Разведена с деца - шанс за нова връзка

Аз съм разведена, 40+ и попадам по-скоро в групата на приятелките на Дорис. Нямам почти никакво свободно време без детето. Уж разполагам, така да се каже, с благоприятен приятелски кръг за нова връзка - голяма компания, в която имам и познати на здравей-здрасти, вкл.  разведени и необвързани,  музиканти, бохеми, ходим по рок-клубове. Всеки петък и събота има място, в което мога да отида непланирано, без уговорка и гарантирано да има при кого да седна. И въпреки това, за около две години, нито един мъж не ми е влязъл в полезрението.  Пробвали са се "обичайните заподозрени", които се свалят на всяка възможна. Тук-таме някой, с който са прехвърчали някакви искри преди 15-тина години, но виждам много ясно защо още тогава сме се разминали. От разведените мъже, свестните се ожениха втори път още преди да чукнат 40 и имат деца с новите си жени. Останалите са от типажа "втори пубертет" - не изглежда да се грижат за децата си, пият, занемарили са се и се концентрират в свалки за една нощ. И на 20 г. имах непоносимост към Дон-Жуановци, а сега - съвсем. Аз самата доста трудно и бавно бих задълбочила връзка, но от друга страна никога не съм си падала по несериозните отношения. Ако преценя, че някой мъж става само за секс, реално губя интерес към него. Някакси изобщо не изпитвам желание да влагам време и ресурс в нещо, което със сигурност ще е мимолетно. В същото време, не съм от привлекателните жени, непознат няма да дойде да ме заговори, заради красотата ми, особено на тази възраст. Свободните ми връстници все още имат шансове и интерес към необвързани или разведени жени в 30те, които биха им родили деца.
Така че и аз не знам къде се срещат подходящите мъже, дори и само за добро прекарване.Общо взето, съм приела, че най-вероятно няма да има следващ мъж в живота ми.  Не съм се замонашила, но и реално не търся. 

Да не мислиш, че е голям келепир да си красавица, ако не си материално ориентирана 😄
Горе главата, обаче не е зле да си напомняш, че сексът не предполага само несериозни отношения.

Много точно казано и от Дорис, и от бг татко! Малко хора осъзнават какво предлагат в замяна на исканията си и определено изброеното от Дорис е абсолютно задължително, още повече при наличие на деца! Веднага казвам, че например аз самата не отговарям напълно, защото ако нямах дете, работохолизъм ми би стигнал страшни върхове...

Офелиа , мисля че първо трябва да си изясниш сама за себе си , какво искаш от живота , и тогава да го търсиш . Много си проиворечиш в мненията  .


Звучиш буквално - искам да имам нова връзка , но някак си нямам желание . 
Така не става . Сядаш , решаваш какво искаш , дейсташ .
Искам нещо , ама и аз не знам какво точно искам , ама мислите ли че ще ми се получи ? Отговора на този въпрос в реалният живот почти винаги е - нищо няма да ти се получи . Виж във виртуалният живот на бгмама , тоя въпрос има 756023864 различни отговора , от хубави по-хубави .

ПП
Честно казано , не  разбирам за какво ти е ново съжителство , след едно неуспешно такова .  Толкова по-добре се живее сам , без да е необходимо да се съобразяваш с някого . Навремето и аз като останах сам , си мислех  че трябва да имам нова връзка . Но сега почти 5 години по-късно , съм на точно противополжното мнение  . Тогавашното ми мислене , е било може би  в следствие на навика , след почти 20 години като обвързан , си мислиш че живота ти трябва да продължи така . Да имаш нова връзка , ново семейство , защото така си свикнал . Обаче като поживееш сам 2-3 години , откриваш топлата вода , и вече не искаш и да чуеш за обвързване .
 Живей си живота и не се занимавай с глупости . А живота може да е толкова кратък понякога . Дай си малко време , и ще видиш , че това да живееш сам не е никак лош вариант .

Светец, супер си го казал, но ти си мъж, а тя е жена, на която не ѝ липсва съжителството, а възможността да споделя тревогите си, да споделя отговорността за решенията, които взема и най-вече да има някой, който да я подпре, ако залитне... Аз лично съм се научила, че няма какво да чакам някой да ме хване за ръката, стискам я в юмрук и продължавам напред. Но и не съм съжителствала твърде много с партньор, само с детето живеем вече повече от 12 години.

Споделянето на тревогите чудесно става с приятелка, която и без друго ще те разбере по-добре отколкото мъж, смея да кажа, поне при мен е така. Залитването също може да бъде подпряно от близки и приятели. Аз поне имам такава приятелка и знам, че буквално би извадила залъка от устата си за мен. Не смятам, че е толкова зле да се живее сам. Секс винаги се намира. Аз за себе си съм решила, ако остана сама някой ден, че няма да причиня на детето си съжителство с друг мъж, независимо колко сериозни могат да бъдат нещата. Живеенето заедно, особено при наличие на дете, е много сериозна стъпка.

