Номинации за "Златна малинка" на 2018 година

  • 4 304
  • 33
  •   1
Отговори
  • Мнения: 10 683

Добре дошли в темата, в която можем да споделим най-големите си литературни разочарования на 2018 година! Blush
Правила няма Stuck Out Tongue Winking Eye
Гласуване няма да има Stuck Out Tongue Winking Eye
Можете да номинирате колкото книги желаете! Можете да коментирате и хейтите на воля! Stuck Out Tongue Winking Eye
Засегнати и обидени не трябва да има. Темата е за забавление Blush

# 1
  • Мнения: 10 683
Моите Малинки отиват при:



"Малък живот" -  Ханя Янагихара. Силно надценена книга с ненужно смазващ обем. Много я очаквах, с огромна радост си я взех, но се оказа едно разочарование. Не разбрах смисъла на цялото това всепоглъщащо страдание, описано на 700+ страници. Защо бе всичко това? На какво ни учи това? Дали защото съм човек, който не е склонен да дълбае в миналото, но аз не открих за себе си нищо полезно в тази книга.



Втората ми Малинка е за "Спящите красавици" на сем. Кингови.
Инфантилна и смешна неофеминистка тематика в стил "мъжете са корена на всяко зло". Отново смазващ обем, скучна, мудна и пълен провал и загуба на време в крайна сметка Simple Smile

# 2
  • София
  • Мнения: 22 922
Тази тема ще ми е полезна, за да знам какво да не чета.  Laughing

Аз бих номинирала Венета Райкова и всичките и книги. Чела съм всички без последната ( и аз не знам откъде такъм мазохизъм) Казват, че последната била и най-слабата и даже ( те защото първите са върха на литературата).

А скоро видях, че получила грамота от Столичната библиотека за най- четен български съвременен писател.  Shocked

# 3
  • Мнения: 10 683
Тази тема ще ми е полезна, за да знам какво да не чета.  Laughing

Не знам дали е точно така... Simple Smile
Специално моите две номинации са масово много харесвани книги. Аз споделих субективните си усещания за тях.

# 4
  • София
  • Мнения: 336
Аз бих сложила тук Ужас на Дан Симънс - добър замисъл, но реализацията никак не ми хареса, а финалът беше разочароващ.
Жената на посланика на Дженифър Стайл, доста плоска и скучна, не успях да я дочета.

# 5
  • Мнения: 630
Моята малинка е "Писмо до сестра ми". По-клиширано нещо не съм чела, а елементите на трилър бяха просто смехотворни. Още не проумявам високия рейтинг и многото положителни оценки на тази книга в ГР, но разбира се хората сме различни и харесваме различни неща.

# 6
  • Мнения: 7 149
Мария Пеева ми е виртуална приятелка и много я харесвам, но не харесах книгата й "Писмо до сестра ми".

Интересен замисъл, но някак действието се разви прекалено бързо с неочкаван и неразгърнат в подробности финал. И тези писма между двете сестри преповтаряха голяма част от нещата, мислите и действията, които вече бяха споменати. Не успях да усетя обичта и топлината между двете, може би защото писмата звучаха еднообразно.
Героините са хаотични и непоследователни.
Започнах да чета книгата с огромно желание, но я прочетох насила.

П.П. С Морско_момиче сме писали заедно.

# 7
  • София
  • Мнения: 5 559
Тази тема винаги е любопитна и особено показателна за това колко сме различни във възприятията си. Прави ми впечатление, че най-много хейт обират книги, който получават същевременно и най-много хайп. Това явно са книги, които провокират силни чувства. Независимо дали са в едната или в другата посока. Вероятно има и някакво психологическо обяснение на всичко това, но да не задълбаваме чак толкова Simple Smile))

Моята номинация за 2018 е следната:

"Погребаният великан" на Казуо Ишигуро.

Номинирам я като своето най-голямо книжно разочарование за изминалата година, тъй като е от един от най-любимите ми автори, на когото съм харесала всичко друго, което съм чела.


П.С. "Малък живот" на Ханя Янагихира, с която за мое голямо съжаление започва тази тема, е една от книгите, които най-дълбоко ме докоснаха през 2017-та година, оцених я особено високо и беше в номинациите ми за супер книги.

