Бабите и внуците

Когато зачетох постинга ти, реших, че говориш за 1-2 годишно хлапе. не знам защо. Аз бих я пуснала. Все пак е на 6 години, може да си каже ако и е студено/топло, ако е изморена, ако е отегчена... не е бебе вече, нали

Детето ти вече е достатъчно голямо за да може да каже на баба си кога и е топло или студено, кога е жадна и кога не и се яде повече. Също така на тази възраст вече са достатъчно отговорни и могат да се пазят сами.
Според мен проблема е в теб, а не в бабите. Помисли си не изискваш ли ти прекалено много от тях.

ами и аз помислих същото, че става дума за бебе, ама на 6 год това си е една зряла възраст.
не е бебе.

Точно защото е голяма се дразня, 4е немога да я оставя. Аз обяснявам 4е след цял ден в градинката и после да площадката е уморена и неможе да върви 5 км до вкъщи и не ми вярват, пък на нея ли?

Щом нямаш доверие на бабите не им оставяй принцесата си. Едната от нашите баби решила да учи моята на любов към животните и я пратила да нахрани немската овчарка на двора миналата година. Кучето се зарадвало и съборило дъщеря ми тя се дръпнала и ... не ми се пише. Научават през уикенда като си отиваме. Въпросната баба ми идеше ... както и да е, сега знае за какво служат снимките на внуците.

И ние имаме благоразположени баби, но моята позиция е: детето е отговорност на родителите. Твоето чувство ти казва най-добре какво да правиш. Тези деца сме ги родили и гледаме, за да отстояваме  техните интереси, а не на бабите и на комшиите. Ние си слагаме подписите, когато се вземат решения за тях. Не виждам защо е нужно да се променяш. Разбира се, много добре ми е позната нашенската морална агитка и генерализация "ама що така ги няма  бабите", "от бабите по-велико нема", "пращай го при баба му и хич не го мисли", "при бабата е най-добре", "нищо няма да му стане", "стига си се излагала" ... и т.н. Никой и нищо не може обаче да зачеркне твоята интуиция. А 6-годишно дете, че си е малко - малко е.

Честно казано струва ми се, че прекалено обгрижваш детето. Погледни в темата за детските лагери, някой майки си пращат децата и по-малки сами на море, а ти се притесняваш дали майка ти ще измори детето от ходене  . Не се сърди, но от страни така изглеждат нещата ... гласувай повече доверие на самото дете, майките така или иначе винаги се притесняваме.
Успех в избора 

По повод бабите
Какво направи моята свекърва преди известно време - оставила дъщеря ми ( 2 годишна) за малко ( според нейните думи) пред входа на блока за да се качала да остави торбите ( живеят на 3 етаж) - пред блока е улица да не говорим кой може да мине или къде детето може да реши да се поразходи - Как да и имам доверие на тази жена?
-----
Моля, пишете на Кирилица!

                             И аз помислих,че говориш за дете на 1-2 годинки.Мила,я помисли малко по обективно.Децата не са на бабите ,а на родителите си по това спор няма,но защо си мислиш,че единствено ти трепериш за здравето им,как са облечени,какво ядат.Проблем няма аз съм оставяла моите деца само на майка ми ,но винаги съм казвала какво да и се облече,какво да яде и т.н.Никога не съм я намирала гладна,жадна,гола или претрупана с дрехи - просто оставям това което аз мисля ,че е най-добре за детето ми.Свекърва ми нямаше никакво желание да се занимава с моите деца ,така ,че с нея пък не съм имала никакъв проблем.Да не говоря,че твоето сладурче е на 6 години и сигурно диктува и на теб какво да и облечеш.Работя в ДГ и всяка сутрин някоя от майките ме обяснява как детето иска /зимта / пола , а жената се притеснява дали няма да му е студено и примери колкото искаш.Мисля,че твоята госпожица едва ли се съгласява с всички твои или на бабите решения както за дрехите ,така и за храната.Помисли,как ще се чувстваш ТИ ако утре дъщеря ти не ти дава детето си.Щади майка си поне - бабите обичат внуците си много повече от собствените си деца точно защото осъзнават ,че детето е наше ,но не съвсем.Защото знаят,че решението по всеки въпрос е на мама и тате,НЕ на баба и дядо.Хайде,как ще възпиташ уважение към възрастните ако дистанцираш детето си от най-близките му.И никога не забравяй,че в живота всичко се повтаря.И след някоя и друга  самата ТИ ще бъдеш поставена в подобна ситуация.

Пуснах тази тема защото немога да си отговоря на въпоса дали излишно се притеснявам! После аз я оставям при бабите но за малко и винаги съм по-спокоина когато е при мен. После имам слу4ки като - детето (около 25кг) е стъпило на рамката на прозореца на 3 ет. и гледа котетата долу, а баба му му се радва. Прозореца е отворен и има мрежа за насекоми закрепена с два пирона!! Или пък "Прави каквото искаш мама я няма", "Да става каквото ще" и като стане "Станатоло станало". Аз обикновенно си давам наставленията преди да я оставя и след подобни слу4ки не реагирам много само си казва следващ път няма да има скоро.
 За мен детето е малко и има нужда от по-възрастен 4овек да го наглежда - мисля 4е спор няма.

 

И за мен 6 годишно дете не е много голямо.Дъщеря ми е на толкова,но някой път ме изумява с детската си наивност присъща примерно за 4 годишно дете.А относно наставленията към бабите-не винаги работят Все едно говориш на глух човек Да,да и пак си правят каквото те преценят.Аз съм се отказала вече да ги променям,просто приемам,че щом бабата гледа детето,ще има неща,които няма да са по вкуса ми.Важно е детето да е добре и да се чувства щастливо.

Аз пък никога не съм се старала да ги променям. Щом са успели да отгледат мен и съпругът ми и сме живи и здрави... Имам им доверие и децата ми с голямо удоволствие ходят при бабите 

И аз съм си казвала трябва да им се доверя, но като си звема детето нервно и нацупено си мисля 4е това не е добре за него