Чувствате ли се на годините на които сте?

  • 58 889
  • 1 162
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 808
А според мен формулата на щастието е преди всичко да обичаш сам себе си, ако си обичан/а, е бонус. Преди не се харесвах, намирах си недостатъци, имах комплекси. Някъде на около 43 се влюбих в себе си, научих се да се харесвам и да съм в мир със себе си. Животът изведнъж стана по-хубав.
Не знам защо свързвате най-вече дрехите със състоянието на духа. Аз обичам елегантния и женствен стил, рокли, поли, сака. Често се обличам и спортно, но не че толкова ми харесва, а защото е удобно и в зависимост от задачите ми за деня.

# 46
  • Мнения: 36 196
Аз пък никога не съм имала много енергия (звучи кофти, но какво да направя), затова и не чувствам осезаема промяна с минаването на годините Joy Не съм се чувствала стара или зряла, като малка - никога не съм била по-различна, че да имам база за сравнение.

# 47
  • Мнения: 6 444
Аз на 25 вече се чувствах като на 80. Сега минавам стоте Joy Просто съм уморена душевно от всичко преживяно. Иначе съм енергичен физически човек. Обичам клубовете и силната музика..все още. Но както спомена някой по-напред...очите не лъжат. Все по-често чувам-изглеждаш тъжна и уморена. Въпреки моите усилия за усмивка и добро настроение...
Скоро ще стана на 102 Sunglasses

# 48
  • София - Варна
  • Мнения: 4 176
Аз също съм уморена от преживените неща през годините, няма как, оставят отпечатък, но пак си се чувствам тийн.

# 49
  • Мнения: 10 967
Не изморяват преживяванията. Изморява ранното ставане. Ако човек има късмета да се наспива и добър ген, никакви години не личат Simple Smile

# 50
  • Мнения: 5 885
Аз на 25 вече се чувствах като на 80. Сега минавам стоте Joy Просто съм уморена душевно от всичко преживяно. Иначе съм енергичен физически човек. Обичам клубовете и силната музика..все още. Но както спомена някой по-напред...очите не лъжат. Все по-често чувам-изглеждаш тъжна и уморена. Въпреки моите усилия за усмивка и добро настроение...
Скоро ще стана на 102 Sunglasses
Абе една пръчка рязко ще ти коригира годините от 102 на 25.

# 51
  • Мнения: 6 444
Барбарела, аз не искам да съм пак на 25. Достигнах 42 Simple Smile и ми е добре,даже много добре. Но душичката ми, тя върви към 102-та....пък няма да я тресне някой Алцхаймер ...та да видя и аз малко душевен мир, като се казва  Joy

Последна редакция: чт, 20 дек 2018, 00:26 от Thirteen#

# 52
  • Мнения: 5 885
Барбарела, аз не искам да съм пак на 25. Достигнах 42 Simple Smile и ми е добре,даже много добре. Но душичката ми, тя върви към 102-та....пък няма да я тресне някой Алцхаймер и нея...та да видя и аз малко душевен мир, като се казва  Joy
Ооо, аз реших с пръчката, защото все пак дъщеря ми е на 25. Но ти на 42 и аз на 46 няма да се бием сега! А душата може да си променя състоянието, все пак е душа и понася всичко. Simple Smile

# 53
  • София
  • Мнения: 39 718
Прибираме се тази вече с щерката от концерт и аз се лигавя. Щерката пита "какво ти става" и заключи "чувствам се като майката в случая".
Казах и за темата, и че душата ми е тийн. Вярва ми детето Joy

# 54
  • Мнения: 1 454
Чувствам се на годините си и от време на време на по-малко, никога на повече!Имам си своите малки победи над възрастта, нося същия номер дрехи като на 20г.Не е лесно 30+ г одини по-късно, ама устоявам, хубаво ми е да се врътна пред огледалото!:joy:JoyJoy

# 55
  • Мнения: 30 802
To и аз съм същия размер дрехи, ама на 20 бягах 3-5 километра всяка вечер...сега ако бягам толкова, ще си събирам старите кокали от стадиона.

# 56
  • Мнения: 2 154
Не изморяват преживяванията. Изморява ранното ставане. Ако човек има късмета да се наспива и добър ген, никакви години не личат Simple Smile
Над това трябва да поработя. Simple Smile

# 57
  • Мнения: 12 473
Не знам как трябва да се чувства човек на моята "възраст" - 45.
Аз се чувствам чудесно. Изглеждам добре, здрава съм, справям се добре с всичко, заобиколена съм само с хора, на които държа и обичам.
Това осъзнаване го нямах когато бях на 25 или на 35.
И смятам, че все по-хубаво ще става..Heart

# 58
  • Варна
  • Мнения: 5 883
Щях да напиша, че завиждам на хората с подобно мислене, но не е завист. Аз просто знам, убедена съм, че с годините няма да става по-добре. Ще растат децата ми и ще е тяхното време да вярват, че морето е до колене, че могат да имат всичко, което пожелаят, че животът ще е щедър и ласкав.
Аз ще продължа да се разделям с любими хора, защото това е простата логика на кръговрата, ще намаляват приятелствата, разкъсани от разстояния, монитори и ежедневие, ще се затварям в навиците, причина все по-трудно да отварям спонтанно вратата на дните си за нови хора. Ще се появяват болежки, ще съм скептична, по-малко толерантна, ще отказвам битки, преди да са започнали, ще прощавам по-трудно.
И кое все пак ще е по-добре? Ще прочета колкото мога книги, ще поддържам вътрешния монолог, причина да си отговоря на въпроси, чиито отговори не ми харесват. Добре, ще се познавам все повече. И все пак - при мен е в сила, че който трупа знание, трупа и печал.
Обичана съм и обичам. Приемам се, в мир съм със себе си, със света. Но винаги над живота ми е висяла сянката на неудовлетвореност, на осъзнаването за нещо изначално отказано, отнето, на саркастичното "И това ли е всичкото?!". Дори в младежките ми години, изпълнени с щуротии, безразсъдство, приятелства, влюбвания, емоции, някак се предизвиквах да се смея силно, за да заглуша шепнещата, но все пак присъстваща тъга; очаквах компенсация от живота, за онова, което не ми е дал. Не се случи. И всъщност нямаше как да се случи.

# 59
  • Мнения: 5 885
Е, Тайга, живот, какво да го правиш!
В една пиеса се казваше, че "докато се усмихнеш и се озъбваш". Толкова бърз е животът, просто един миг. Да го изживеем този, а за следващия ще гледаме да сме по-подготвени. А дано, ама надали. Абе по-хубаво е да си жив, отколкото умрял.

Общи условия

Активация на акаунт