Искам да се разделим

В момента получавам половин майчинство, тъй като все още съм на трудов договор при предишния ми работодател и ползвам отпуск. Имах предвид, че детето няма още навършени две години, а ми се натяква, че си вися вкъщи едва ли не с дете в предучилищна възраст, какво се мотая едва ли не. С работодателя ми сме в отлични отношения, разделяме се по взаимно съгласие по обективни причини, които вслучая нямат значение. Вярвам, че бързо ще си намеря друга работа, а и имам спестявания и собствено средства, съпругът ми покрива значителна част от разходите, но и аз участвам. ( всичко, свързано с децата купувам аз, а то не е малко). За себе си не харча, но не съм занемарена, нито пълна или нещо подобно.
Коментарите, които съдържат критика, също са полезни за мен. Предлагала съм посещение на семеен терапевт, дори се свързах с такъв и на края отидох сама, защото той отказа да дойде. Предлагала съм срещи с график или друго под формата на някаква игра, каза ми, че това са глупости.
Съзнавам, че като цяло се разминаване в отношението си и мисленето си по отношение на съществени неща като отглеждането на децата, което наистина е трудно, но аз бях някак готова и дори и уморена ми харесва да се грижа за тях. Тук имаме голямо разминаване..
По отношение на домакинството към настоящия момент много активно участва, след дългогодишно "възпитание" от моя страна, поощрение, обяснения, все едно нямам партньор, а отглеждаме още едно дете, на което обяснявам какво са му задълженията.

Така, както го описваш - забрави да се разберете доброволно или той да плаща нещо извън наложеното от съда.
Гледай кое е добре за теб и не разчитай той тепърва да стане отдаден и ангажиран родител.

Относно купуването на жилище в същия град: прецени какви са пазарните предимства според самия град. НЕ КУПУВАЙ НИЩО ПО ВРЕМЕ НА БРАКА!!!!
Сега прочетох, че личните спестовни влогове, придобити по време на брака, си остават лични.
Относно оставането в къщата след развод - има такава опция, дори и да е жилището на мъжа ти, обаче е възможно да ти дадат година-две. И това е нещо. Консултирай се по този въпрос.
Ако имаш друго жилище на твое име, не съм сигурна дали имаш право да останеш в настоящото.

 

По отношение на коментарите за нов мъж, това не е на преден план. Вярвам, че всеки дълбоко в себе си мечтае за любов, за хармонично семейство, където да си ценен и обичан и най- вече да има разбирателство. Моята мечта беше разбита на пух и прах от най-близкия ми човек, таткото на децата ми, изстрадах си го.
Сега се опитвам да гледам трезво на ситуацията и да съхраня себе си, като се погрижа и за спокойствието на децата ми, като изляза от тази ситуация..

Банковите сметки са лична собственост и от 2009 г. насам не се поделят.

Егаси киселяка е този мъж!
Авторке, извинявай, но не се сдържах. Назлън назлън нещата няма да станат. То такъв ти скапва и енергия, и желание за каквото и д абило.
Хич няма да му мисля много, адвокат, разделяте се, ти ако можеш да си издействаш оставане в жилището, докато си намериш стабилна работа и квартира. То с такъв баща и децата в един момент като поотраснат няма да са ок или пък ще попият същия модел на "изтерзани от живота" киселяци. Че той за теб и децата като му е зор да прави нещо, за кого тогава?
Бе има си такива вкиснати по принцип и са кошмарни за съжителство. Пък камо ли за брачни партньори, родители.

Звучиш като разумна и интелигентна жена. Не си губи времето с такъв човек, той няма да се промени.

Абе не е лошо поне няколко години да имаш спокойствие и да не се налага да се напъваш с квартири. Докато си продадеш имотите, купиш си свое и въобще си устроиш живота. За самите деца е травмиращо да изгубят познатата среда, не стига че се развеждате. Ако ти се полага, бори се за максимално добрия вариант. За децата си го правиш, не за тебе. Недей да страдаш от криворазбрано благородство. Мъжът ти ще се оправи. За никой здрав и прав мъж не е проблем да изхрани и подслони едно дупе.

Това означава ли, че той покрива своите разходи (и какво друго?), а ти си поела изцяло издръжката на децата? Това е сега, когато още сте заедно. Не вярвам при раздяла изведнъж да се сети, че има деца и да им покрива доброволно част от разходите! Всякакви ги има.
Да не е сходен случаят? Или този съвсем не дава пари?

Ти се радвай, ако след развод по-скоро не се интересува от тях, отколкото да се опитва да те манипулира чрез децата, а на тях да им пълни главите с глупости. Че не малко плужеци баш на това ги избива като един вид начин да тормозят бившата.

Участва значително в разноските на домакинството, всички сметки, по-голямата част от пазаруването за дома, кола, гориво и др. Покупки за дома. За децата купува, ако му поръчам, но мрънка, че е скъпо ( а понякога става дума за лекарство или памперси) и това ме натоварва, затова аз им купувам дрешки, играчки, козметика, по специална храна примерно, уреди бебешки всякакви съм взимала и лъжех за цената им, въпреки че са мои парите да не мрънка, че харча излишно за децата. Много е потискащо да се живее така, не можех да се насладя пълноценно на майчинството си, да се радвам на малките си деца, беше ми много отровено, често успяваше да ми втълпи, че аз не правя нещата, както трябва, а толкова се стараех..

Смяташ ли, че ще можеш да запазиш същия стандарт, ако тръгнеш на работа?
А ако децата боледуват?

В същност това е нормално. Мъжете не сме устоени да ни харесва тая работа с децата. Имам доста приятели с деца от които само двама твърдят, че им харесва да се занимават с децата си. За повечето от нас това е скучно и досадно задължение. На мен лично да си играя с някоя котка ми е в пъти по-интересно и забавно от колкото с малко дете.  Просто приеми, че е такъв и се опитай да си спасите брака в името на децата.

Иначе, вие говорили ли сте преди да имате деца, кой каква роля ще има в тяхното отглеждане ?

Ще дам пример с мойте родители, които когато се роди сестра ми ( 8 г по-малка от мен ) седнаха и си начертаха план и си разпределиха ролите до 18г ѝ възраст. Въпросния план естесвено са наложи да се адаптира, но като цяло си го изпълниха хората. Ако не сте водили такъв разговор, седнете и го проведете.

Виж, който ти каже, че мъжете масово са научени да се включват активно в домакинстването и като се оженят, го поемат от ден първи, просто лъже.
Много малко са, а и те трябва да бъдат привикнати да го правят както жената го иска, че да им бъде признато за плюс.

Отстрани погледнато- имаш мъж, който работи, осигурява финансите, осигурява къща и активно домакинства+ занимава се с децата и е близък с тях.
Все плюсове, които биха породили въпроса: "Какво повече искаш?"

А, ти искаш друго отношение към теб- близост?
Или искаш да се махнеш, защото не ти трябва близостта му, тъй като си изстинала безвъзвратно и всичките му плюсове не те топлят и не компенсират нищо?

Абе не били устроени! Айде стига чете псевдонаука за алфите и бета мъжете и други подобни глупости. И на мен като майка са ми досадни децата в голяма част от времето. Ама се стягам и го правя. Що? Щото така трябва и ако скатаваш, си задник. Алфа, бета, омега, с каквато и да е стойност на сексуалния пазар - пак си скатавка и г§з. Нямаш извинения, а теориите за еволюционна психология може да си ги завреш, защото да цъкаш в БГ мама да обясниш какъв си генетичен мъжкар до мозъка на костите и да ловиш мамути са коренно различни неща.