Здравейте, знам че вероятно някой ще каже че има много теми по тези въпроси, но тъй като тези които видях бяха доста стари се реших да пиша наново.Преди почти един месец загубих баща си , внезапно , неочаквано, след кошмарно тичане по болници от 10 дена. Няма да навлизам в детайли, че в същия момент и майка ми беше в друга болница за неин проблем, и аз тичах между 2те болници.Имам се за силен, и стабилен човек, и други проблеми съм имала през годините, но разбира се нищо не може да се сравни с този шок. И може би защото изживях всичко в 1во лице, в момента травмата е толкова голяма че почвам да си мисля, че сама няма да се справя (имам предвид без професионална помощ)...Чуствам се все едно съм претърпяла 10часова операция, от която сега ще ми трябват месеци да се възстановя. Спя лошо, всяко ежедневно занимание ми коства огромни усилия,...ходя на работа но съм абсолютно непродуктивна....От няколко дена се ровя из нета и се чудя къде да ида, дали 1во при психиатър, и къде, дали при терапевт....не знам.....всички мнения и идеи ще са ми добре дошли. Благодаря
- Публикувана: 9 ян. 2019, 10:21 ч.
- Последно мнение: 26 ян. 2019, 22:14 ч.
загуба на близък
Съболезнования за загубата.
Психотерапевт и медикаменти. Няма нищо срамно. Вие болката ще си изживеете, но терапията е необходима, за да успявате горе-долу по адекватно да изживявяте дните. С времето става по леко, но не разчитайте да се справите сама - погрешно и пагубно е. Потърсете помощ, не е лесно да се уцели добър специалист, но не се отказвайте!
Психотерапевт и медикаменти. Няма нищо срамно. Вие болката ще си изживеете, но терапията е необходима, за да успявате горе-долу по адекватно да изживявяте дните. С времето става по леко, но не разчитайте да се справите сама - погрешно и пагубно е. Потърсете помощ, не е лесно да се уцели добър специалист, но не се отказвайте!
Моника, съжалявам за загубата и за болката!
Опитай първо с психолог, защото психиатърът веднага ще те натъпче с лекарства. Аз съм ходила при много приятна психоложка, която успя да ми помогне за моя проблем и винаги я препоръчвам. Името й е Ирина Драголова, можеш да намериш координатите й в нета.
Опитай първо с психолог, защото психиатърът веднага ще те натъпче с лекарства. Аз съм ходила при много приятна психоложка, която успя да ми помогне за моя проблем и винаги я препоръчвам. Името й е Ирина Драголова, можеш да намериш координатите й в нета.
Съболезнования и от мен.
Преди 10 години за седмица починаха 2-ма човека от моето семейство и ми трябваше около година за да се съвзема от загубата, чисто физически. Имах големи проблеми със съня и поради тази причина си мисля, че посещението при психиатър е задължително. Вярно е че вероятно ще ти предпише хапчета, но липсата на сън много пречи на нормалния живот и изобщо на всичко. Може преди това да опиташ с билкови медикаменти, на пазара има достатъчно. Не мога да препоръчам лекар от първо лице, но мой близък е много доволен от доц. Весела Стоянова, която е психиатър.
Преди 10 години за седмица починаха 2-ма човека от моето семейство и ми трябваше около година за да се съвзема от загубата, чисто физически. Имах големи проблеми със съня и поради тази причина си мисля, че посещението при психиатър е задължително. Вярно е че вероятно ще ти предпише хапчета, но липсата на сън много пречи на нормалния живот и изобщо на всичко. Може преди това да опиташ с билкови медикаменти, на пазара има достатъчно. Не мога да препоръчам лекар от първо лице, но мой близък е много доволен от доц. Весела Стоянова, която е психиатър.
Моите съболезнования. И моят баща преди месец почина. Най-тежко ми беше, че покрай празниците когат всеки ти пожелава весели празници, а как да са весели в този момент. Пробвай да вземеш като за начало някакво билково успокоително. Може да ти помогне.
