Разведена с деца - шанс за нова връзка

  • 36 374
  • 658
  •   1
Отговори
# 210
  • Мнения: X
Самодостатъчен - означава да не зависиш от другия как ще си прекараш времето.
Т.е - да можеш да бъдеш и сам и това да не е драма нито за теб, нито за партньора. Щото се предполага, че ще си имате достатъчно доверие.
И да, ако не може някой път да ми избърше сополите - да не му набивам после канчето и да не му вменявам вина за това.
Това предполага самодостатъчност от време на време и според момента. Не означава принципна самодостатъчност.

# 211
  • Мнения: 12 473
Термина го има във всяка връзка. Щом си във  връзка - не става дума за постоянна самодостатъчност.

Луна, нищо не се самоубеждавам.
При мен е дълбоко изстрадана от личен опит "зависимостта".

# 212
  • Мнения: X
Да, разбира се, във всяка връзка има нужда от известно време "насаме", иначе човек се задушава. Въпросът е кога това лично пространство и тази самодостатъчност са само здравословен клапан и кога се превръщат в липса на взаимност.

Има си хора, изначално самодостатъчни, които се чувстват добре и с връзка, и без връзка, а ако са във връзка, не се ангажират прекомерно с чувствата и делата на партньора. Гледат да споделят забавните моменти, а останалите ги игнорират.

И аз съм имала проблеми със зависимостта. Много добре разбирам как такова опарване може да те накара цял живот да внимаваш зорко да не се обвържеш с някого, за да не страдаш, като го загубиш. Може да съжителстваш с някого, но никога да не го допуснеш прекалено дълбоко в себе си, защото там боли. Има ли двойки, които са се уцелили до такава степен, че е безопасно да се "дадат" един другиму и да свалят гарда? Те притежават ли нещо повече от останалите, които си го карат на безопасна самодостатъчност?

# 213
  • София
  • Мнения: 19 221
Cuckoo, отпусни се и се забавлявай. Бъди си самодостатъчна. Изживей възможностите и младостта. Има хора, повечето като гледам, които никога не срещат сродната си душа. Живеят в безкрай компромиси, заради някой или нещо... Пропускаме важните неща, които ни се случват и биха ни направил щастливи, докато страдаме за това, което "би могло да бъде". Я бъде, я не.
Споко, още не съм разведена.  Joy Но знае ли човек... А младостта вече съм я изживяла, за съжаление.
Иначе определено си ставам все по-самодостатъчна.

# 214
  • Мнения: X
С възрастта самодостатъчността расте...и все по-трудно е да се влюбиш. Някои казват, че без любов животът бил безсмислен. Пък други казват, че любовта е опасна болест.

# 215
  • Мнения: 12 473
Аз не съм се затворила и капсулирала в болките си - напротив - отработила съм ги и съм си простила и на себе си и на другите.
И нямам проблем да дам доверие - правя го. Защо иначе да влизам във връзка, ако няма да е с открито сърце и отдаденост?

# 216
  • Мнения: 15 619
 Времето насаме е необходимост, не самодостатъчност. Поне според моя милост. А самодостатъчността няма никакви изисквания/очаквания към другия. Едва ли това искаш да кажеш?

# 217
  • Мнения: 12 473
Нямам предвид време насаме за всеки - а това, че когато се наложи - може да бъдеш и сам и да не правиш драми от това.

# 218
  • Мнения: X
И нямам проблем да дам доверие - правя го.
Това може да го направи и самодостатъчният човек. Просто не му пука (или се е самовъзпитал да не му пука  в следствие от травма), ако доверието му се наруши. Нямам предвид дали санкционираш партньора или не при нарушаване на доверието, а точно това - да не ти пука, че си бил предаден/а. Това е като щит срещу душевната болка. Всички го развиваме с годините в една или друга степен. Въпросът е кога щитът (или стената - ако си послужим с метафората от онзи филм) става прекалено дебел, за да чувстваме нещо през него.

# 219
  • Мнения: 12 473
Не знам защо реши, че не ти пука?? Или че не боли.. ooooh!

# 220
  • Мнения: 17 407
Луна, и да имаш изисквания към другите, кой ти гарантира, че покриването им е резултат на съвпадение в нагласите.
Повечето я карат на - “ами да не съм сам”.
Това в един момент избива я в паралелна връзка, я в работихолизъм или незнайна болест.

# 221
  • Мнения: X
Да, мисля, че точният въпрос е: имаме ли смелост да свалим гарда, след като сме се поопарили от живота? Печелим ли нещо невиждано като изживяване или е по-добре да го караме по безопасния начин? Принципно анестезията потиска всички видове сетивност. Печелиш живот без болка...и без опиянение.
Да се влюбиш до голяма степен означава да се разоръжиш и изисква определена доза смелост. Доста хора на години смятат, че не си струва риска.
Мисля, че този въпрос е доста резонен при хора, които искат и търсят нови връзки.

# 222
  • Мнения: 15 619
Луна, и да имаш изисквания към другите, кой ти гарантира, че покриването им е резултат на съвпадение в нагласите.
Повечето я карат на - “ами да не съм сам”.
Това в един момент избива я в паралелна връзка, я в работихолизъм или незнайна болест.
Няма гаранции за нищо, колкото и човек да се стреми към такива. Но и да отричаш, че се стремиш, ми е смешно. Това казвам.  Човешкото надделява тук долу, на земята. Не сме в небесата все пак. Grinning
 "Ами да не съм сам" засега още не мога да  кажа как е. Не ми резонира все още, по-скоро обратното.
 

# 223
  • Мнения: 75
Така е, хората стават студени и цинични заради преживените болки и разочарования. Но ако издигнем самодостатъчността (не любовта към себе си!) в култ, тогава какъв е смисълът от каквато и да е било връзка? Само икономически? Че и за секса не е необходим задължително мъж - няма емоционални проблеми, няма болести, няма притеснения за бременност.

По старата ми "любима" тема - нали не смятате, че отивам при мъжа и му казвам, слушай излизаме и утре в Ритуална зала? Естествено, че има опознаване, харесване, нехаресване, различни обстоятелства... Но много ценя, когато мъжът е искрен и си каже какво очаква и какво търси в жената. Много лъжат напоследък мъжете, много, за всякакви неща.

# 224
  • Мнения: 12 473
Да, мисля, че точният въпрос е: имаме ли смелост да свалим гарда, след като сме се поопарили от живота? Печелим ли нещо невиждано като изживяване или е по-добре да го караме по безопасния начин?
Да се влюбиш до голяма степен означава да се разоръжиш и изисква определена доза смелост. Доста хора на години смятат, че не си струва риска.
Мисля, че този въпрос е доста резонен при хора, които искат и търсят нови връзки.

На мен смелост, решителност и увереност никак не ми липсват. Именно за това не ме "страх" от нови връзки. Ако и да боли после много.

Общи условия

Активация на акаунт