Присъдата единствено дете

Акцентирам на това, на което явно обръщаш най-много внимание.
Според мен, това не е вярно.

Имам доведена сестра, практически нямаме кръвна връзка, но сме изключително близки.
Имам други роднини, с които имам кръвна връзка, но и на теория, и на практика, няма никаква връзка. Никаква.
За протокола, аз също имам само една дъщеря.

Недей да съдиш родителите си и да съжаляваш за нещо, което не може да се промени.
Концентрирай се върху своя живот, впоследствие създаването на свое семейство и пр.

Аз съм единствено дете.
С братовчед ми сме на едно съобщение във вайбър за празниците.
Няма какво да направиш. Не можеш да си направиш роднини.
Може да си намериш мъж, с който да си народите 4-5 дечица. А той ако има повечко братя и сестри, ще е весело.

Със сестра ми сме близки. Заклехме се още преди години никога да не позволяваме на парични причини да ни скарат. Това беше след като видяхме цялото алчно лице на сестрата на майка ни. Засега не сме се скарали, не мисля, че и в бъдеще ще се случи. Но... Например мъжът на сестра ми е постоянно прецакван от брат си. Покрай мен почти всички са в недобри отношения с братята и сестрите си. Най-добрата ми приятелка научи, че ще става леля някъде месец преди сестра ѝ да роди. Приятелят ми е в чудесни отношения със сестра си, но той няма какво да дели с нея и за нищо не е настоявал. А ние със сестра ми делихме и ще делим в бъдеще имоти, които всъщност най-често са ябълката на раздора. Всъщност бг мамма ме накара да се замисля, някъде четох постове по тази тема - и тогава схванах, че моите близки отношения със сестра ми са по-скоро изключение.

О, да. Имотните въпроси много сериозно развалят отношенията. Баба ми дълги години беше много близка с брат си, постоянно си помагаха и много се обичаха... докато не се скараха за наследствената им къща. Не знам подробности, но главно това беше причината за срива в отношенията им. Последно го видя ден преди да почине. Просто беше много обидена и разочарована от него, пък тя не слага лесно кръст на взаимоотношения с близки хора.

Знаете прекрасно, че не са единици и че нищо не може да задължи човека да е в добри отношения дори с най-близките си кръвни роднини. Дори да са в добри отношения, често пътят ги разделя пространствено, а когато хората са далеч физически, е много трудно да поддържат приятелска/братска/сестринска връзка и да разчитат един на друг за помощ, дори и за простичък разговор.

Родителите Ви не са толкова стари, 60 години си е супер възраст, да са живи и здрави, и с акъла си още много десетилетия!

На възраст сте, на която повечето момичета се замислят за партньор, а не за брат/сестра Малко необичайно е това. Като хлътнете по някое момче ще забравите за терзанията си мисля. Близки приятели реално могат да са много по-силен гръб отколкото брат/сестра - единствено от човека зависи какви отношения ще си изгради с братята и сестрите си, така че ако имате добри приятелки спокойно можете да изградите такива отношения, каквито и малко сестри имат.

Това, че имаш кръвна връзка с някога далеч не означава на 100 процента, че този човек ще е до теб, ще те подкрепя и изобщо ще сте толкова близки колкото си представяш. Понякога братята и сестрите са толкова различни, че чак не се понасят да не говорим да са дупе и гащи както се казва. А в този напрегнат живот вече всеки мисли за себе си, особено след като създаде семейство и рядко остават близки помежду си, дори и да са били. Когато създадеш семейство ще го разбереш. Аз нямам също брат или сестра. Имам братовчед, с който в тинвйджърските години бяхме найстина много близки, само че сега вече не е така, да не сме с карани, можем да разчитаме един на друг, но не е същото. Така, че не се измъчван от това, че нямаш брат или сестра. Създай си стабилни приятелства, поддържай ги, създай семсйство с 2,3 деца и няма изобщо да усетиш липсата на брат или сестра и никога няма да бъдеш сама. А и бъдещия ти мъж може да има сестра, с която да си ставните близки или пък брат и съответно с неговата жена. Така че от тук нататък от теб зависи да си намериш сродни души в живота и да ги държиш близо до себе си. ☺️

Много, адски много ми липсва брат или сестра. Сама съм. Разбирам те отлично! И ние бяхме/сме голямо семейство, но майка ми просто не е могла, заради заболяване да има повече деца. Не я обвинявам, но ми е мъчно.

Разбирам те, гадно е!

Не се карам със сестра си, просто не сме близки. И не мисля, че някога ще бъдем. Тя е последния чавек, с който ще споделя нещо.
С първите си братовчеди не поддържам връзка от години, не си струва нервите.
Толкова по въпроса за семейството.