Да, празниците бяха кошмарни...добре че отминаха!.....Съболезнования и на теб!.....не ги познавам билковите, ще разуча....сега гледам за лекар, защото чисто физически няма да стане без лекарства, колкото и да не ми се иска...не толкова успокоителни, колкото някакви антидепресанти които малко да ми помогнат да не съм толкова апатична и поне ежедневните си задачи да ми е по-леко да ги върша.....
Съболезнования и от мен.
Преди 10 години за седмица починаха 2-ма човека от моето семейство и ми трябваше около година за да се съвзема от загубата, чисто физически. Имах големи проблеми със съня и поради тази причина си мисля, че посещението при психиатър е задължително. Вярно е че вероятно ще ти предпише хапчета, но липсата на сън много пречи на нормалния живот и изобщо на всичко. Може преди това да опиташ с билкови медикаменти, на пазара има достатъчно. Не мога да препоръчам лекар от първо лице, но мой близък е много доволен от доц. Весела Стоянова, която е психиатър.
Преди 10 години за седмица починаха 2-ма човека от моето семейство и ми трябваше около година за да се съвзема от загубата, чисто физически. Имах големи проблеми със съня и поради тази причина си мисля, че посещението при психиатър е задължително. Вярно е че вероятно ще ти предпише хапчета, но липсата на сън много пречи на нормалния живот и изобщо на всичко. Може преди това да опиташ с билкови медикаменти, на пазара има достатъчно. Не мога да препоръчам лекар от първо лице, но мой близък е много доволен от доц. Весела Стоянова, която е психиатър.
Благодаря!да, всичко ще трябва да се опита....сега гледам да си уредя час за психиатър при 1ва възможност.
Съболезнования за загубата.
Аз бих препоръчала: http://www.adaptacia.info (дано не се приеме като реклама и/или спам).
Аз бих препоръчала: http://www.adaptacia.info (дано не се приеме като реклама и/или спам).
От опит препоръчвам - само психиатър, никакъв психолог, само ще си дадеш парите. Може и да нямаш нужда от успокоителни, не зная, зависи как се чувстваш. Ще ти предпишат антидепресант.
Хора, не се страхувайте от приема на такива лекарства, все пак и нервната система се разболява и има нужда от лечение. Това е част от човешкия организъм. Контакт на психиатър мога да дам на лични.
Хора, не се страхувайте от приема на такива лекарства, все пак и нервната система се разболява и има нужда от лечение. Това е част от човешкия организъм. Контакт на психиатър мога да дам на лични.
От опит препоръчвам - само психиатър, никакъв психолог, само ще си дадеш парите. Може и да нямаш нужда от успокоителни, не зная, зависи как се чувстваш. Ще ти предпишат антидепресант.
Хора, не се страхувайте от приема на такива лекарства, все пак и нервната система се разболява и има нужда от лечение. Това е част от човешкия организъм. Контакт на психиатър мога да дам на лични.
Хора, не се страхувайте от приема на такива лекарства, все пак и нервната система се разболява и има нужда от лечение. Това е част от човешкия организъм. Контакт на психиатър мога да дам на лични.
От моя опит пък - точно обратното, психиатър не помогна на нашето семейство при същите обстоятелства. Психологът помогна. И да, не страшни антидепресантите, но не бива да се пият и с лека ръка, веднага след трагедия - все пак по-силните пристрастяват.
Съжалявам за загубата ти !
От опит ще ти кажа, че в момента даже не можеш да осъзнаеш ситуацията. Дори след месец, два става по-тежко. Аз загубих баща си на 15 години. Беше инцидент и стана внезапно. Месеци след това ме заля истинската мъка. Съветът ми към теб е -плачи. Всичко излей без да таиш. Аз криех болката дълбоко в себе си, което ми изигра лоша шега. Говори за това с майка си, ако е възможно. Винаги можеш да се посъветваш с психолог. Според мен първо посети него и ако сметнеш за необходимо ,психиатър. За съжаление аз много късно се сетих да отида на лекар и дълги години си страдах мълчаливо.
