Толерирате ли системни закъснения?

  • 1 789
  • 24
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Привет. Със сигурност много от вас имат приятел/ки, които системно закъсняват (с повече от час). Ясно е, че когато този човек ни е бегъл познат, моменталически можем да преустановим срещите с него. Но когато този индивид е сред близките ви приятели? 🙄 Забелязала съм, че какъвто и способ да подема с цел поправка на тези ситуации, закъсняващите си закъсняват! Вие как процедирате с близки приятели, които закъсняват? Бихте ли приключили приятелство заради редовно закъсняване?

Последна редакция: вт, 08 яну 2019, 16:51 от Lavandula444

# 1
  • Мнения: 4 002
Не го "приключвам" приключвам - то само лека-полека си се стопява.  Като закъснее 10-20 пъти и ти писне да чакаш, следващия път за нещо по-важно въобще не се обаждаш, за да не закъсняваш и ти. И така бавно започваш да се обаждаш по-рядко и по-рядко, за да успееш с всичко, което си планирал. В тинейджърските си години на такива вечно закъсняващи им казвахме с половин-един час по-рано времето, в което е срещата. Сега нямам нерви да се занимавам с такива неща.

# 2
  • Мнения: 29 254
Изключение приемам, системно - не. /Говорим за закъснения над 10 мин. До 10-ина не ми е проблем да изчакам./
Намирам си оправдание да не се виждам с такива хора.

# 3
  • Мнения: 2 013
Полека-лека и аз се измъкнах от такива 'приятелки'. Ако не ценят моето време, значи не са ми никакви приятелки. Ако виждат, че се дразня, значи ме дразнят нарочно.
Винаги може да се случи нещо инцидентно, но да се закъснява винаги и дори да не се чувстваш неудобно, а като кралицата, която всички са длъжни да чакат - не, благодаря.

Последна редакция: вт, 08 яну 2019, 17:27 от Magdalena1978

# 4
  • София
  • Мнения: 7 984
Не чакам един час, освен ако не е изникнало нещо извънредно.

# 5
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Не избягвам никак. Във времето се получава естествено, струва ми се,
да не се сближавам със закъсняващи хора.

# 6
  • Плевен
  • Мнения: 1 611
По принцип съм от точните,редовно "цепя секундата"!И най-мразя някой да ми закъснява!Чакам 10 минути,след това си тръгвам.Който иска да ме види и чуе,знае къде съм,има ми координатите.Мразя да вися като прани гащи и да чакам някой си да се сети да дойде.Естествено,че се случва да закъснееш,понякога се случват непредвидени ситуации.Но има телефони за тази цел.По час да чакам е абсурд!!!Откакто имам дете,срещите ни са винаги или в детски кът или в парка.Отиваме първи и си сядаме на пейка или маса ако сме в кът.Не чакам никой!Наслаждаваме се на хубаво време,говорим си с мъжа ми,разхождаме се.Ако се обади този с който имам среща-да заповяда,казвам му къде точно сме.Ако ли не-не ми дреме.Нали сме на разходка заради нас си,не заради срещата с някой си.

# 7
  • Мнения: 4 013
Поначало съм търпелива и за голямо закъснение до 4, максимум 5 пъти не казвам нищо, но когато системно започне да се повтаря, се опитвам по дискретен начин да намекна на даден човек да бъде точен. Ако няма ефект, постепенно преустановявам контактите.

# 8
  • Мнения: X
Не толерирам и да, за мен това е основателна причина да прекратя отношенията си с такива хора. Преди години цепех секундата, сега вече закъснения от 10 - 15 мин. ги намирам за поносими. По - дълго бих изчакала ако са ме предупредили, че ще закъснеят и ако не е системно. Малко неща са по - дразнещи и отблъскващи от хора, които нямат представа за времето!

# 9
  • Мнения: 10 675
Хората са го казали " Точността е признак за учитивост ! " . В сегашното ни ежедневие, ако сме си определили среща с приятел или познат има достатъчно начини да съобщи, че ще закъснее и евентуално с колко - всеки има телефон. Не толерирам закъснения, освен ако няма уважителна причина. Но когато възникне такава, приятелите винаги са се обаждали навреме и предупреждават.

# 10
  • Пловдив
  • Мнения: 5 155
Дразня се, но, за щастие, след ученическите си години нямам такива приятели.
Преди време имаше подобна тема и там изкараха закъсняващите едва ли не някакви страшно готини хора, на които обикновените люде само дават зор, защото са тесногръди. Да видим дали тази тема ще вземе такъв ход.

# 11
  • Мнения: 19 821
Не, не толерирам. Инцидентни до 1/2 час съм ок, ако ми се обади човекът, че ще закъснее. Мине ли половин час, си вдигам чукалата и си тръгвам. Който е на зор, ще ме намери за друга среща.

# 12
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 267
Нямам такива приятелки.
Чакам най-много 10 минути.След това очаквам да ми се обадят и да ми кажат защо закъсняват,за да преценя какво ще правя.
Обикновено отлагаме срещата за друг ден.Случвало се е ,но много рядко.
Ценя времето си,зает човек съм и не мога да си позволя да чакам някого с часове.
Аз също съм точна приятелките ми знаят,че ако закъснея ,значи има много сериозна причина за това.

В твоя случай не е нужно да прекъсваш връзката.Просто ,като видиш,че закъсняват,обаждаш се и им казваш,че ще се видите в друг ден.И толкоз.

# 13
  • София
  • Мнения: 1 369
Закъснението е едно от най- ужасните неща, които може да ми причини човек.

Имам две "приятелки", които закъсняват така и хем разреждам до абсолютния минимум срещите ни, хем тези хора тотално не разполагат с моето уважение.

Свекърите ми също са много мудни и закъсняващи хора. Скоро щеше да има едно семейно парти (уви, пропадна) и резервацията беше за 19:30. На тях им е било казано да дойдат в 18:00. Close

# 14
  • София
  • Мнения: 28 458
При 98% от близките около мен, не бих го приела. Но има едни 2%, които са ми изключително близки приятели, и от които мисля, че бих го преглътнала.

Общи условия

Активация на акаунт