Омъжи се , а това може би е грешка...

Във всеки случай разбирам, защо не те е поканила да си й свидетел. Има нещо абсолютно нездраво в разсъжденията ти. Съжалявам, че съм толкова груба, но подобни мнения може да са ти от полза.

Първият пост ми говори за всичко друго, но не и за приятелство и уважение.
Мъжът бил смятал жената за вещ - чунким авторката не пише сякаш за кукла.
Нямам против приятелите ми да ми казват директно, когато правя глупост, все пак те са ми приятели именно за това. Обаче тука няма такова нещо. Ревност, клюкарски истории и чувство за пренебрегване, това е темата.

Koга хората ще разберат,че да се месиш в чуждия живот,не е = приятелство,а задоволяване на лични вътрешни потребности?
Че и се чудят,когато са "неразбрани"..

И моята първа мисъл беше за гигантска доза ревност. Въобще, тези 2 коментара са невероятно точни.

Освен това, като жена, омъжила се наскоро, ми се струва доста нагло да ти е недостатъчно, че не си била на подписването, а "само на сватбата". На нашата сватба всички бяха канени на всичко, но това беше решение на нас двамата. Можеше да искаме да подпишем в най-тесен кръг. Пък и не всички дойдоха навсякъде.

Даже и това ти е било много предвид отношението ти към младоженеца/ булката/ брака.

Звучиш ми малко обсебващо. Трябва да се радваш за приятелката си и да я подкрепяш. Тя е пълнолетен човек, а не малко момиче, за да се притесняваш, че мъжът й бил на 35 години. Нали на сватбата са те поканили, къде е драмата в случая? И май донякъде я разбирам защо не ти е казала, че ще се омъжва. С тази твоя нагласа към избраника й сигурно си щяла да скочиш да я разубеждаваш и да я ,,предпазваш''. Разбирам да те е питала дали се омъжи за този човек, но щом не е, значи си е взела решението. Струва ми се, че прекалено се месиш, макар и да ти е приятелка.

Разликата в годините с моят мъж не е толкова голяма,но когато решихме да се оженим се познавахме едва от няколко месеца. На самото подписване бяхме само с родителите,а на празненството бяха поканени всички приятели и роднини. Това е лично решение и никой няма право да се меси в него. Кой ще присъства на подписването решават само младоженците. И при нас имаше такива,които не спираха да дуднат как ще се разведен също толкова бързо,колкото се и оженихме и се роди първото дете. Е,доста години по-късно все още сме заедно и сякаш тръпката и връзката ни е по-хубава от когато и да било. Имаме и 2 деца. А познай какво се случи с тези "приятели" ,които само ми повтаряха какъв бил мъжа ми,как не съм го познавала достатъчно,как ще се разведем след няколко месеца? Точно тези приятелки се омъжиха за дългогодишните си половинки и в момента едната в развод с 3 деца,другата с 1 дете се изнесе до майка си. Късмет,усещане,любов,както искаш го наречи. Но фактите са си факти. И тези жени не са ми близки точно от тогава. Едно е да кажеш "мисля че избързвате ",друго е да повтаряш едно и също като папагал. Ами писва. И да,приятелите са ми много важни. Пролича си през годините кои останаха до мен и аз до тях. Въпреки,че сме правили грешки в живота си и то много. Казвали сме си истини в очите,но не сме спирали да се подкрепяме. А твоето ми изглежда като "ей мамка му,тя се омъжи преди мен. Искам и аз пъък"....


P.S. абсолютно не казвам,че съм за пример и че някой трябва да последва историята ми и да се жени след няколко месеца познанство! Просто моята история е такава,а какъв ще бъде краят й няма как да знам

На нашето подписване също бяхме само двамата плюс моята майка. Свидетелите бяха случайно избрани хора от присъстващите (при нас в държавата, в която живеем те викат в някакъв ден и час и има една зала пълна с може би 20-30 двойки и вече който когото си е поканил. Слагат досиетата на масата и под ред отварят казват имената, излизаш на подиума, женят те за 3 минути и край. След това следващите. Та с нас никой нямаше, мама по случайност беше на гости )

Обикновено на подписването се канят по-маловажните роднини и познати, а на самата сватба по-близките. Ти си канена на самата сватба, което по общоприетите разбирания е по-почетно. Защо не те е поканила на другото не знам, сигурно си има причини и свои разбирания, но чак да се сърдиш и ревнуваш е прекалено. Просто приеми, че с времето пътищата ви се разделят, а и  сега тя вече е семейна и повече няма да е същото. Може да си останете приятелки, но ще е различно. Най-добре намерете нов баланс в отношенията си, а някога може и да ти каже защо не ти е казала. Много е вероятно майка и да я е натиснала за да не и се бъркаш (хипотеза). Може да е всякаква дивотия.

Що се отнася до другото - стискай зъби и дума не обелвай. Не е твоя работа, а и вече е късно. Да се разведе ли искаш? Ей така, без бракът да се е оказал лош, само защото на теб не ти харесва?

Аз на пръв прочит ,без да се бях концентрирала реших , че това е бившият , който все още си мисли , че приятелката му ще се върне при него и крои стратегии..... дори се заинтригувах,  а то какво било защо приятелите трябва да вменяват задължения,  големи драми.
Нищо не можеш да направиш,  а и нямаш право да правиш. Може да я изслушаш , ако пожелае да сподели нещо с теб и да си дадеш мнението , но да я тренираш като малоумна  не е приятелство.

Я сега пак, че не разбрах: кое става - което каже майка ѝ (в началото на текста) или което каже мъжът ѝ (от последния ред)?

И аз ще ти кажа да не се бъркаш в личния ѝ живот, явно тя не ти е приятелка, а и дори да е, си е нейна работа кога ще се жени и ще има деца.

И аз помислих, че е бивш мъж

Изключително много мразя някой да ми се меси в живота и да ми дава наклон. Колко хора пратих по дяволите като от злоба само дето не се пуснаха след като се събрах с новия се приятел, колко клетви чух по наш адрес, за се разделим по бързо. Познай дали тези хора все още са ми приятели? Ще ти дам само един жокер - тази година правим две години откакто с приятели ми сме заедно. Замисли се сериозно над поведението си и искаш ли чрез него да загубиш приятелката си? П.С. Точно заради това и не си поканена на сватбата.

Приятелката ти е в пълното си право дали и кого и за какво да кани, а по отношение на другото само ще кажа, че това не е твоя работа. Фокусирай се върху твоя си живот и не се бъркай в този на другите.

Човек сам трябва да си счупи главата, за да разбере че е сгрешил. Такива съвети и укори на хора от страни ме нахъсват повече и скачам с главата напред! Всеки се учи единствено и само от собствените си грешки! 🙃

Абсолютно,така и не израстнах това нещо,когато някой ми каже "не можеш" ,да му покажа как мога   Явно си е до характер,не до възраст щом не съм единствена.