От опит ще ти кажа, че в момента даже не можеш да осъзнаеш ситуацията. Дори след месец, два става по-тежко. Аз загубих баща си на 15 години. Беше инцидент и стана внезапно. Месеци след това ме заля истинската мъка. Съветът ми към теб е -плачи. Всичко излей без да таиш. Аз криех болката дълбоко в себе си, което ми изигра лоша шега. Говори за това с майка си, ако е възможно. Винаги можеш да се посъветваш с психолог. Според мен първо посети него и ако сметнеш за необходимо ,психиатър. За съжаление аз много късно се сетих да отида на лекар и дълги години си страдах мълчаливо.
Съжалявам за загубата ти !
От опит ще ти кажа, че в момента даже не можеш да осъзнаеш ситуацията. Дори след месец, два става по-тежко. Аз загубих баща си на 15 години. Беше инцидент и стана внезапно. Месеци след това ме заля истинската мъка. Съветът ми към теб е -плачи. Всичко излей без да таиш. Аз криех болката дълбоко в себе си, което ми изигра лоша шега. Говори за това с майка си, ако е възможно. Винаги можеш да се посъветваш с психолог. Според мен първо посети него и ако сметнеш за необходимо ,психиатър. За съжаление аз много късно се сетих да отида на лекар и дълги години си страдах мълчаливо.
От опит ще ти кажа, че в момента даже не можеш да осъзнаеш ситуацията. Дори след месец, два става по-тежко. Аз загубих баща си на 15 години. Беше инцидент и стана внезапно. Месеци след това ме заля истинската мъка. Съветът ми към теб е -плачи. Всичко излей без да таиш. Аз криех болката дълбоко в себе си, което ми изигра лоша шега. Говори за това с майка си, ако е възможно. Винаги можеш да се посъветваш с психолог. Според мен първо посети него и ако сметнеш за необходимо ,психиатър. За съжаление аз много късно се сетих да отида на лекар и дълги години си страдах мълчаливо.
Да, на 15г трябва този шок да е още по-смазващ!....Ще трябва да ида на лекар, преди всичко друго защото просто аз съм в една черна спирала от около 3 години насам, и има сериозно натрупване....нали казват че едно зло никога не идва само....Боли ме главата, но гледам ежедневието ми да е адекватно, защото има много неща които зависят от мен, не мога нито да си лежа, нито да седя и да си плача...а няма и да помогне със сигурност!
Моника, имала съм го това чувство. Аз го наричах ''кръговете на ада'', не черна спирала. Имаш чувството, че се случват само гадни неща. Да не си преглъщаш емоциите имах предвид . На мен майка ми ми даде най-лошия съвет - не плачи и не мисли за това. И аз не плаках, а живях на обороти . Не мислих за болката и я отричах. А тя растеше вътре в мен. А у дома се опитвахме да се държим все едно нищо не се е случило. А не бива, това си е болка и трябва да се изживее.
Хубаво е да потърсиш помощ, аз ти пожелавам сили и кураж !
Хубаво е да потърсиш помощ, аз ти пожелавам сили и кураж !
Бях на 22, когато загубих баща си. Неочаквано. Без да е лежал в болница.,Ей така казаха на майка ми по телефона, която беше в София при мен, за да ме види. С нея бяхме в магазин за дрехи и тя мереше черна рокля на бели точки. Ако знаете как мразя черна рокля на бели точки след това. Всичко това се случи преди 15 години и все още си мисля, че баща ми просто се отърва по мъжки. Излезе от отговорност с цялото си великолепие. Още съм му много гневна, че си отиде толкова млад, без да види дъщеря си завършила висшето си образование. Без да ми каже браво, че две години работих в едно от най тежките производства в Кремиковци. Без да ме заведе до олтара и без да види внуците си. Нищо и това минава.
Сили момиче. Съжалявам, че трябва да преживееш всичко това.
Сили момиче. Съжалявам, че трябва да преживееш всичко това.