещна когато ще си дойдат след 2 седмици. Дори си мисля ако мога да стоя малко по-надалече поне в началото. Не искам да гледа Габи и отново да си припомня момента. Искам да и помогна да го преудолее, но ако аз съм на нейното място може би няма да искам да виздам бебета около мен поне за известно време. Направо недоумявам. Цяла вечер съм като муха без глава и не ми излиза от ума.
 
Редактирам, за да допълня че си бяха в България за да се оженят.

Последна редакция: вт, 27 юни 2006, 01:55 от nana_cool

# 6
  • Мнения: 464
Съжалявам за загубата на родителите.
Разбирам как се чувстваш относно това Габи да е около тях. НА мен ми ставаше много мъчно като видех бебета в началото, но със сигурност присъствието на приятелско рамо ще и е от полза. За мен коментарите бяха по- тежки отколкото като видех бебе. Най ме дранеха тези от сорта на "знам как се чувстваш" и "ще си имате  друго/и бебе/бебета" "още сте млади" и тем подобните, които хората казват просто така, за идеята да се каже нещо.
 Hug

# 7
  • Мнения: 1 008
Много съжалявам за случилото се! Знам точно какво им е на родителите и се моля да намерят сили да продължат напред и да не се отчаят Praynig.  За съжаление знам и колко е трудно това...
Но ти не се отдръпвай - приятел в нужда се познава... Ако знаеш само колко е вярна тая поговорка... /изпитах я на гърба си/. В началото може да подкрепяш семейството, като гледаш да държиш бебето по-настрани, с времето нещата ще се успокоят. Аз още изтръпвам като чуя бебешки плач - връщам се отново във времето когато бях в болницата Cry Но според мен подкрепата в такива моменти е много важна!

# 8
# 9
# 10
  • София
  • Мнения: 1 098
nana_cool аз не бих рискувала да се появя с детето пред тях и по-специално пред нея.Знам какво ми е било на мен,и какво продължава да ми бъде.Надявам се да не се обидиш на думите ми.Но знам колко е болезнено.Моя приятелка роди месец след загубата на нашето бебе,и категорично отказвах да отида да я видя ... ,еми не можах да се пречупя.Колкото и време да минава,честно си признавам че ми е голяма  рана с тънка коричка,която трудно се разранява отново.
Моля се за душичката,и прелестният ангел.Господ бди над тях,сигурна съм.   bouquet

# 11
# 12
  • Мнения: 1 860
nana_cool аз не бих рискувала да се появя с детето пред тях и по-специално пред нея.Знам какво ми е било на мен,и какво продължава да ми бъде.Надявам се да не се обидиш на думите ми.Но знам колко е болезнено.Моя приятелка роди месец след загубата на нашето бебе,и категорично отказвах да отида да я видя ... ,еми не можах да се пречупя.Колкото и време да минава,честно си признавам че ми е голяма  рана с тънка коричка,която трудно се разранява отново.
Моля се за душичката,и прелестният ангел.Господ бди над тях,сигурна съм.   bouquet
Не абсолютно няма какво да се обиждам, дори ми се иска да чуя повече мнения по въпроса и как е най добре да постъпя. Аз се поставям на нейно място и знам че не бих искала да виждам деца около мен след подобно нещастие.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 098
nana_cool мога да ти дам много пресен пример за това което изпитах аз днес.Две мои приятелки родиха скоро,едната февруари ,а другата март.Та не се виждаме често ,и понеже ми стана мъчно и за двете решихме да се съберем на едно място.Отидох  да взема едната с бебето и отидохме на гости при другата.Като почнаха тези ми ти девойки да говорят за пелени ,за биберони за марките на бибите за лазене и бля...бля...бля ,откачих.Хвана ме "другата в мен",(една нервничка,такава живее в мойто тяло  Mr. Green ).И звъннах на svetlana_78,защото бях сигурна че ще ми подейства много добре  и ще ме разбере напълно какво ми е в момента.И и се наоплаках какво ми се случва в момента.Разговора проведох пред едната ми приятелка,ама ей така без да ми пука си казах как се дразня в момента и как ми писна да слушам за памперси и т.н. Та милата ми приятелка каза,че приключват темата и ще говорим за други неща. Еми как няма да ми е болно ,при положение ,че след няколко дена и мен всичко това щеше да ме вълнува и да не ми прави впечатление какво объждаме.Не че не се радвах на бебоците,които толкова много обичам,но същевременно се прокрадваше и егоизмът ми,и най-вече болката.Ако продължа да говоря ,сигурно няма да мога да спра.Само знам,че много ще я боли,но вероятно няма да ти каже как точно се чувства виждайки твоето ангелче.Аз съм кукувица и не обичам да си мълча,за това винаги си казвам каквото искам ,с риск да нараня някой. Целувки и много щастие  Wink

# 14
  • Мнения: 651
nana_cool, съжалявам за случилото се. Ще си позволя да ти кажа какво очаквах аз околните и какво не получих - дано да ти е от полза. Очаквах подкрепа и търпение, но не би. Никой не искаше да ме слуша, а всички се изредиха да ми дрънкат глупости от сорта на "Млади сте..., ще си имате друго" - ей от това най-боли. Затова кажи "Съжалявам" и нататък просто я изслушвай. И най-важното бъди до нея /по възможност без Габи, защото в началото болката е най-силна/! Защото при мен след като всички си казаха каквито болезнени клишета имаха, просто изчезнаха. Повече от 5 месеца оттогава, а ако попиташ повечето от тях как съм сега - няма кой да ти отговори - те няма откъде да знаят след като просто избягаха, защото незнаят как да реагират. Дано да съм ти поне малко полезна и ще се моля за малката душичка Praynig.

Общи условия

Активация на акаунт