Мъжът ми е сигурен че съм нимфоманка

Надявам се да е шега и пързалка, ама като гледам всекидневно какви теми се пускат от жени, които са ограничавани, тормозени и манипулирани всякак, и питат как да задържат келешите, няма да се учудя, ако е истина. Като зараза се разпространяват подтискането и тормозът върху жените и все по-наглото собственическо и командаджийско чувство у разни негодници. Като последното се дължи на жените - вместо да режат, те се превръщат в изтривалки. Все едно не живеят в 21-ви, ами в 15-ти век.

Виж, аз не падам от марс. Лесно е да се говори така кардинално отсрани и аз бих отсякла същото преди да попадна лично в такава ситуация. И двете ме притесняват, меко казано.
Имаме две деца, малки са на 2 и 6. Имам работа. Имам доходи. Жилището е под наем.

Права си. Не, не е "пързалка". И да, права си.
Това ми хареса. Не питам какво да правя, просто явно имах нужда да изпусна парата, тъй като това трудно се споделя на близки и приятели. Исках някой да чуе историята, без заобиколки. Да чуя  мнение на хора, които нямат нищо общо с мен, нито с него.

Тази ситуация е доста неадекватна, съзавам, че и моите реакции вече избиват към неадекватност. Аз съм човек в крайна сметка. Колкото и тъпо да ви се струва, малоумно или друго, ето факт е, че пиша във форум за това, което ми се случва.

Да съдите, едва ли е най-градивното нещо. Все пак, всичко сме хора и никой не е застрахован от нищо, а и нищо човешко не ни е чуждо.

Съзнавам ефекта, който може да има всичко това върху децата ми. Но незнайно защо се чувствах длъжна да дам и този последен шанс.

Чувствам, че в състоянието, в което е ще се саморазруши, чувствах, че съм му нужна и ще е предателство да мисля само за себе си. Сега виждам, че това беше може би доооста мазохистично и идиотско, да. Знам, че постъпих идиотски. Но как щях да спя нощем, ск казвах тогава, а сега - много по-добре от тази нощ, например.

Как да се отърва от това чувство на вина, на задълженост, на принадлежност? То ми пречи да виждам ясно. Замъглява съзнанието ми. Семейството е било приоритет 1ви за мен винаги. Как да оставя да се разпадне? А всъщност вътре в себе си зная, че е непоправимо и вредя и на трима ни. На мен и не децата си.

Седя сега и се чудя да ск наема ли квартира, какво ще се случи през уикенда. Страх ме е, че може пак да ме манипулира, страх ме е че няма да спя спокойно. Но съм каъо парализирана.

Не е предателство да мислиш за себе си в такива ситуации. Трябва да мислиш за себе си, защото си нужна на децата и затова трябва да се съхраниш физически и психически. И да предотвратиш да израснат в тази среда, която неминуемо ще изкриви възприятията и разбиранията им за отношенията между жени и мъже и изобщо във връзка. Той да не би да мисли какво ти причинява, а и на тях, с това насилие? Семейство не означава двама души с подпис или без под един покрив и едно-две деца. Семейството е нещо повече от това и не си струва да се запазва на всяка цена, особено когато има насилие. Ти не принадлежиш на никого - само на децата си. Виновен трябва да се чувства насилникът, не човекът, върху когото той упражнява насилие.

аз не виждам семейтво тук, че да е необходимо да даваш втори шанс. или по скоро милионен. когато поседиш малко сама ще видиш, че не толкова зле, ще се успокоиш и нещата ще се наредят

Ако всичко е истина, живееш с чудовище.
Нямаш вина.
Нямаш отговорности към чудовището, нито към семейството с чудовището.
Имаш дълг към себе си и децата си да осигуриш общото ви спасяване. Нещата са тръгнали към реален риск за живота - и на трима ви. Ще кажа баналното - да не ви четем в новините. Живееш с психично болен човек, не го подценявай. Организирай спешна евакуация - ако трябва при близки или приятели - още през уикенда. Не му казвай нищо. Направи го, когато го няма. И незабавно задействай процедура за развод. Обади се в полицията, виж какво може да се направи за ограничителна заповед. Може да се наложи да смените населеното място, в случай че ви преследва.Нещата звучат много сериозно. Дори се учудвам колко меко реагира засега форумът.

Всичко това звучи наистина обезпокоително. Да не кажа страшно....

От такива ситуации се пълнят новините с убийства на жени от мъжете им.

