Историята ми е дълга затова накратко- аз съм отгледана от баба ми до 10 годинки, след нейната смърт останах на ръцете на родната ми майка, която ме малтртираше физически, емоционално и психически.Опитваше се да ме направи като себе си и много се ядосваше че аз не поемах и вървях по друг път, а именно следвах съветите на баба.Това добре, но честно казано колкото и умна и честна да бях патих много от доброта, наивност и най-вече от самота и неналичието на съвети.Хората се възползваха от мен и най-вече защото виждат че нямам подкрепа.Понеже няма с кого да споделя, споделях с всички, вярвах на всички и след предателствата останах сама, незнам как да продължа живота си, иска ми се да обичам а не смея.
Лутам се насам, натам и нищо не ми носи усмивка, единствено се чувствам добре когато спя, защото не мисля за проблеми.Бях в чужбина, завъряих колеж и университет, имах хубава работа и доходи, но самотата ме убиваше.
Хванах се с човек, който знаех, че ме използва, но толкова бях отчаяна. че не ми пукаше.Изпатих си много зле, напуснах работа, започнах да получавам паник атаки, за да ги спра бях на косъм да се самоубия.
Сега се прибрах в БГ, но да самотата си е самота.Не държа за връка, просто ми се иска да имам добра приятелка, друго си е да си имаш доверен човек.Знам че, много от вас биха казали аз имам причтелка, аз споделям с нея, но честно да ви кажа, колкото пъти съм споделила с някой, рано или късно съм съжалявала.
От друга страна, самият факт че нямам подкрепа повечето хора, дори и мъжете си навиват на пръста че могат да те подтискат и това е най-страшното...
Не мога да взема решение дали да си остана в БГ или да се върна пак навън.Ако желаете, посъветвайте ме, яе съм благодарна.
Надявам се да няма други като мен, но ако все пак има някой ще се радвам да споделите.