Как осиновените да намерят биологичните си родители

  • 1 568
  • 3
  •   1
Отговори
Здравейте,  от Русе съм, но знам от моите родители, че съм се казвала Станка и биологичните ми родители са от Радомир. Родена съм на 1 ноември 1965 г. в Русе. Сега, както се досещате съм почти на 41 години. Незнам името на тази, която ме е родила, но знам че е работила в София около 1970 г. Била е женена, но не се е стърпяла да изчака мъжа си от казарма и с девера си създали мен......за добро или лошо. Единствено любопитството ме кара да желая да я видя, дори от разстояние. Моите родители са доста възрастни и ми дадоха всичко, което дават нормалните родители. Незнам дали другите щяха така да ме обичат.  Отгледахме заедно  16 годишната ми дъщеря Мария. Тя знае, че съм осиновена, но това за нея е нещо обикновено. И аз на всеки мой рожден ден си мисля за тази, която ме е родила и ме е оставила. Татко има същата съдба като моята. В този смисъл сме братя по оръжие. Разбира какво чувствам. В мене се борят любопитството ми и голямата ми любов и признателност към родителите ми. Не искам да ги нараня, защото много са ми скъпи и не желая да ги тревожа. Дано се откажа. Shocked

# 1
  • преди Варна/сега Горна Оряховица
  • Мнения: 4 258
  bouquetНаборче   bouquet обърни се към БАОО!Поразрови се във този форум има много теми кой как си търси биологичните родители,нож с две остриета е, Naughtyнерови в миналото,тя ,биологичното ти майка е направила своят избор преди 41години!Но каквото и да решиш-успех!

# 2
  • Мнения: 83
здравей.искам да споделя че аз също съм осиновена.разбрах го от собствените си родители като бях на 12 г. В началото много бях любопитна да разбера кои са биологичните ми родители,но с течение на времето размислих и реших че с това ще нараня сегашните ми родители,пък може и да се разочаровам като намеря биологичните.не прави тази грешка.просто няма смисъл.тези хора са те одгледали и не заслужават това.помисли много добре. newsm78

# 3
Здравейте.Сега чак отворих темата,а преди пишех в другите теми на форума.
Аз съм осиновена и го научих от родителите ми чак на 36 години.Неисках да знам нищо за биологичните родители,но по настояване на мама и тати,ги потърсих.Оказа се,че са починали но имам две сестри и брат много по-голями от мене(техните деца са около моята възраст).Радвам се,че ги открих сега имам още трима души и роднини,които мога да обичам и да ме обичат.С едната от сестрите ми станахме много близки,срещаме се често,споделяме всичко и благодарим,че сме заедно.Освен това те с мама така се заобичаха,че в определени моменти и трите забравяме,че съм осиновена.С други думи казано сякаш сме си две деца на моята мама.Незнам как да обясня това положение то се чувства със сърцето и душата.Всеки от нас е тук на земята за да се научи на нещо и ако част от урока е това да се срещнеш с биологичните си родители и да почувстваш съответните емоции,значи трябва да го направиш.Слушай копнежа на душата и се остави,каквото е нужно ще стане.Напред без страх и съмнения.Успех

Общи условия

Активация на акаунт