Всяка твоя тема е някаква драма. Имам чувството, че само седиш и мислиш какво ново да си намериш и да се измъчваш с него.
Просто трябва да се спреш и да започнеш да виждаш положителните неща в живота, та ако ще да е това как вали сняг, как мирише на кафе и т.н.

Единствено дете съм, никога не ми е било проблем. Близка съм с първите си братовчеди повече, отколкото някои хора с братята и сестрите си. В отлични отношения съм и с всичките си други роднини, така че винаги имам хора около себе си.
Детето ми също е единствено дете, когато е с първите си братовчедки през лятото е много щастлива, но като си иде всеки в дома и казва - Хубаво ми е като ми е така тихо и спокойно

В живота си съм виждала повече братя и сестри в лоши отношения, отколкото такива в добри, така че и 5 деца да бяхте, гаранция нямаше да има, че ще се разбирате.
Въобще не се връзвам на клишето, че кръвта вода не става, на 40 г. съм, достатъчно примери съм видяла, че понякога точно чужд човек ще ти подаде ръка в труден момент, а не от родата.

Бъди добра с хората около теб, роднини, приятели, съседи, колеги, познати и ще видиш, че няма да си сама.

Жената е привилегировано същество. Ако иска мъж за приятел и роднина в едно, може да си го роди. Авторката да не се ослушва, ами да ги докара 4-5 и няма да е сама.

Чак пък присъда? Хахаха... никога не съм съжалявала за това, че съм единствено дете. И дръж се - знаеш ли защо останах единствено дете? Майка ми и баща ми не бяха в добри отношения с братята си та... да. Какво да ти кажа? Факта, че с някой си кръвен роднина изобщо не значи, че ще се разбираш с него.  С братовчедите си също не се разбирам кой знае колко - пройдохи са, които освен за пари и услуги за друго не ме търсят. За сметка на това виждам добрия пример у семейството на приятеля ми. Надявам се да имаме поне 2 деца, защото знам какво е да израснеш сам без другарче (но това пак казвам не значи, че децата ще се разбират). Мисли по-ведро.

Не съжалявам,че съм сама.

Аз имам брат от първия брак на баща ми. Все едно го нямам. Баща ми отдавна е покойник, а отношенията с брат ми никакви ги няма. Така че не виждам какви са притесненията ти. Майка ми е сама в друг град.
Имам братовчеди колкото щеш. Но и те отдавна са поели по пътя си, въпреки че ако имам нужда от тях винаги ще се отзоват, за разлика от брат ми. Единият ми братовчед е в САЩ, другият е в друг град.

Такива циркове си спретват баш най-близки роднини, че страх да те хване...

Винаги ми е било изключително невъзпитана реакцията на неодобрение от отсрещната страна, при споменаване, че нямам брат или сестра. Един вид задължително тия едничките са по презумпция егоисти или нещо не им е наред.

Барабанче, родителите ми са от семейства с три деца. Баща ми и неговите брат и сестра имат по едно дете, едната ми братовчедка роди второ по медицински причини, другата остана с едно дете. От ст.ана на майка ми двете ми лели имат по две деца и по 4 внучета. Въпреки че не са в един град и рядко се събираме винаги съм гледала как майка и лелите ми се подкрепят и обичат, как братовчедките ми се подкрепят и ми е тежало това, че и аз съм единствено дете на възрастни родители. Да, имам братовчедки, ако ги помоля за помощ ще ми помогнат, но всяка си има семейството, сестрата, племенниците..
 Аз и моите деца сме след това. Не мога да им се сърдя, нормално е. Баща ми и неговите брат и сестра винаги са поддържали формални и дистанцирани отношения, които съвсем прекъснаха след смъртта им. А са с много малка разлика и са израснали заедно. Това винаги ми е било странно, но явно идва от родителите: На мама гимназиста. На мама студента", единствената дъщеря и третото дете "работната пчеличка на мама", но чувстващо се използвано, недооценено и излишно.
Точно заради това, че и до ден днешен ми липсва брат/сестра реших, че при никакви обстоятелства няма да остана с едно дете. И осинових две. Не е лесно, но поне знам, че те един ден няма да са сами. И ги уча винаги да са един до друг е да си помагат - човек с партньор и приятел се разделя, но брат и сестра са до гроб. И въпреки, ме нямат кръвна връзка имат емоционална такава.
И аз като теб се страхувах от този момент, в който родителите ми ще си отидат и ще остана сама. Е, татко почина преди 17-18 години, майка е още жива и дори ми помага с децата. И знам, че когато моментът дойде няма да съм сама, защото имам децата си.