# 8
  • София
  • Мнения: 22 922
Е, Хепи, разбира се, че е много субективно, ама ако една книга е спомената от много хора тук, честно казано едва ли ще си я купя. Grinning
Аз например не можах да се влюбя в Сафон като голяма част от вас, но не го слагам към малинките в никакъв случай, просто явно очаквах нещо различно.

# 9
  • Мнения: 5 339
Я, коя тема се е появила Flutter

Веднага изтипосвам моите книги Малинки за 2018 година, че са цели 4:

1. "Щастливата носталгия" на Амели Нотомб: Книжката е кратка, чете се много бързо и също след толкова време се и забравя. Така и не можах да разбера какво е толкова специалното както в стила на авторката, така и в сюжетите на нейните книги. До втора среща със сигурност няма да стигна, защото през цялото време имах неприятното усещане, че Нотомб се опитва да се прави на интересна и оригинална, но за мен хич не ѝ се е получило. Вътрешно усещах, че с нея няма да намерим "общ език", но не помня вече защо изобщо си причиних нейна книга. Е, това ще ми е за урок и следващият път ще внимавам какво да чета.
2. "Военните дневници на Рене Артоа" на Джон Хейзълдън: Ако не си фен на сериала "Ало, Ало", може и да ти хареса тази книга, иначе можеш да останеш дълбоко разочарован от нея... какъвто е и моят случай. Може би трябваше да спра да я чета след известно време, но незнайно защо продължих до самия край. Ще кажа само едно: тази история стои далеч по-добре на екран, отколкото на книга.
3. "Ключът към полунощ" на Дийн Кунц: Първите 60 страници на книгата започнаха доста добре и първоначалните ми съмнения за нея ще са били напразни, но с всяка следваща страница ставаше все по-зле и по-зле. Романът имаше проблясъци, това не мога да отрека, но ми остави цялостно усещане за скука, досада и отегчение. Не можех да повярвам, че това е трилър, писан през 70те години, толкова съвременен и клиширан ми изглеждаше.
4. "Пет дни" на Дъглас Кенеди: Ето за този роман ме е яд най-много. Яд ме е, защото започна обещаващо и през по-голямата част ми поддържаше интереса... поне докато не дойде един момент. Оттам насетне се превърна в една сапунка, в един Арлекин, от който ме заболяха зъбите. Така ме разочарова авторът, язък за темпото, което държеше през по-голямата част и сладкодумния си изказ. Със сигурност тази книга ще ми държи влага за доста дълго време и няма да смея дълго време да се докосвам до негова книга.

# 10
  • Мнения: 7 896
Всички наши грешни дни на Илан Мастаи. А така се зарадвах колко е дебела книгата Joy успях да прочета едва петдесетина страници, голяма досада.

# 11
  • София
  • Мнения: 44 024
Тазгодишните ми малинки са

Човекът, който не беше убиец - Юрт и Русенфелт
Тайните на занаята  - Робин Хоб - едвам я избутах.
На ръба на света - Томъс Пинчър, обещаващо начало, но дотам.
Градът и звездите - Артър Кларк
Костенурки до безкрая - Джон Грийн

Не стига, че четох доста малко тази година , ами и толкова много малинки да ми се слчат...

Почти подозирам, че тук ще добавя и Музиката на тишината на Ротфус, но съм още вначалото, така че нищо категорично не мога да кажа за нея.

Последна редакция: чт, 20 дек 2018, 15:35 от Angel_Dust

# 12
  • Мнения: 2 466
Искам и аз да споделя едно мое голямо разочарование - "Любов" на Елиф Шафак. Сигурно, защото имах много големи очаквания, но определено не ми хареса. Сигурно ще съм единствената, но това ми е мнението.

# 13
  • Мнения: 5 339
Определено не си единствената на това мнение. Някои дори не са успявали да я довършат и ѝ бият шута след 100-на прочетени страници. Аз книгата не съм я чела, но нямам и намерение, като това се отнася и за всичките ѝ останали книги.

# 14
  • Мнения: 496
Паула Хокинс-Разказано на водата. Тотално разочарование за мен.
Първата й книга Момичето от влака прочетох на един дъх и за мен беше изключителна емоция, но следващата й книга направо ми уби прекрасния вкус добит от първата й.

Общи условия

Активация на акаунт