Ето в това е "ключът от палатката". Аз много трудно бих въвела нов мъж в живота на детето ми, но в същото време не мога да поддържам неангажиращи връзки. Ако се влюбя в мъжа, не знам как бих карала на срещи отвреме-навреме. Ако не - много бързо ми омръзва и въобще не ми се занимава.

Не виждате ли противоречие между 1 и 2? Казвате, че нямате интерес към мъж "само" за секс, след това, че не знаете "дори" къде се срещат мъже "само" за секс? Или "добро прекарване" значи нещо друго?

Според мен имате прекалено големи и неясни очаквания някои разведени жени. Тези които намират имат ясни очаквания какво търсят (вероятно гравитиращи около финансова стабилност, в някои случаи може би секс), очевидно намират. Няма как обаче да разберете един мъж дали става за партньор за цял живот без да го опознаете, а Вие отказвате дори да им дадете шанс за това опознаване. Ясно че на 40, 40+ сексът не е най-важното, но човек е свикнал така да започва връзките си на 20 и като увисне на 40 вероятно кара по същия начин. Нищо че го е очукал животът. И най-важното - дори това дали са дон жуановци или не вероятно не го знаете със сигурност, а е Ваша оценка отстрани.

Ключовото е 3. Не търсите, не искате, примирили сте се и защо не? Като цяло Ви е ОК без партньор, не Ви се рискува - напълно разбираемо. Дори деца имате. Наблюдавал съм го доста пъти при хора от компанията, които са още сами. При жени по-скоро, защото някои от мъжете наистина биха приели вероятно почти всяка жена, която им обърне внимание (а според мен нищо им няма). Очевидно самотни, очевидно търсещи, но прегръщат идеята, че всички мъже са кофти, освен заетите. И може би дори несъзнателно почват да се държат дръпнато, троснато, целенасочено студено към мъже, които не са обвързани. Просто сигурно биха били шокирани ако се видят отсрани - да речем идва при мен и говори мило, любезно, говорим си за детенцето, съпругата ми, много мило се държи, след това спрямо мъж, който изглежда като да проявява умерен интерес към нея - супер троснато, дръпнато... Е сори, но тези игрички са неприятни дори на 20, а на 30+ вече са си откровено безмислени. На мен ако някой от противоположния пол ми е неприятен, просто я избягвам, иначе съм любезен. Ще дам още по-конкретен пример. Отишла една (която тотално се побърка покрай и около развода, не искам да изпадам в детайли, че кой знае кой чете тук и може да я разпознае по описанието) на дискотека. и после ни разказва "еееей няма нормални мъже бе!". И аз си викам на акъла - ти пък си намерила къде да ги търсиш - но за разговора подавам репликата "защо така, .....". И тя почва - един дошъл при нея и казал едикакво си. Един дошъл и казал едищоси. Трети дошъл и бил нисък. Четвърти бил висок. Пети също казал едикаквоси. И аз я питам - добре де, какво трябва да ти каже, че да е ОК? И тя - ами то е много тъпо така да ходиш да заговаряш непознати жени по дискотеките. А за какво отиде на дискотека? Ми да си търся мъж. Е, никой ли толкова не ти хареса? Ами един ми хареса... И какво? Ами не дойде да ме заговори.

Това е положението. Ако някой иска - ще намери. Ако не иска - няма как просто. Като сме на 20 не почваме връзка с идеята "ей този/тази сега дали след 20 години няма да мога да го/я гледам, дали ще се грижи добре за децата ми/ни, дали те ще го обичат" и още 1000 неща. Харесваме си някого и почваме неангажираща връзка (обикновено доста гравитираща около секса) и постепенно се задълбочават нещата или пък не. Не виждам защо на 40 и със дисаги да трябва да става по някакъв различен начин. По обява във вестник лична драма ли да се запознават хората? Четяха едно време по телевизията подобни обяви, много се бъзикахме с тях. "Мъж на 45, ерген, не пие, не пуши търси непушачка, да обича да играе карти". "Разведен на 50 търси своята прекрасна партньорка в живота". "Разведена с дете гр. Разград търси партньор, да не пие". И подобни. Убеден съм не на 100, не на 200, поне на 300%, че ако някой така подходи, ще му паднат акциите дори под нивото на "ако преценя, че някой мъж става само за секс, реално губя интерес към него. " - ще е в най-добрия случай "мунчо, който дори и за секс не става" )

живейте и се забавлвайте, хора, животът е кратък. ако не Ви се прави секс - на 40+ със сигурност има повече от достатъчно мъже с вече падащи нива на тестостерон, на които също не им се прави (единствено трябва може би в някои случаи да бъдат разпознати зад маската над "дон жуан", зад която си крият комплексите). Ако пък Ви се прави - правете като си харесате някого. Ако излезе нещо повече - хубаво. Ако не - какво толкова?

