Статия: Геройство ли е кърменето?

Пусках тази статия на сайта на бг-мамма рез декември 2005, но реших сега да я представя и тук. Заглавието, част от идеите, както и педиатърските бисери, са заимствани от този форум (което беше отразено и при предишното публикуване). Благодаря на Бу за някои корекции и допълнения.

ГЕРОЙСТВО ЛИ Е КЪРМЕНЕТО?

Ако една българска майка обяви, че кърми детето си повече от 4 или 6 месеца, често може да чуе коментари от рода „Ти си майка героиня.” (Ако обяви, че кърми повече от годинка, а не дай боже две или три, по-вероятно е да й се присмеят, че отглежда Крали Марко, или направо да я сметнат за леко мръднала).

Геройство ли е обаче кърменето? От физиологична гледна точка, кърменето е естествен процес, в който няма нищо героично – не повече от това да износиш една бременност например. Има по-леки и по-тежки бременности, хормонални промени, проблеми и известен дискомфорт на моменти – но просто няма място за категории като героизъм. По същия начин, някои майки (и бебета) се справят с кърменето почти безпроблемно, докато други минават през какви ли не трудности – разранени зърна на майката, нежелание на бебето да суче (особено ако е захранено с биберон и е с объркан сукателен рефлекс), загуба на тегло, „кърмачески стачки” (когато бебето „бойкотира” гърдата и отказва да суче в продължение на няколко дни), запушени канали, инфекции и какво ли още не.

Наистина, много майки героично понасят тези проблеми и продължават да кърмят, стискайки зъби; други просто се отказват; трети имат късмета да получат добър съвет навреме; четвърти сами стигат до нужната информация и успяват да се справят с проблемите. И именно в това, да се справят сами с проблемите, за много български майки се изразява героизмът. Оказва се, че по-голямото препятствие за успешното кърмене в България не е от физиологично, а от социално естество. Българските майки често нямат нито нужната обществена подкрепа, нито получават адекватна информация от масата здравни работници. А с какво българските майки се различават от всички останали майки по света в това отношение?

Кърменето е част от ежедневието на жените в редица традиционни общества – майките носят бебетата със себе си в цедилка или специален шал, кърмят открито, където и да са, и се учат една от друга. За тях кърменето е естествено и лесно и те  не познават много от проблемите, с които се сблъсква западната жена при появата на дете. Подобен пример имаме и у нас сред малцинствата, където по принцип се кърми доста по-продължително и съобразно с природните закони (макар че „достиженията” на цивилизацията вече са достигнали и много от тях – неотдавна медиите съобщиха за ромско бебе на 3 месеца, захранено с чорба от боб и карантия).

В същото време, напоследък в „цивилизования свят” има сериозни кампании за популяризиране на кърменето: кърмещи майки могат да се видят в електронните медии, в реклами, в брошури; нещо повече, кърмещи майки могат да се видят по улиците, в кафенетата и ресторантите, в парковете и търговските центрове. Много от тях носят бебетата си в „слингове” – съвременни цедилки, а общественото мнение в общи линии е преодоляло предразсъдъците си и възприема това за нормално. Създават се групи за взаимопомощ, от където всяка майка може да получи информация за кърменето, издава се широкодостъпна литература по въпроса. В помощ идват и медицинските лица – подготвителните курсове за бременни, акушерките, здравните посетители, детските лекари и особено консултантите по кърмене образуват една мрежа от информация и подкрепа за всяка майка, която наистина има желание да кърми. Грижата за кърменето е грижа за здравето на новото поколение и това се осъзнава на най-високо институционално ниво, като се разработват програми от здравни и социални министерства и се полагат огромни усилия за подпомагане на кърменето.

В България това все още не е така. Все още е рядкост да се види спокойно кърмеща майка навън. И макар че сме свикнали от сергиите и от екрана да ни се предлагат женски гърди във всякакви форми и размери, изведнъж когато те леко се разкрият, за да изпълнят естествената си, първична функция, обществото свенливо отмества поглед или сумти възмутено. Кърменето у нас е обвито в предразсъдъци.

Нещо повече, много от предразсъдъците се насаждат именно от компетентните лица – представителите на лекарската професия, на които много от майките безрезервно вярват. Ето само малка част от абсурдните твърдения, изречени от педиатри и други медицински лица по повод кърменето: „Много ти рядка кърмата, трябва да дохранваш!”;  „Кърменето не е за нашия климат” „С тези малки гърди, дано поне месец - два да успеете да кърмите”; „Ако кърмиш на поискване, бебето ще затлъстее и няма да може да проходи”; „Кърмата не е стерилна и може да е опасна”; „Можеш да кърмиш по циганската система, ако искаш, но аз не те съветвам, защото е много вредно за стомаха”; „Какво кърмене - то зъби има вече”; „Недостигът ти на кърма може да е генетичен, щом ти не си кърмена”; „С тези хлътнали зърна е абсурд да кърмиш!”; „Кърменето след 10 месеца е сексуално извращение.”  След такива изказвания, не е чудно, че огромната маса майки в България бързо се отказват от кърменето, или пък поради липсата на информираност и полагане на адекватни грижи кърмата им намалява и спира още в първите месеци след раждането.

Добрата новина е, че и у нас нещата бавно, но устойчиво, се променят в последните години. На първо място, много майки сами намират пътя и кърмят успешно, въпреки лекарските препоръки; други се информират от книги, приятелки в чужбина, или Интернет. Едно от най-популярните места в Интернет пространството, където може да се получи адекватна информация за кърменето на български език, е сайтът за родители www.bg-mamma.com , и по-конкретно форумът към него Кърмене и захранване на бебетата, където освен че има множество статии за кърменето с безценна информация и съвети, всяка майка може да постави лично въпрос и да получи желания отговор или подкрепа от други майки с опит в рамките на броени часове.

За кърменето се застъпват и неправителствени организации, като българската Заедно за децата (клон на международната организация УНИЦЕФ), както и Център за бременни жени – гр. Пловдив, като организират събития, семинари и групи за взаимопомощ. Появяват се и първите у нас „Болници - приятели на бебето” (според програмата УНИЦЕФ това са болници, където се насърчава ранният контакт между майката и бебето и поставяне на гърдата веднага след раждането) – пример за това е АГ болницата във Враца. Създават се нови специалности като „Консултант по кърмене, здравословно и диетично хранене” (в Медицинския колеж във Враца). Организират се курсове и специализации, подготвящи медицинския персонал за новите световни тенденции в кърменето и грижата за него. Все повече здравни работници са наясно с новите препоръки и понякога открито, друг път плахо, съветват майките да кърмят изключително през първите 4-6 месеца (без добавки като вода, сокчета, адаптирано мляко или пюрета).

Накрая, но не и по важност, идват програми на правителствено ниво, като Националния план за действие „Храни и хранене 2005 – 2010 г.” на Министерството на здравеопазването, в който се отделя специално внимание на кърменето и храненето на новородените. Скоро, надяваме се, написаното в нея ще стигне до педиатричните кабинети и ще започне да се прилага на практика и от българските майки. Тогава кърменето у нас отново ще бъде нещо естествено и нормално, в което няма и капка героизъм.