Не смятам, че тук ще има положителна развръзка. За тази цел мъжът трябва да се осъзнае, че има проблем и да се лекува, а точно тези хора смятат, че нямат проблеми, а другите имат.

Не е лесно да напуснеш мъжа си, но за доброто на теб и децата ти, помисли хубаво. Имаш ли помощ от някъде - родители, роднини, приятели?
Видях, че имаш работа, доходи, значи не си зависима от него, трябва ти малко помощ, а и да се осъзнаеш, че това не може да продължава.

В такъв случай бих казала, махайте се с децата. Имаш ли роднини, приятели, на които би могла да се подпреш? Много ще ти е трудно да се откъснеш от такъв човек и трябва да си много силна. Тук вече не опира само до физическото оцеляване, не само до пари и жилище, а до психическото такова. В момента, в който се махнеш, този ще пробва всичко за да те тормози, целия репертоар - от молби за пореден шанс, през обяснения колко ви обича теб и децата и как не може да живее без вас, после през заплахи за самоубийство, а накрая ще стигне и до гадости като види, че не връзваш. Мислиш ли, че можеш да устоиш на всичко това?

Ако това е истина..Записвай го като ти говори гадости и се държи агресивно, колкото можеш повече. Тайно примерно с телефона. После му кажи, че имаш записи.. Кажи му, че ги имаш на няколко места съхранени и няма как да изчезнат завинаги. Това ще ти е силен коз по-нататък. Макар и да нямаш право да ги използваш, самия факт, че можеш да ги разпространиш и не ти пука за последствията, ще го накара да се стресне и да се възпре от крайни действия.

Хубаво е и да имаш свидетели на изцепките му. Като те удари - викаш ченгетата, после пак и пак. Те там регистрират сигналите и като се оформи една история с няколко последователни сигнала, не само той може да се стресне, а и ще бъде силно доказателство в съда.

Само, ако вземе да се стресне и кротне временно, да не вземеш да размислиш и да се заблудиш, че е за постоянно. Такива не се оправят.

Защо й давате съвети да стои дори и ден повече с този човек? Кое гарантира, че следващият път няма да я запрати в някой ръб и да е до там?
Това със записите е трябвало да го правиш досега. Послушай ме, събери си багажа и изчезвай оттам с децата час по-скоро.

Само със записи няма да стане. Намери си приятелка, на която да покажеш записите и да споделиш какво става. После тя може да свидетелства в съда.

Впрочем първата стъпка е добър адвокат.

Това поведение е много типично за насилника - целта е точно това - нерешителност, объркване, не знаеш на коя земя си и става като процесът на Кафка - той вече е издал присъда, ти се опитваш да се защитаваш, забравяйки, че на практика няма за какво.

Тоя човек си те прави на луда, точно с определена цел - да си смачкана, да не смееш да мръднеш, да се доказваш и да крепиш положението. Щото ха малко си се усетила, ха си вдигнала чантите и след година ще се чудиш как досега си търпяла и как дишаш толкова леко без него.

А, и внимавай какво пишеш по форумите, ако тръгнеш към процес на развод. Крий си картите.

Типичен, типичен насилник.
Толкова е стереотипно това поведение, да те накара да се чувстваш виновна!
При първа възможност отиди някъде на сигурно, да не те четем в черната хроника скоро.

Блек, не знам кой я съветва да стои. Но с две малки деца, багаж и квартира, нали разбираш, че изнасянето няма да стане веднага, на мига. А и после той пак ще вижда децата, което неминуемо означава срещи и с нея, така че пак може да си я шамари. Затова написах да вика ченгетата, ако визираш моя пост.

Да, а именно това обвинение, че жената е ковра, е тооолкова типично! Това е вид дехуманизиране - ти си боклук, мога да правя с теб каквото си искам. Виждаш новините какво правят - дори може и да го убиеш, то не е човек, а боклук. Същевременно тия приказки подкопават самооценката.

Изнасянето, с помощта на роднини, може да стане за часове, докато другият е на работа. След това - никакви срещи за разговори, изясняване, незнамкакво си. Само през адвокат или през трети лица.

А това кога започна? Изведнъж ли? Някакви сътресения в семеството - загуба на близки, загуба на работа или нещо подобно? Питам защото имахме подобен случай с наше приятелско семейство. Оказа се отключена шизофрения. Но мъжът беше кооперативен от време на време и успяха да идат и да го диагностицират. Пие си хапчетата и всичко е наред сега. Също имат дете.
Но независимо какво е, наистина е по-безопасно да се изнесете с децата.