Ако пък не Ви трябва партньор - защо изобщо се споменава такъв? За принципа "да не приказват хората" ли? Ако една жена има пълноценен живот без мъж - да си живее живота. Жените така или иначе живеят по-дълго и често приключват жизнения си път без партньор от другия пол. Мъжете сме тези, които като одъртеем сме тъжна гледка сами - не случайно изследванията показват, че необвързаните мъже живеят доста по-малко от обвързаните (противно на популярния лаф, че жената скъсявала живота и затова мъжете живеят по-малко от жените средно взето)....

Изобщо не съм имала аз подобни притеснения. При положение, че нямам роднини, които да искат да ми помогнат дори и за 1 час, откъде накъде трябва винаги да съм сама с децата, да нямам с кого да си поговоря и да изгледам един филм. Винаги съм си знаела, че сама няма да остана. Просто ако не бях срещнала точно мъжа ми, щях да си поддържам някаква връзка тип "гаджета" и толкова.

Доста неясно подхождаш. Просто ти трябва мъж подръка, и нищо повече, както те усещам

bgtatko,да, знам, че има противоречие. Не го обясних добре. На 20 г. нищо не ти коства да обърнеш внимание на мъж, който те привлича сексуално и не знаеш какво ще излезе. Пробвате, ако стане – стане. Аз, обаче, съм по-интровертна, неособено женствена, била съм „пълноправен“ член на мъжки компании и връзките, които съм имала, са започвали обикновено от приятелства, с хора, които вече съм поопознала, в които съм започнала да се влюбвам, още преди нещо да е станало. Те пък също са ме харесали в процеса на опознаването, а не щото са ме фиксирали с къса пола в дискотеката. От случайни запознанства имам само две краткотрайни връзки и въпреки силното сексуално привличане, загубих интерес много бързо, защото и с двамата не си представях сериозна връзка, т.е. аз не усетих да хлътвам, не че съм преценявала дали мога да се омъжа за тях. Сега, с повече опит, още съвсем в началото знам дали някой би си останал само сексуален обект или има вероятност аз да изпитам чувства. С първия тип просто нямам желание да се занимавам. С дете, работа и т.н. трябва да положа много повече усилия, за да си осигуря време с даден човек, изобщо не е като на 20 г.  Вторият случай просто не ми се е случвал, откакто съм разведена. 
Сигурно доста ги мисля нещата и засега теоретизирам, щото не се е появил "обект". Не съм "лежерна" в отношенията си, рядко и бавно се влюбвам, но пък и много бавно ми минава, не го мога това с повръхностните отношения. Имам нужда от истинско емоционално привличане, любов, само секс не ми трябва. В същото време, развитието на връзка, когато имаш дете, съвсем не е като като да си свободен електрон на 20-25. И ето го противоречието.
И авторката ми изглежда от "сериозния" типаж и затова й е по-трудно. Ако няма и подходяща среда за срещане на нови хора, картинката съвсем се нарежда.

И аз не си падам по несериозни връзки, но ето че точно такава поисках след развода. И с мъжа ми това имах за цел - вместо да вися сама вкъщи, когато децата са при баща си, да имам с кого да изляза, да се повеселим и да слушаме музика, ей такива неща. Много си паснахме, че обичаме рок клубове и еднакъв тип филми. Ако бях срещнала мъж, с който да не задълбаваме особено, пак щях да бъда супер доволна и да си живея весело. Просто както казах, съдбата се измайтапи, та се омъжих чак.

Пак се включвам с благодарности към всички, които пишат по темата. Особено са ми ценни мъжките мнения. Радвам се за жените, които са успели да срещнат нова половинка. Съзнавам, че нещата не трябва да се насилват, просто се случват. Има голяма доза шанс, късмет.
За себе си на този етап съм решила, че не искам да остарея сама, струва ми се твърде жестоко заради грешка в миналото да плащам такава висока цена. Не обичам самотата. Ако остана сама ще е защото съм се примирила и съм крайно разочарована.
За самооценката - надявам се моята да е реална. Симпатяга съм, работя, пътувам, гледам си децата. Имам приятелки, но не мога да сравнявам партньор с приятелка. За противоречието какво търся - търся ексклузивна връзка с човек със сходни на моите интереси и разбирания, да си допадаме физически и всякак:) Връзката ни би била на ниво "гаджета" - излизания няколко пъти седмично, кино, заведения, секс, някой уикенд заедно, когато децата не са при мен. Ако нещата се задълбочат с времето (ама доста време) - запознанство с децата и търсене на вариант за съжителство. Но само ако наистина го искаме и двамата силно.

Нова половинка звучи ужасяващо Нека всеки си е цял в нагласата, иначе се налага да разкрива само половината от себе си и там идат заплахите от големите компромиси, когато се поизясни картината.

И аз се смятам за цяла
Съгласявам се, че приятелите не заместват партньор - за мен не са и няма как да бъдат равнопоставени. А отношенията, които последно описва Офелия са си напълно достижими! Обикновено намираме човек с общи интереси, когато ги споделяме, например спортуваме - ориентираме се към спорт в зала, за да има къде срещнем хора и така.