Здравейте. Преди да започна темата държа да отбележа, че съм на 25+.
Нямам навика да пиша във форуми, самата аз възприемам повечето теми на "новорегистрирани", като troll. Моля за снизхождение, искам да видя различна гледна точка, защото съм се забатачила от доста време.
От няколко години се виждам приятелски с едно момче. "Приятелски", защото никога не е имало интимност помежду ни. Аз го харесвах почти от самото начало, оказа се, че и той мен. Не е от типичните момчета, които директно ти се хвърлят, пада си джентълмен, срамежлив и т.н. Излизали сме многократно, обикновено по негова инициатива. Личеше си, че държи на мен и не е безразличен, но никога не е поемал инициативата за нещо по-сериозно. Въпреки убежденията ми, че мъжкият пол трябва да предприема първата крачка, аз бях човекът, който отвори темата за отношенията ни и му споделих, че го харесвам от не малко време. Реакцията му беше положителна, говорихме за отношенията си - аз го харесвам, той ме харесва и толкова. Нещата приключиха само с разговори.
Професията му е такава, че се налага да е извън страната 3-4 месеца в годината. Очаквах от него преди заминаването си да уточни нещата с мен, но това така и не се случи. Замина и нищо между нас не се беше променило. Не беше ясно, трябва ли "да го чакам", той ще се държи ли като обвързан там където отива... След време разбрах, че според него е било ясно, че сме заедно, но аз така и не видях подобно нещо в отношението му преди заминаването. Искал е да бъдем заедно и се е чувствал излъган.
Когато го нямаше, срещнах друго момче. Мил, внимателен, държи се с мен като с принцеса и иска отношенията ни да се задълбочават. Обичам го, чувствам се добре с него, но не знам дали съм влюбена в него все още. Живеем заедно от 1 година.
В тази 1 година съм се срещала(2-3 пъти) с предишния, пак за водене на разговори и нищо повече(сегашния ми приятел знае за това. Никак не му беше приятно, но го прие.). Има периоди, в които нон стоп си мисля за предишния. Имам голяма тръпка към него. Не знам дали е заради самия него или заради "недоизживяното с него". Съмненията ми са сериозни, понякого си мисля, че трябва да се разделя със сегашния ми приятел. Чудя се дали някога ще преодолея това влечение или винаги ще ме гложди мисълта "какво можеше да бъде?"? Дали си заслужава да прекратя нещо, което ме удовлетворява и ме кара да съм сигурна, за да гоня нещо, което може би само си представям, че ще бъде хубаво?
Нямам навика да пиша във форуми, самата аз възприемам повечето теми на "новорегистрирани", като troll. Моля за снизхождение, искам да видя различна гледна точка, защото съм се забатачила от доста време.
От няколко години се виждам приятелски с едно момче. "Приятелски", защото никога не е имало интимност помежду ни. Аз го харесвах почти от самото начало, оказа се, че и той мен. Не е от типичните момчета, които директно ти се хвърлят, пада си джентълмен, срамежлив и т.н. Излизали сме многократно, обикновено по негова инициатива. Личеше си, че държи на мен и не е безразличен, но никога не е поемал инициативата за нещо по-сериозно. Въпреки убежденията ми, че мъжкият пол трябва да предприема първата крачка, аз бях човекът, който отвори темата за отношенията ни и му споделих, че го харесвам от не малко време. Реакцията му беше положителна, говорихме за отношенията си - аз го харесвам, той ме харесва и толкова. Нещата приключиха само с разговори.
Професията му е такава, че се налага да е извън страната 3-4 месеца в годината. Очаквах от него преди заминаването си да уточни нещата с мен, но това така и не се случи. Замина и нищо между нас не се беше променило. Не беше ясно, трябва ли "да го чакам", той ще се държи ли като обвързан там където отива... След време разбрах, че според него е било ясно, че сме заедно, но аз така и не видях подобно нещо в отношението му преди заминаването. Искал е да бъдем заедно и се е чувствал излъган.
Когато го нямаше, срещнах друго момче. Мил, внимателен, държи се с мен като с принцеса и иска отношенията ни да се задълбочават. Обичам го, чувствам се добре с него, но не знам дали съм влюбена в него все още. Живеем заедно от 1 година.
В тази 1 година съм се срещала(2-3 пъти) с предишния, пак за водене на разговори и нищо повече(сегашния ми приятел знае за това. Никак не му беше приятно, но го прие.). Има периоди, в които нон стоп си мисля за предишния. Имам голяма тръпка към него. Не знам дали е заради самия него или заради "недоизживяното с него". Съмненията ми са сериозни, понякого си мисля, че трябва да се разделя със сегашния ми приятел. Чудя се дали някога ще преодолея това влечение или винаги ще ме гложди мисълта "какво можеше да бъде?"? Дали си заслужава да прекратя нещо, което ме удовлетворява и ме кара да съм сигурна, за да гоня нещо, което може би само си представям, че ще бъде хубаво?
Или Риби? 
, изобщо не си му в плана . Седи и гледа как си с друг? Не се излагай моля те да се предлагаш на човек , който няма интерес към теб като жена..
