Чувствате ли се на годините на които сте?

  • 58 887
  • 1 162
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 5 262
всеки ден имам различни чувства и идеи по въпроса

# 16
  • Мнения: 2 052
Не мога да кажа, че се чувствам на определена възраст. По-скоро съм в някаква декада, така ги усещам нещата.
Нищо не искам от по-младото си Аз, освен здравето. Външността тогава не си я цених, тъй че каквото било - било.

# 17
  • Мнения: X
Има дни, в които просто летя и се чувствам поне 10 години надолу. Има моменти, в които се чувствам като старица. Много зависи от вътрешната ми настройка.

# 18
  • Мнения: 4 006
За мен възрастта е просто число. Дори сега, в по-зряла възраст (в 30-те години съм вече) се чувствам по-добре и някак по-спокойно, в сравнение с детските и ученическите ми години (които за мен не бяха особено спокойни). Дори и на външен вид младея и много хора не ми дават годините, на които съм и се е случвало дори да ме помислят за учeничка в 11-12 клас. Не е важна възрастта, а човек да е в добро здаве и да има силен дух да се бори с трудностите и да не се предава. 

# 19
  • Мнения: 4 808
Според мен въпросът не е толкова във външността, а в духа на човека. Нормално е с годините да идват опитът, зрелостта и мъдростта. Макар че последните две не са задължителни, имам познат, бивша любов, който не е мръднал в развитието си, все едно е на 18 още, а всъщност мина 50-те и отстрани е някак смешно. Но не мога да приема да ми казват, че не ми подхождало на годините еди какво си, че едва ли не животът ми е свършил. Ами не, не е, очаквам всеки нов ден с нетърпение и радост, очаквам да ми се случват още повече хубави неща оттук нататък. Имам приятелки, мрънкат и се оплакват, но нищо не правят, за да променят живота си и се чувстват все едно на 100. Евалла на майка ми, на 68 е, обаче с такъв хъс живее... много ѝ се радвам, може пък от нея да съм го наследила.

# 20
  • Мнения: X
Да, разбира се, че е до дух и как понася тежестите, които хвърля животът насреща. Загуби, хронични болести скапват психически повечето хора. А някои единични случаи нищо не може да ги скапе, но мисля, че това си е вродено.

# 21
  • Мнения: 30 802
По дух въобще не съм млада вече. Липсва тоя ентусиазъм да казваш Да! на повечето неща. Сега на повечето неща казвам Не! и трябва нещо много да ми допада, за да се заема. Също така вече имам по-малко търпение към дискомфорт, абе направо съм се разглезила.

# 22
  • Мнения: 5 819
   Чувствам се по-стара, отколкото съм, макар външно да изглеждам с 10 години по-млада. Но аз чувствам вътре в мене, че вече съм стара. Sad Започнаха да се отключват болки от травми, които съм имала преди 10-15 години. Изморявам се и се изтощавам много бързо. Каква е причината да се чувствам стара? Безкрайните проблеми и грижи, които ми се натрупаха. Да допълня, че очите на един човек никога не лъжат. По тях човек може да разбере дали го безпокои нещо и на колко години се чувства в действителност.

Последна редакция: ср, 19 дек 2018, 12:19 от Jennifer_w

# 23
  • Мнения: 2 643
на 30 съм ,но се чувствам на 17 на акъл го докарвам на 15 Joy

# 24
  • Мнения: 10 965
Чакайте поне 40-ака да минете и тогава ще говорим как се чувствате, на 30 не е голяма разликата с 19 Simple Smile

# 25
  • Мнения: 10 681
Аз съм на 30, чувствам се на 20 и така и изглеждам. Не ме разбирайтв погрешно, не съм вятърничева и несериозна. Имам мъж, дете, сериозна работа. НО! просто отказвам да се слагам в клишето на общественото мнение. От мен се очаква да се обличам като лелка, да не нося кецове и тениски; да спра да слушам хип-хоп, щото било за младите?!?!?; да не гледам анимация, щото било детско; да спра да ходя по екскурзии/барове/дискотеки, щото съм се била находила... и т.н, и т.н. От много места чувам, че едва ли не живота вече е приключил за мен и ММ и нещата отиват на умирачка... на 30?!?!?!? Както се казва живота сега започва, а се опитват разни дебили да ми внушават, че съм стара и трябва да ходя на работа и оттам в нас и така до пенсия.. Ама не са познали... Няма по-хубаво от това да се чувстваш/изглеждаш на 20 и да имаш възможностите на 30-годишните Simple Smile

# 26
  • Мнения: 46 434
Ужас! Къде ги чувате тези неща?
Около мен на 30-годишните се гледа още като на пеленачета.

# 27
  • Мнения: 10 681
Родители, роднини, познати, а най-лошото е, че от набори ги чувам тия глупости. Но като човек духовно се чувства на 80 или пък се поддава на тия рамки и клишета, реалните години нямат знечение..

# 28
  • София
  • Мнения: 39 717
Elimelihubaveli, обкръжението ти е сбъркано Simple Smile
Аз ходя с къси панталонки, клинове, кецове,...
Със синът ми ходим да караме колела в парка, той с колело, а аз с тротинетката му. И си викам "фиу" га се бутам Joy Смее ли някой да ми каже, че не трябва Simple Smile

# 29
  • Пазарджик
  • Мнения: 20
По-скоро не. Преди 4 дни навърших 36. Странно е как толкова бързо лети времето. Понякога като ме питат на колко години съм е се замислям, не защото ме е срам да кажа, а защото в съзнанието ми съм още към 25-26 Simple Smile и си викам ох, на колко станах вече ... Но това е неизбежно. Важното е човек да е в хармония със себе си. Сега се чувствам по-добре в кожата си, отколкото като бях на 20 например. Комплексите и неувереността са в миналото. Полагам грижи да изглеждам добре, преди всичко заради себе си. Годините така или иначе ще стават повече, но не се депресирам от това Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт